Тази сутрин станах рано
и събудих с лекота
тате, бате, баба, мама.
Време беше за игра!
Тате стана много весел
и прегърна ме от раз.
„Чакай, Зарко, има време.
Първо да закуся аз.“
Бръкна в чудната кутия
и извади козунак –
пресен, мекичък и вкусен
с масълце и мармалад.
Аз поседнах покрай него
със позинала уста,
искам целия да взема,
тате казва „Не така!“
Но протягам се с ръчичка.
Ех, че вкусен козунак!
Малко са ми тез трохички,
грабвам целия комат!
И побягвам на далече
с най-голямото парче,
скрит от всички аз съм вече –
друг не ще го изяде!
А парчето е голямо –
с две ръчички го държа.
Смее се през сълзи мама
как го тъпча във уста.
Тате гледа и не вярва.
„Зарко, толкоз ям и аз!“
Вече съм голям мъжага,
тате, свиквай със това!
Скоро нищо не остана
от тоз вкусен козунак –
две трохички на дивана,
но обрах си ги и тях.