Весела Георгиева

Весела Георгиева

Аз съм

За мен

Весела Георгиева
Весела Георгиева

Аз съм Весела Георгиева и съм

Приятно ми е да се запознаем! Аз съм Весела, родом от София. Майка съм на четири прекрасни момчета, които са моето най-голямо вдъхновение.
Обожавам да пиша, обожавам да снимам, а контактите ми с позитивни и усмихнати хора са моята душевна храна.
Автор съм на стотици стихове. Заснела съм хиляди щастливи моменти. А отскоро работя върху създаване на статии и цялостно интернет съдържание.
Ежедневната лудница, с която се боря у дома покрай четирите момчета и татко им, ме зарежда с безкрайна позитивна енергия и сякаш изпълва дните ми с вдъхновение – и за красиви стихове, и за весели снимки, а отскоро и за невероятните разкази на „БъркоThings“, чрез които се опитвам да ви направя съпричастни по забавен начин към обикновените дни в едно многодетно семейство. За семейните ни истории обичам да казвам: „Ако имаш четири момчета, четири котки, куче, татко и баба, не чети. В другите случаи – не подминавай!“
Именно тази своеобразна лудница ми даде да разбера, че намирането на работа с толкова много домашни ангажименти, е доста сериозно предизвикателство. Особено когато живееш в малък град. Затова реших да превърна хобито и таланта си в почтена, честна и оригинална професия, която ми позволява да разполагам с времето си, докато пиша стиховете за вашите любими хора, докато запечатвам с фотоапарата най-скъпоценните ви моменти и празници или докато ви помагам да изградите свежо и издържано съдържание за вашите интернет сайтове, блогове или социални мрежи.
Основното ми занимание е писането на стихове по поръчка, с които заедно с вас разказваме историите на вашите любими хора и им показваме огромната ви любов и признателност. Личните стихове и пожелания се превърнаха в предпочитан подарък за юбилеи, сватби, рождени дни, кръщенета, годишнини или просто така.
Автор съм на единствените за момента в България наистина Лични писма от Дядо Коледа – проект, насочен към малки и големи и носещ безкрайни усмивки и топлина. Интересът към тях роди последното ми начинание – Писма от вълшебни герои, с което се опитвам да достигна до сърчицата на вашите деца по начин, който те оценяват и помнят.
Съвсем скоро ще поставя началото и на друг интересен проект – „Имало едно време“ – приказка, написана от първия до последния ред специално за вашите дечица или любими пораснали хора.
От известно време се занимавам с копирайтинг и създаване на цялостно интернет съдържание.
Основното правило, което ме ръководи в работата е, че аз нямам клиенти. Имам приятели и усмихнати хора, с които заедно работим, за да направим някой истински щастлив.
Ако някое от нещата, за които току-що прочетохте, привлече вниманието ви, разгледайте. Може страничката ми да се окаже интересна за вас.

Поезия за специални случаи

Поезия за специални случаи е проект, който успешно развивам в последните няколко години и който добива все по-голяма популярност. Услугите ми са насочени към вас, вашите любими хора и най-съкровените ви мигове заедно. В стиховете ми оживяват вашите истории и топли чувства, а поднесени в красиво ръчно изработени или нестандартни форми, се превръщат във вълнуващи спомени за цял живот.
При мен можете да откриете стих за всеки повод, благодарствени писма, текстове за покани, сватбени клетви, речи за кумове и всичко останало, за което думичките не ви стигат.
Можете да получите стиховете единствено като текст или в напълно завършен вид. Ръчно изработени картички и пликове за пари са малка част от възможностите. Дигиталните колажи за поставяне в рамка – с добавени снимки и оформление по ваш избор, също са предпочитан вариант за завършен подарък към вашите любими хора. От скоро имам удоволствието да ви предложа стиховете, снимките и обичта ви да бъде напечатана върху дърво и камък с изключително качество на изработката – подарък, който остава за цял живот.
„Историята на нашата любов“ и „Десет причини да те обичам“ са ръчно изработени книги-мечти, превърнали се в незабравими подаръци за стотици влюбени. Стиховете, написани за любимите ви хора, разказват историята на вашата любов или представят на човека остреща по най-вълнуващ и личен начин защо сте избрали точно него за спътник в живота. Заглавията на книгите са поставени условно и могат да бъдат променяни според вашите нужди и желания. Изключително подходящи са за подарък за майка, на която децата изказват своето признание и разказват за един живот обич и отдаденост през своите очи. Предпочитан подарък са и за сватби – към кумове и родители.
Обичта ми към децата роди единствената за момента в България услуга наистина Лично писмо от Дядо Коледа, което е написано от първия до последния ред за любимите ви хора. Нуждата на малчуганите понякога да бъдат окуражавани, хвалени и подкрепяни извади на бял свят вълнуващите Писма от вълшебни герои.
Съвсем скоро ще ви представя и още един начин да превърнете децата си в истински малки герои, а именно проектът „Имало едно време“ – приказка, написана за вашето дете, поднесена в красиво ръчно изработена книжка.


Писмо от Дядо Коледа

Позволете Коледа да влезе в дома и сърцето ви както никога досега!

Поредна година наистина Лично писмо от Дядо Коледа е единствената по рода си услуга в България.
Истинският Дядо Коледа не използва готови шаблони и заучени фрази, а пише писъмцата специално за всяко детенце или ваш любим пораснал човек с внимание и много топлина.
Задавам ви няколко основни въпросчета, на които ми отговаряте съвсем кратко. Пиша писъмцето и ви изпращам черновата, за да я одобрите, ако има нужда да я коригирам, и най-вече - за да се убедите, че писъмцето е написано специално за любимия ви човек. Писъмцата оформям върху красиви коледни подложки и поставям в коледни пликове, адресирани точно до техния получател, които избирате вие от коледния каталог на Пощенската станция на Северния полюс.
Личните писма от Дядо Коледа, които пиша за вашите любими хора, нямат нищо общо с готовите шаблонни решения!
В Пощенската станция на Северния полюс кипи неуморен труд, за да може все повече малки и пораснали негови любимци да имат още един повод за усмивки в празничните дни.
Истинският Дядо Коледа разказва истории на вашите дечица, закача се с вашите половинки, показва обич и признателност на вашите родители. Добрият старец вдъхва кураж и увереност, подава ръка и сбъдва желания.
Истинският Дядо Коледа пише за малки и за големи, пише за братчета и сестричета, за баби и дядовци, за мами и татковци. Пише на английски, на френски, на немски, испански и изпраща писъмцата до всяка точка на света. Той носи топлина и нежност по начин, който вие и вашите любими хора не можете да забравите.
Освен това истинският Дядо Коледа вече има почти чисто нов каталог. Можете да избирате от 70 цветни празнични подложки и над 25 весели и усмихнати пощенски плика.
В Пощенската станция на Северния полюс има за всеки по нещо, но най-много внимание и топлина.
Истинският Дядо Коледа е сам. Джуджетата са мързеливи. Добрият старец прави всичко самичък - пише писъмцата, оформя, изрязва ги, сгъва ги. Пише първата буквичка и слага последната капка лепилце самичък. Затова и услугата е активна целогодишно – за да може времето на добрия старец да стигне за всички, които искат да получат още един безценен подарък за празниците.


  • Историята на личните писма от Дядо Коледа Историята на личните писма от Дядо Коледа

    НЕДЕЛЯ, 10 МАЙ 2020

    Доста често ми задават леко и ...

    Доста често ми задават ироничните въпроси „Какво точно е толкова специално в личните писма от Дядо Коледа?“, „Наистина ли са единствени? Има толкова предложения в интернет!“ Като автор на единствените лични писма от Дядо Коледа знам, че надали съм открила нещо, което досега не е правено. Но след дълго проучване се убедих, че в България (а и не само), към момента никой друг не може да ви предостави точно тази услуга. Затова и с гордост, увереност и премерено самочувствие заставам зад думите си, че те наистина са единствени – във вида, в който ги създавам аз; с вниманието, което обръщам на всеки един любимец на Дядо Коледа; със старанието, което влагам в написването на всеки един ред.

    Нека ви разкажа малко повече за това каква е историята на единствените лични писма от Дядо Коледа.

    Първото лично писмо от Дядо Коледа написах за сина си.

    Бранимир тогава беше на девет години. Съвсем отскоро бе станал батко и даряваше мъничкия Велизар с такива обич и внимание, каквито не сме предполагали, че се крият в детското му сърце. В този период Бранко силно се стараеше да се промени. Да стане по-добър, както сам се изразяваше. Той винаги е бил нежно, спокойно, изключително възпитано и чувствително дете. Чупливо, обичах да го наричам.
    В трети клас имаше леко наднормено тегло. Това го правеше обект на подигравки и тормоз от страна на някои ученици. Самочувствието му страдаше, страдаше и сърчицето му. Записа се на борба, за да възмъжее. Признавам, че дълбоко в себе си бях много против този спорт, защото смятах, че е прекалено агресивен за него. Но той беше твърдо решен да успее. И аз не го спрях.
    Освен това Бранимир беше написал в писмото си до Дядо Коледа ето това: „Скъпи Дядо Коледа, тази година искам само семейството ми да бъде здраво и да донесеш добрина на всички хора по света.
    Наред с материалните подаръци, исках тази година да му подаря и нещо, което да му донесе още малко вяра, обич и топлина в коледната нощ. И тогава ми хрумна. Защо Дядо Коледа не отговори на писмото му?
    Седнах и започнах да пиша. Първото лично писмо от Дядо Коледа беше кратко и някак плахо. Но ето мъничка част от това, което Дядо Коледа отговори на Бранимир:

    „Показа на родителите си колко си умен и старателен в училище. Показа колко си отговорен и смел. Показа, че си истински млад мъж, който държи на думата си и на когото може винаги да се разчита.
    Макар и с много трудности продължаваш да се бориш и да следваш мечтата си – да бъдеш истински борец и да покоряваш върховете. Дори и болката от счупеното рамо не те отказа. Тъкмо обратното – като че ли тя ти донесе повече хъс и желание да преследваш мечтата си. Продължавай все така, млади приятелю! И запомни едно: всяка крачка е една малка победа, независимо, че не всички ти носят медали. Всяко участие, всяко желание, всяка мисъл и всяка мечта. Всеки един дъх те прави победител и те приближава по-близо до върха. Никога не се отказвай от нещата, за които мечтаеш и много скоро, сигурен съм, че ще ги постигнеш.“

    Любовта към малкото му братче и добрината, която поиска в писмото си, нямаше как да не са забелязани от Дядо Коледа. Затова добавих:

    Не на последно място, моето момче, ти показа на целия свят, че едно дете е способно да обича повече от всеки друг! А това малцина го могат! Да обичат истински и всеотдайно, да се грижат и да бдят над някого. Твоето братче е още много мъничко, за да ти каже, но аз знам, че Зарко оценява всеки един миг, в който си до него. И чувства, че са малко децата като него, които имат до себе си толкова истински и добър батко, какъвто си ти. Зарко е щастливец, защото има теб! Никога не го забравяй, а продължавай да даваш цялата си любов и на него, и на мама, и на тате, и на баба.

    Малко деца ме изненадват с писмата си, млади приятелю! Но твоето ще пазя дълго. Не знам как да ти изпратя добрина, защото тя не е подарък, а нещо, дълбоко скрито в сърцето на всеки истински човек. Затова ще ти изпратя своята обич, която да помогне да запазиш тази добрина, която винаги е туптяла в огромното ти сърце.“

    Когато беше готово, показах писмото от Дядо Коледа на баща му. Той се разчувства. Направих красива коледна подложка, оформих писъмцето и го разпечатах. Взех коледна опаковъчна хартия, отрязах я по шаблон и сгънах първият коледен плик. Залепих етикетче с надпис „Получател: Смелият Бранко с огромно сърце“ и прибрах писъмцето на сигурно, докато настъпи коледната нощ.

    Онази година Бранимир толкова се развълнува, че повече от месец спеше с писмото от Дядо Коледа, което беше получил. Днес вече е голям младеж, но все още пази писъмцето. А споменът за топлината и емоциите още го вълнува.

     

     

    През същата година написах около 65 лични писма от Дядо Коледа.

    Показах писмото от Дядо Коледа, което написах за Бранимир, на мои приятелки. Те помолиха и техните дечица да получат такова, а когато ги прочетоха, споделиха със свои близки и познати. Така мълвата скромно се разпростря, а личните писма от Дядо Коледа се харесваха много.
    Потърсих в интернет дали някой друг предлага подобна услуга. Попаднах на много готови решения, където Дядо Коледа разказва приказки на децата в коледните си писма; имаше и различни шаблони, съобразени с възрастта на дечицата, но писмо, което е написано от човек за човек, а не попълнено от машина, не срещнах.

     

    Оттогава всяка година личните писма от Дядо Коледа стават все повече.

    За Коледа 2019 от Пощенската станция на Северния полюс потеглиха над 500 писма. Които съм написала сама – от първия до последния ред, от първата буква до последната капка лепило на плика. И всяко едно писмо от Дядо Коледа е било наистина уникално и създадено точно получателя си – независимо малък или голям.
    Днес едно писмо от Дядо Коледа е дълго средно между 750 и 1200 думи, които носят усмивки и радост на хората, които ще ги прочетат. Пликовете от опаковъчна коледна хартия останаха в миналото – днес са дизайнерски, разпечатвани върху луксозна хартия, с високо качество на изображението. Коледните подложки са повече от 60, а любовта и вниманието ми към получателите им стават все по-силни и искрени.

    Писмата от Дядо Коледа са пропити с емоции.

    Нерядко се е случвало да се смеем със сълзи с човека насреща. Особено когато Дядо Коледа пише за пораснали хлапета. Защото добрият старец се опитва всячески да носи радост и щастие. Измислям шеги, закачам се с получателя. А човекът, поръчал писмото, се смее, докато чете черновата и  благодари, че е попаднал на мен. Нямате представа на какво са способни джуджетата! Как взривяват сгради, как крадат ракията на Дядо Коледа, как пръскат парите от подаръците в определени заведения, какви разправии с пътна полиция и въздушно движение имат! На весели чудеса от храброст са готови малките разбойници, само за да усмихнат онзи, който ще прочете редовете.
    Не рядко се случва и заедно да тъжим. Когато детенцето живее при баба и дядо и не знае дали мама някога ще се върне. Когато мъниците искат неща, непосилни за техните родители. Когато някой е загубил някого и не може да намери обяснение в тази несправедливост. Или когато някой толкова много иска да прегърне първородната си рожба, но мечтата все по-силно се превръща в неосъществима. Такива моменти са част от живота на всеки от нас. И тогава имаме нужда просто да усетим топлина, обич и капчица нежност, било то и от Дядо Коледа. А когато думите са искрени, емоциите и вълнението са неописуеми.

    Писмата от Дядо Коледа носят надежда.

    Няма да забравя едно писъмце за момиченце, което мечтаеше да лети с балон и да види Париж. Дядо Коледа й написа това:

    „… А когато нарисуваме най-вълшебните рисунки, които могат да бъдат създадени, с джуджетата имаме изненада! Построихме огромен балон, с който двамата с теб да полетим в нощното небе и да стигнем чак до Париж…“

    Няколко дни след Коледа, майка й ми написа:

    „След като прочете писмото, дъщеря ми каза: Мамо, съмнява ме, че Дядо Коледа не съществува. Обаче толкова хубаво го е написал, че ми се иска да съществува. Но дори и да не съществува, вече съм сигурна, че един ден сама ще сбъдна мечтата си – ще летя с балон и ще видя Париж от високо! Сигурна съм! И тогава ще благодаря на Дядо Коледа, защото първи той ми го е пожелал и ме е накарал да повярвам!“

    Личните писма от Дядо Коледа се превърнаха в мое признание.

    Всяка година, след като затвори Пощенската Станция на Северния полюс, правя равносметка на последните няколко месеца. Отбелязвам си грешките и ги отстранявам, ако не съм успяла да се справя с тях на момента. Предприемам действия, които да ми попречат отново да ги допусна. Мисля как мога да направя личните писма от Дядо Коледа още по-хубави, цветни и качествени. Премахвам от каталога подложки и пликове, които не са се приели добре от хората насреща. Изготвям нови, като създаването на един комплект ми отнема повече от месец. Избирам цветове, комбинирам изображения. Подреждам шрифтове, изпробвам нови и все по-луксозни хартии. Защото, макар и най-ценното в личните писма от Дядо Коледа да е текста, самото оформление също трябва да бъде перфектно.

     

     

    Шест поредни години се старая по Коледа да разпращам още мъничко обич, нежност и топлина до всеки дом и всяко сърчице. И се получава! Благодарение на моята отдаденост и вашата признателност, личните писма от Дядо Коледа стават все по-популярни. И бъдете сигурни, че те нямат нищо общо с всички останали предложения, които ще срещнете в интернет.

    Ако желаете да опитаме, да се посмеем заедно и да сътворим нещо наистина вълнуващо за вашите любими хора в празничните дни, можете да ме откриете във Фейсбук, на електронен адрес vessela@vesselag.com или чрез формата за запитвания в сайта.

  • Как става поръчката на лично писмо от Дядо Коледа? Как става поръчката на лично писмо от Дядо Коледа?

    НЕДЕЛЯ, 26 АПРИЛ 2020

    За да бъде писмото от Дядо Ко ...

    За да бъде писмото от Дядо Коледа наистина лично и вълнуващо, трябва заедно да извървим целия път – от идеята, написването и поднасянето на подаръка. Винаги е весело, забавно и приятно и за двете страни.

    За да получи вашия любим човек лично писмо от Дядо Коледа, трябва малко да го опозная.

    Това става, като ви задам няколко въпроса за получателя на писмото от Дядо Коледа. Трябва да ми отделите 10-15 минутки от времето си и да ми отговорите съвсем кратичко. Макар да са подбрани прецизно според възрастта на получателя, не всички въпроси са задължителни. Те служат най-вече за гръбнак, който да ви ориентира каква информация ми е необходима, за да напиша наистина лично писмо от Дядо Коледа. Вие сами решавате на кои въпроси да отговорите и кои да пропуснете. Може да ми споделите и всякаква допълнителна информация, за която не съм се сетила да попитам, но би зарадвала вашия любим човек.

     

     

    Създаването на лично писмо от Дядо Коледа е непрекъснат двустранен процес.

    С отговарянето на предварителните въпроси съвсем не приключва вашата роля. Със сигурност, когато започна да пиша личното писмо от Дядо Коледа за вашия любим човек, ще ми изникнат въпроси, за които нито аз, нито вие първоначално сме се сетили. И за да бъде всичко изрядно, ще трябва да ме изтърпите. Напълно възможно е да се свържа с вас за доуточняване на детайлите.

    Когато черновата на писмото от Дядо Коледа е готова, ще я прочетете.

    Без значение колко подробно сте отговорили на въпросите ми, за да сме сигурни, че личното писмо от Дядо Коледа е написано точно както трябва и че ще се хареса, трябва да отделите няколко минутки, за да прочетете черновата. Това е може би най-важният момент от целия процес до тук. Вече реално ще получите представа какъв точно подарък ще поднесете на вашия любим човек. Ако има части от личното писмо от Дядо Коледа, които не отразяват правилно получената от вас информация или не отговарят на очакванията ви, ще редактирам текста и отново ще ви изпратя черновата. Едва когато всичко е наред и вие сте убедени, че точно това е текстът, който ще зарадва любимия ви човек, преминаваме към следващата стъпка.

     

     

    Да изберете оформление за писмото от Дядо Коледа.

    Пощенската станция на Северния полюс разполага с богати възможности за оформление. Каталогът включва повече от 60 красиви коледни подложки и над 15 дизайнерски плика. Всяка година джуджетата се трудят неуморно и помагат на истинският Дядо Коледа да добавя нови и нови красиви оформления. От миналата година вече има и тематични комплекти – еднакви пощенски пликове и подложки за писмата, подходящи за любимите ви татковци, съпрузи, баби, дядовци и малки разбойници. А ако в богатото разнообразие все пак не откриете оформление, което да отговаря на очакванията ви за вашето писмо от Дядо Коледа, не се тревожете. Ще направим специално за вас!

    Когато всички детайли са уточнени, разпечатвам вашето лично писмо от Дядо Коледа върху луксозна хартия, изрязвам и запечатвам плика и го товаря на коледната шейна. Почти всичко – от написването на първия ред до изпращането на готовото писмо към вас, е ръчен труд. Затова и не става толкова бързо.

    Срокът за доставка на личното писмо от Дядо Коледа е около 1 седмица.

    В не толкова натоварения период от 1-ви ноември до 1-ви декември писмата от Дядо Коледа са готови до седмица, след като сте отговорили на въпросите ми. Оттам насетне вече става сложно. С настъпването на празничният декември, коледният дух все по-силно завладява сърцата на тези, които търсят необикновени подаръци за своите любими хора. Желаещите да получат лично писмо от Дядо Коледа стават все повече, а срокът им за написване и подготовка се удължава. Всяка година Пощенската станция на Северния полюс обявява работно време до последните дни преди Коледа, но често се случва да затвори врати още в първите дни на декември – за да бъдат написани всички по-рано поръчани лични писма от Дядо Коледа.

     

    Цената на личното писмо от Дядо Коледа е достъпна.

    Най-скъпите подаръци понякога не струват много. Това важи и за личното писмо от Дядо Коледа. Цената на едно писмо за кампанията Коледа 2020 е 30 лева, ако е поръчано в срок до 15-ти декември. Ако Пощенската станция на Северния полюс има възможност да приема още поръчки след тази дата, цената на писмо от Дядо Коледа е 40 лева. Не плащате нищо предварително. Едва след като получите личното писмо от Дядо Коледа, а преди това сте се запознали до най-малката подробност със съдържанието му. Освен това истинският Дядо Коледа не пише само индивидуални писма. Може да поръчате едно коледно писмо за:

    • ·         Братчета и/или сестричета, ако разликата във възрастта им не е твърде голяма;
    • ·         За дечица с близка възраст, без родствена връзка, но живеещи заедно;
    • ·         За семейства;
    • ·         За цели групи в детските градини или училищни класове.

    Истинският Дядо Коледа е предвидил символични отстъпки за поръчка на три и повече писъмца. Освен това доставката на три и повече лични писма от Дядо Коледа е безплатна.

    Пощенската станция на Северния полюс използва услугите на куриерски фирми Спиди и Еконт. Всеки понеделник и четвъртък личните писма от Дядо Коледа биват натоварени на техните шейни и отлитат към получателите си. Пристигат при вас с опция за преглед. А когато се убедите, че на живо са още по-красиви от очакваното, за вас остава да решите къде и как точно да поднесете изненадата!

     

    Личните писма от Дядо Коледа са един наистина вълшебен и незабравим подарък, който докосва еднакво и малки, и големи. Наситени с хумор, с нежност и с коледен дух, стигат до сърцата на всички и ги даряват с безценни емоции, които дълго ще помнят.

     

    Ако искате да зарадвате любим ваш човек с лично писмо от Дядо Коледа, намерете ме във Фейсбук, пишете ми на имейл vessela@vesselag.com или използвайте формата за запитвания в сайта.

     

    Прочетете още:
    Защо е специално личното писмо от Дядо Коледа?

  • Защо е специално личното писмо от Дядо Коледа Защо е специално личното писмо от Дядо Коледа

    НЕДЕЛЯ, 19 АПРИЛ 2020

    Коледа. Най-светлият и топъл ...

    Коледа. Най-светлият и топъл християнски празник. Когато цялото семейство е заедно, когато близките хора разменят обич, мечти и надежди. Разменят подаръци и безценни емоции. В последните години все по-често обръщаме поглед към нематериалните, смислени и показващи обич подаръци. Един такъв подарък е личното писмо от Дядо Коледа.

     

    В интернет пространството се появиха много платформи, които предлагат лично писмо от Дядо Коледа. До колко то обаче наистина е лично, е доста спорен въпрос. Обикновено това са сайтове, в които трябва да попълните имената и възрастта на детенцето, което ще го получи. Да харесате оформление на вашето лично писмото от Дядо Коледа, като за избор имате не повече от 5 варианта. Накрая трябва да изберете и някакъв стандартен текст - в повечето случаи приказка или пък типово писмо, съобразено с пола на детенцето. В зависимост от бюджета ви може да изберете луксозна опаковка, магически прах, сертификати и какво ли още не. Истината е, че допълненията карат сметката ви доста да набъбне, а много скоро всички те са забравени или захвърлени на боклука.

     

    Представете си детето ви да получи наистина лично писмо от Дядо Коледа!

     

    Точно така! Писмо, в което няма шаблони и заучени фрази. Няма клишета, а всичко е написано специално за вашето любимо джудже – от първия до последния ред! Това е основното нещо, което прави моите лични писма от Дядо Коледа наистина специални. В личните писма от Дядо Коледа не използвам стандартни и типови текстове, а пиша това, което получателят  очаква (или по-скоро не очаква) да прочете. Представете си удивлението в очите на децата ви, когато разберат, че Дядо Коледа наистина ги е наблюдавал през годината. Че е забелязал колко са се вълнували на първия учебен ден; че ги е похвалил колко добре рисуват и колко бързи са с колелото; че е научил за дребните пакости, които обичат да правят, но въпреки това добрият старец не им се кара, а ги дарява с напътствия и ценни съвети.

     

     

     

    Личните писма от Дядо Коледа карат децата да се чувстват специални.

     

    Защото старанието и вниманието, които отделям на всяка история, са специални. Личните писма от Дядо Коледа поздравяват, окуражават, възпитават. И макар Дядо Коледа никога да не се кара на хубавия празник, винаги намира начин да покаже на мъниците, че има как да бъдат още по-послушни и добри, когато се налага. С много чувство за хумор, внимание към детайлите и помощта на родителите, се раждат вълшебни коледни писма, които малчуганите помнят за дълго.

     

     

     

    Всъщност личните писма от Дядо Коледа не са само за дечица.

     

    Те могат да донесат усмивки, безценни емоции и сълзи от радост и вълнение на малки и големи. С различен подход и стил според възрастта на получателите, личните писма от Дядо Коледа достигат до сърцата на всичките ви любими хора. С много чувство за хумор и весели закачки поднасяме писмата на младежите и симпатягите, които ви карат да се усмихвате непрекъснато. С много чиста любов личните писма от Дядо Коледа достигат до сърцата на вашите спътници в живота. Много нежност и топлина лъхат от редовете на писмата за възрастните ви родители, които заслужават признание за цял живот отдаденост и грижи. В Пощенската станция на Северния полюс има за всекиго по нещо, но най-вече има обич, топлина, нежност, усмивки и грижа.

     

     

     

    Възможностите за оформление на писмата са огромни.

     

    Как да изглежда вашето лично писмо от Дядо Коледа? След текста, това е следващият много важен въпрос. В каталога на Северния полюс има над 60 красиви коледни подложки и повече от 30 дизайнерски плика. Има тематични и цветово подбрани комплекти. Всяка година се добавят нови и нови възможности за избор, а ако въпреки големият брой предложения, не откривате вашето оформление, в работилницата на истинския Дядо Коледа ще направим дизайн, който да е точно за любимия ви човек.

     

     

     

     

    Личните писма от Дядо Коледа наистина са лични. И това ги прави специални. Малките дечица понякога месеци наред не изпускат от поглед получените писма, дори заспиват с тях. А порасналите ви любими хора оценяват жеста, старанието и обичта, вложени от вас, за да им подарите още една причина за усмивка в празничната вечер.

     

    Личните писма от Дядо Коледа са специален, оригинален, вълнуващ и безценен подарък, защото:

     

    •        са написани от първия до последния ред специално за вашите любими хора;
    •        се пишат с внимание, което всеки заслужава;
    •        носят безценни емоции, които дълго всички ще помнят.

     

    Ако искате да зарадвате любим ваш човек с лично писмо от Дядо Коледа, намерете ме във Фейсбук, пишете ми на имейл vessela@vesselag.com или използвайте формата за запитвания в сайта.

     

     

     

    Прочетете още:
    Как става поръчката на лично писмо от Дядо Коледа?

Фотография

Усмивките на Весела. събират в себе си всички онези красиви моменти, които съм успяла да запечатам. Хванах апарат преди 13 години и от тогава рядко се разделяме. Започнало като желание да заснема израстването на първото си момче, днес увлечението ми по фотографията е част от самата мен. Обожавам децата и детските и семейни фотосесии. Заснемам усмивките ви по време на сватбени тържества, кръщенета, семейни празници, обществени и масови мероприятия. За мен фотографията не е просто да снимаш. А да вдъхнеш живот на всеки един спомен, така че да се превърне в незабравим.
Любител съм на естествените снимки, заснети в естествена и минимално режисирана среда. Затова и не снимам във фотостудио. Семейните, индивидуални, сватбени или абитуриентски фотосесии на открито са мои любимци. Разбира се, със същият ентусиазъм запечатвам усмивките ви по време на цялостни сватбени тържества, кръщенета, рождени дни, юбилеи и различни семейни и фирмени мероприятия.
Мотото ми е – няма нещо, което да не може да бъде направено! Стига да има желание и усмивки и от двете страни, нещата винаги се получават. И то повече от добре.
Снимам с добре познатата марка Никон и едни от най-сполучливите им обективи.
В мое лице ще срещнете професионализъм, бързина, коректност и безкрайно много усмивки, докато се забавляваме заедно!


Историите на БъркоThingS

  • За интериорният дизайн, ремонтите и детските таланти За интериорният дизайн, ремонтите и детските таланти

    ЧЕТВЪРТЪК, 08 АПРИЛ 2021

    Децата са страхотни дизайнери!

    Децата са страхотни дизайнери! А когато на едно място се съберат повечко таланти, резултатът вкъщи е видим и винаги зашеметяващ.
    Още с влизането у дома, можете да усетите стила на нестандартното. Портмантото ни прилича на коледна елха. Шкафът за обувки е почти разглобен, чекмеджето му често липсва, а когато е на мястото си, е пълно със солети и гумени мечета. Показваме гостоприемство още на прага. Всеки гост е свободен да се почерпи колкото поиска, стига да не му прави впечатление, че солетите са нагризани, а по мечетата има следи от козината на Пройка (котката).
    Холът е истинска революция в тенденциите в интериорния дизайн. Диванът предоставя комфорта на спа комплекс, построен в бомбоубежище след Първата Световна война. Цветът му наподобява лилава зебра, накъдрена от 220 волта напрежение. Веднъж преглътнеш ли пружината, която разтрива дясната ти подмишница, вече спокойно можеш да се насладиш на 47-инчовия телевизор, от който 24 часа в денонощието се усмихват Блипи, Геко и Од Боц. Вероятно тези герои ги има в повечето къщи, обитавани от деца, но едва ли същите се борят за глътка въздух над 30 см синьо-жълто-зелено-червена ивица „натрошени“ пиксели на екрана, получени вследствие неистовото желание на Велизар да убие някой от братята си.
    Обичаме различното. И искаме всеки ден да бъде свежо, разнообразно и уникално. Затова не инвестираме в скъпи подови настилки. Използваме ваденки. От дъвки, от зрънчо и шоколадови яйца. Понякога в употреба влизат и етикетчета с цени. Така паркетът ежедневно е застлан с неподражаем килим. Онзи ден ми отне близо час, докато изчопля китайската ваденка на Уинкс, обилно поръсена с брокат и падащи звездички, занитена допълнително с полуразтечено етикетче от кроасан с надпис 0,90 лева. Усилията ми не бяха оправдани, тъй като преди да изсъхне потта от челото ми, на пода се появи черга с бойна сцена на костенурките нинджа.
    Преди хиляди години с ръба на прахосмукачката ударих мазилката в кухнята. Стара къща, понапука се лекичко. Показа се една малка дупчица, в която трудно можеше игла да забиеш. Откакто Роско я забеляза, дупката заприлича на кратер и заплашва скоро да катурне цялата стена. Макар да звучи страховито, всъщност и тя има своето точно място в интериорния замисъл на нашия дом. Картината на непрекъснато ронеща се мазилка, разширяващо се петно голи тухли и звукът от малкото пръстче „Чоп, чоп, чоп“, ме връщат директно при динозаврите, когато нямах толкова деца и публикувах на стената си с длетото.
    Кухненските шкафове са си още на мястото. Но какво има в тях – никой не знае. Понякога вадя колички с дистанционно, понякога само – дистанционни или части от пантофи. Често се случва да посягам за черен пипер, пък да вадя пакета с пелени. Обратното също се случва и тогава Борето не е доволен.
    Достъпът до хладилника е силно ограничен. По вратата му висят залепени стрели от арбалет, лък, гумени патрони и дъвки. Сериозни акробатични умения за необходими, за да го отвориш, без да си извадиш някое око или парче дъвка да не се залепи за косата ти. Да се чуди човек що сме дебели.
    В трапезарията е доста вълнуващо. Там ходим на зиг-заг. За да засилим усещането за фън-шуй по целия под има пръснати царевични пръчици, близалки и определено количество морска сол за здраве и добър имунитет. Понякога Борко пренарежда декорацията, изяждайки я. А на стените може да ни завидят дори уредниците на Лувъра. Живопис от плодови пюрета, натюрморт от каши, пейзажи от пресовани картофи, пресни домати и вратни пържоли. Хем си си вкъщи, хем си на ресторант – отвсякъде можеш да чопнеш по нещичко. Даже безплатно!
    Много често ми задават въпроса: Имате ли тоалетна? Имаме, разбира се. Вярно, че понякога използваме и задния двор за неотложните нужди, но като във всяка нормална къща, ни се намира и тоалетна. Която съвсем не е нормална, но върши работа. Вместо с фугин, плочките са уплътнени с паста за зъби. Не е много красиво, но винаги се носи свеж аромат, без значение интензитета на ползване. Понякога сифоните също лъскаме с паста, а котленият камък се слива артистично с декорацията.
    Поставката за тоалетна хартия не се използва. Не че си нямаме, имаме, но обичаме движението. И се грижим както за своето физическо здраве, така и за това на гостите си. За да стигнеш до блаженото парче целулоза, трябва или да се извъртиш на 180 градуса около собствения си кръст, или да се разтегнеш и с върха на пръстите си да я събориш от шкафа над умивалника. Или просто да притичаш до мокрото помещение в проветрив вид, за да си вземеш ново руло, ако старото се окаже на недостъпно или неоткриваемо място.
    Остана да ви разведа из детската. Там обзавеждането е съвсем минималистично. Има един креват с изяден дунапренен дюшек. Парчетата му се валят из цялата къща. Леглото се използва като склад за играчки, защото начупиха кошарата за съхранение със зъби и нокти и изплюха частите й в тоалетната. Щорите са накъсани на ресни, за да не са лишени децата от пряка слънчева светлина и съседите от денонощно шоу. На стените имаме футболна врата, бръмбар в народна носия и космически кораб, заплетен в тиган спагети. Спагетите всеки ден стават все повече и повече. Тоя кораб скоро няма да се измъкне!
    Врати почти нямаме. Капаците на кабелните ни канали са отдавна извадени и превърнати в мечове, а кабелите ни се пречкат в краката за стимулиране на вестибуларните апарати. Масите у дома често се държат на два крака или на истинска магия и като цяло у дома нищо не е такова, каквото изглежда.
    За втория етаж няма да ви разказвам. Там са спалните на момчетата. Не съм се качвала горе от триста години и мога само да гадая за интериорните им решения. И тази крачка към запознаване със семейното ни жилище ще направя, но когато спретнем един по-читав и дълготраен ремонт долу. Мисля си да започнем със заличаване произведенията на изкуството от стените. А ние с децата имаме голям опит в боядисването.
    Когато и да ми се е наложило да хвана четка, все бременна съм била. С Бранимир слагахме вътрешна изолация и пребоядисах къщата в София. С Велизар гласихме бебешка стая – цялата я боядисах. С Роско шпакловахме втория етаж и после го боядисах. С Борето се хванахме ремонт на хола да правим – пак боядисвах.
    Като стигнах до извода, че ни трябва по-трайно разведряване на стените у дома, рекох на татко им:
    - Да вземем да ударим една боя, а?
    А той ме погледа, погледа и отвърна с въздишка:
    - Айде да го отложим за след десет годинки, когато вече може да си в критическата…

     

  • Мъж на диета Мъж на диета

    НЕДЕЛЯ, 28 МАРТ 2021

    След близо 15 години брак

    След близо 15 години брак господин Георгиев влезе в критическата. И прояви
    неподозирани качества, с неуспешно прикрити задни мисли.

    - Гоги, мисля, че е време отново да вляза в сватбения костюм!
    - Ти да не си решил пак да се жениш, серсемино?!?
    Гледа ме изпод вежди и с тънка усмивка процежда:
    - Ти пък, няма такова нещо! Да сваля 30-40 килца, да се разхубавя, да се подмладя, да си спомня какъв хубав левент бях на сватбата.
    - А бе, решил си ти пак да се жениш, ама да видим.
    - Дай сега някоя от твоите диети да се вталя!
    Той не е капризен, всичко яде. За закуска хляб и половина и казан супа от биволски бивни оправя, за вечеря омита два хляба и тава пилешки човки. И тестис от смок съм му готвила. Всичко си хапва, грам не подбира. Само яхния от сини сливи каза, че не обича, ама и такова е ял - обърках веднъж сливите с патладжан. Вкусно му беше. Месце и хлебец щом има марулята минава за телешки бургер, а карфиола поглъща като свински крачка.
    - Значи, Георгиев, ще бъдеш модерен! Минаваш на кето диета!
    - Ко туй? - гледа ме странно.
    - Ядеш само мръвки и сваляш корема.
    - Ухаааааа!
    - Ама хляб не ядеш.
    - Еееееееее.... А макарони?
    - Не.
    - А понички?
    - Тцъ.
    - И черно ли хлебче не може? - в очите му проблясват първи сълзички.
    - Месце, рибка, яйца, салатки и разни засукани манджи, когато си слушал. Всичко, без въглехидрати.
    - Ама какво ще закусвам тогава? - сълзите вече поливат прясно подстриганата му брада.
    Ставам сутринта с първи петли. Пържа яйчица на очи в краве масло, гарнирам с доматки и сиренце. Правя кафенце и чакам жениха.
    Идва доволен и всичко омита.
    - Ох, много добре ми дойде! Богата закуска.
    - Ха, така! Да те държи до обяд.
    - Даже мога и да го пропусна!
    Започва денят и се захващам със задачите. Минавам през магазина и стриктно купувам продукти, които може да хапва, съобразно наложената му диета от мен! Взимам шунка, 300 грама бекон, сиренце фета и чедър, разни брашна, дето до вчера ги свързвах само с тропически плодчета.
    Легендарни са уменията ми в кухнята. Кажа ли, че ще готвя яхния, от печката излиза руло Стефани. Макарони варя ли, хапваме пица. А веднъж пекох четири часа месо на 90 градуса и много се разстроих, когато центруфугата му свали маринатата. Но съм твърдо решена да задоволя напълно нуждите на страдащото ми все още настояще съпружеско тяло. Ровя рецепти, цъкам с език и избирам най-безопасните. Ще готвя гриловани тиквички с гъби, лукче, печени чушки, кашкавал и беконче. Връщам се в магазина и набавям необходимото. Подминавам месата, беконче съм купила. Пътьом минавам покрай едно заведение, за да нахраня децата. Имат миш-маш в обедното меню. Обаждам се на гладуващия дали иска да му взема за обяд - миш-маш може. Иска, разбира се, има си хас!
    Прибирам се нахъсана и разпищолвам торбите. Пека тиквички, задушавам гъби и лук, чушки препичам. Нашият набива миш-маш. Отварям хладилника - беконът го няма!
    - Къде е беконът бре, куче такова?!?
    - Ами изядох го. Много беше вкусен с доматче и сиренце.
    - Целият ли?
    - Целият та! Колко беше? Една хапка.
    - 300 грама! 300 грама бекон!
    - Виж ся, ще сготвиш манджата с шунчица, нея не съм я подкарал. Освен това тази диета много ще ми хареса! Прочетох, че в уискито няма никакви въглехидрати.

    Прочетете тази и още много интересни и забавни истории в сайта на Мама Нинджа.

  • Ефектът на пеперудата: Когато (НЕ)щастието кацне върху червения потник Ефектът на пеперудата: Когато (НЕ)щастието кацне върху червения потник

    ПЕТЪК, 08 ЯНУАРИ 2021

    Израснах във времена, когато ...

    Израснах във времена, когато нямаше мобилни телефони. И за да провериш дали някой не е умрял след кило ракия и шише мента, трябваше да викаш под прозореца му. Метнах каишката връз Топчо и тръгнахме да разхождаме махмурлийските си тикви.

    Под прозореца на дружката ми запяхме македонска песен, която изкара съседните баби на обедно хоро на улицата. Но от приятелката ми нямаше и следа. Балканска кръв тече във вените й, помислих си, не може да е умряла. Вратата изскърца, подаде се едно напукано, кърваво червено око и злокобен глас изхриптя:

    - Стана ли време пак да отваряме шишетата?

    - Почти – отвърнах аз и двете седнахме на пейката пред дома й да изпушим по един фас. Цигарите имаха вкус на салата снежанка, а димът им беше с ментово зелен цвят.

    Разговорите ни се въртяха главно около снощната вечер. Тормозехме се дали любовта на живота й също е оживял. Тъкмо да прескочим оградата, за да проверим, и зад ъгъла се подаде непознат субект от мъжки пол. Не му обърнах много внимание – помагах на Топчо да повърне последната порция шопска салата. Но дружката ми успя да размени няколко приказки с него – явно се познаваха. С половин ухо дочух, че любовта на живота й е полумъртъв – сам се бил изразил така, а непознатият за мен мъжки субект пристигал, за да го съживи или изцяло да го довърши. Щял да пече кюфтетата на барбекюто, да пее народни песни и да му налива сок от кисело зеле, за да изтрезнее или умре. И в двата случая дворен интелектуален купон довечера щяло да има.

    Отдъхнахме си с моята приятелка. Разделихме се по живо по здраво и всяка се прибра спокойна у дома си да пъшка. Тъй като вечерта щеше да бъде безвъзвратно пропиляна, от кумова срама седнах да прочета малко за Гео Милев, че кандидатстудентските изпити чукаха на вратата. Още на „мъртва утроба“ се спрях – бях по-мъртва от Дракула.

    Дойде време за интелектуалния дворен купон. От висотата на моите 19 години изпитвах леки съмнения за предстоящото събитие. Мисълта за университетски преподаватели и хора, надхвърлили трийсетте, ме изпълваше с енергия за пенсионерска сбирка и стари градски песни. Прикацнахме с моята дружка. Градината беше пълна с усмихнати хора – вървят насам-натам, приказват си, смеят се. Хубаво беше, че ги видях на живо – още колко ли време иначе щях да се кълна, че хората над 30 са сравними единствено с динозаврите.

    Никога няма да забравя червения потник, косматите ръце и леко оплешивяващото теме на господина, надвесен над барбекюто. Същият явно, с който по-рано се бяхме засекли на улицата. Обграден от кварталните котки, той пръскаше чара си с дълги метални щипки. Заобиколих го отдалеч. В размаханите щипки се отразяваха последните лъчи на залязващото слънце и една увиснала котка с главата надолу.

    Не вярвайте в любовта от пръв поглед. Никога! Хич не бях забелязала Червения потник цяла вечер. До момента, в който не останахме сами на масата. Дори го избягвах! Споменът за размаханите космати ръце и висящата котка ме респектираше да стоя на разстояние.

    Рано-рано компанията се разнесе. Останахме аз, Червеният потник, приятелката ми и нейната първа, все още не споделена любов. Младежът не пи цяла вечер. Разказваше за сблъсъка си с бутилките мента и ме сочеше с пръст. Едва ли съм се издигнала много в очите на обкръжението си тогава.

    Приятелката ми и трезвеният симпатяга влязоха в къщата да мият чинии. А ние останахме сами с Червения потник. Не помня вече какво си говорихме. То една ли приказка беше? От 4 до 9 сутринта. Брех, тези чинии, помислих си. Но не посмях да ида да проверя. Приех, че намушканата котка е умряла в канала. И затова толкова се бавят.

    Червеният потник ми разказа за себе си. Бил преподавател в университета, мъчел студентите, пишел им двойки. Гледах го изпод вежди и стисках нападателно вилицата под масата. Представях си как догодина ме къса на изпит, а вечерта се хвали пред някое девойче с моето страдание. Явно усети агресията в погледа ми и рязко смени темата. Разказа ми за малка къщичка на морето и как с удоволствие някой ден би ме завел там. Мило ми стана, признавам си. Но пеперудата, която слухтеше от рамото му, разпери огромните си криле и ми заши един шамар през устата.

    - Искам да имам шест деца! – изръсих ей така. Три круши петровки тупнаха на земята, мравките затрупаха мравуняците си с бодли от рози, а нощта побърза да се скрие зад ъгъла.

    - Ами… добре – отвърна Червеният потник, като с неудобство почесваше голото си теме.

    - Три двойки близнаци ще е най-добре, да не се мъча много – размишлявах на глас, а той ме гледаше мълчаливо и поклащаше глава от учтивост.

    - За шест деца ще ни трябва ван.

    В онзи миг погледът ми беше прикован върху неговото изпотено лице. Надигна чаша с изветрял тоник, отпи голяма глътка и с насълзени очи ми прошепна.

    - Ще си купим ван…

    - Шест деца не се гледат с преподавателска заплата! – продължавах да дърпам с пинцети нокътя на малкия му пръст.

    - Мхм…

    Тоникът беше свършил. Слънцето се показваше на хоризонта, а Червеният потник на един дъх пресуши водна чаша с домашна ракия.

    - Трябва да се корумпираш – дадох му дълбокомислен съвет, - или да смениш професията.

    Не можа да ми отговори. Приятелката ми и нейната истинска любов бяха измили чиниите. Не знаех, че търкането с веро от 90 стотинки може да направи хората толкова щастливи.

    Така приключи семейното ни планиране онази сутрин. В 9:15 сабахлям се затътрих към вкъщи. Слънцето грееше, птичките пееха, а едно гласче пищеше в лявото ми тъпанче: "Весело, що си не стоя дома да рецитираш "Братчетата на Гаврош", а цяла нощ глупости дрънка на човека?". Бях сигурна, че това е последният път, в който виждам Червения потник.

    Пеперудата обаче отдавна беше разтворила крилете си. Кацнала на рамото на младия тогава господин Георгиев с червен потник, не спираше да търка самодоволно крачета и тихичко да му се присмива. Преди време стар кръчмар в кръчма в „Надежда“ го бил нагласил: „Ще направим от теб надежденски зет!“ Той много се смял и махнал с ръка. Сега пеперудата също се смееше и махаше подло с криле.

    Няколко години по-късно моята приятелка и нейната първа любов се ожениха. Знаех си аз, че и котката да беше умряла в канала, пак не може да мият чиниите толкова дълго!

    Четири години след моите смели заплахи с Червения потник се оженихме. (НЕ)щастието безвъзвратно го беше понесло по стръмния и емоционален път на дългото съвместно съжителство с мен и четирите ни (засега) деца. Но дори на сватбата, той все още не подозираше за размера на това (НЕ)щастие…

     

    Не пропускайте началото: Ефектът на пеперудата: Размахът на крилете

  • Тихото отмъщение на добрия съпруг Тихото отмъщение на добрия съпруг

    СРЯДА, 28 ОКТОМВРИ 2020

    Една лятна сутрин се събудих

    Една лятна сутрин се събудих озарена от гениална идея. Поредният грандиозен проект, с който Георгиев да не скучае поне три седмици и да свали 20 излишни килограма. Още преди да съм си направила кафето, му развалих настроението дългосрочно.

    - Гоги, мисля, че е редно този огромен гараж да бъде превърнат в нещо практично.

    Изплю обратно първата си глътка кафе. Настаних го удобно на близкия стол, да не вземе да се катурне, че работна ръка щеше да трябва. И обясних. Крайно време беше творческият ми гений да си има местенце, където да се излива, без опасност да наводни къщата. Гаражът беше идеален да се превърне в ателие, студио, работилничка или място, където да врътна ключа като ме ядосват и да ги зарежа да се избиват по мъжки.

    Да уточня. Гаражът ни беше огромен. Строен някъде преди 326 години, вероятно с идеята да побира два боклукчийски камиона, прицеп с ремарке, кацата с кисело зеле, щайгите с домати и казанчето за ракия. Подът беше от пръст, в която къртиците си бяха направили публичен дом, а по ръждясалите ферми на покрива паяците преди месец уловиха половин прасе. Огромните железни врати така бяха клеясали, че се отваряха само с фадрома.  А в голите тухли гъсениците слушаха до безкрай една надраскана плоча на Лили Иванова. Иначе беше уютно. И подходящо за целите ми.

    - Е, какво толкова сега – опитах да го успокоя. – Малко цимент и гипсокартон и сме готови. Даже не е нужно да боядисваш, по-арт ще го караме.

    Георгиев ме погледа, погледа… Обеси ме мислено на пътната врата, закла ме вместо прасето на съседите, върза камък на глезена ми и ме метна в близкото езеро. Но нищо не каза. Глътна два валидола и хапче за рефлукс преди да допие кафето си, стана и рече:

    - Хубаво, ще го направим.

    И се захвана. Без дума да каже, без веднъж да измрънка. Три бетоновоза цимент прекара. Без пясък и камъни остави Марица наблизо. Бърка, изсипва, вари. В железарията храм му издигнаха, в завода за гипсокартон го посрещаха с песен, а заводът за бои предложи да боядиса колата безплатно. От сутрин до вечер се трудеше неуморно. Без гласа му да чуя. Само смирено отвръщаше:

    - Да, Гоги. Добре, Гоги. Така ще е, Гоги.

    Дори не измрънка, когато три пъти смених местата на контактите, след като беше прекарал жиците и сложил конзолите. Тихичко, мирничко, кротичко извади, замаза, проби. Стана идеално. И наистина свали 20 кила!

    Обаче нещичко тънко ме глождеше. Викам си, брех, в тоз хрисим човечец мирише ми нещо на гнило. Сигурно си е мислел, че като сгази лука, вече няма да спи при котела, а на топло и чистичко в студиото. Не е познал. Вратата още не беше сложена, ама аз държах ключа на врата си.

    Край! Свърши го! Резнахме лентата. Чисто ново! Точно както си го представях. Беличко, спретнато, топличко. Четири лампи сложи, всяка на отстояние точно 1,523545 м от всичко наоколо. И там седем пъти пробива и маза, щото светлината е много важна за правилното протичане на гениалната ми мисъл, да знаете.

    След като душевният ми оргазъм отмина, Георгиев се зае да ме въведе в тайните на управлението на така важната светлина.

    - Като натиснеш големия ключ, светва първата лампа. Нейното дистанционно е с номер едно. Вторият ключ светва ей онази там, най-крайната. Третият – средната, а четвъртият трябва да светне ей тая над тебе. Само че дистанционните малко си бъркат работните честоти. И номер 2 управлява лампа номер 4, номер 3 – 2, а дистанционно номер 4 май нищо не управлява. А, снощи включи микровълновата, но то беше инцидентно.

    Цъкам аз дистанционни наред, а срещу мен – дискотека. Натискам ключове на стената – „Звук и светлина“!

    - Ама, Георгиев…

    - Виж сега, нищо не мога да направя за дистанционните. Ще им свикнеш. Бели кахъри са това. Най-важното е да запомниш как да ги гасиш. По единично – божа работа. Натискаш там, все някога ще угаснат. Всичките наведнъж – натискаш три пъти първия ключ 1 или всички дистанционни, докато някое не захапе. Ако пак не стане – ляв ключ, десен ключ, среден, десен – три пъти. И вече ще станат работите. Проверено е!

    И ми просветна цялата таз добрина и смиреност. Всичко изпипано по конец, ама на дърти години да се уча Бетовен да свиря на дистанционни и ключове. Няма да стане. Домъкнах си аз един 250-ватов прожектор и ми е ден! Вярно, че светна от шестия път, че и контактите замаскирани, ама тръгна!

    Викам си, браво бе, моето момче, аз се грижа за твоята фигура, ти ми отвръщаш с ребуси и загадки.

    Така че, мили мои, изобщо не се лъжете. И най-добрият съпруг ще намери начин да ви върне тормоза.

  • Петото ще е момиче! Петото ще е момиче!

    ВТОРНИК, 27 ОКТОМВРИ 2020

    „Спокойно, петото ще е момиче!“

    „Спокойно, петото ще е момиче!“

    Такова успокоение на майка с четири момчета може да даде само човек, който и представа си няма какво е да живееш под един покрив с петима мъже. Като съвършено малцинство.

    Не знам как се гледат днешните момичета, но затова пък в момчетата си откривам немалко прилики с онези девойки, които бяха на мода преди 30-тина година. Не знам, не знам. Може и сега да са актуални.

    Ако мислите, че в едно семейство с четири момчета най-бързо свършва хлябът, грешите. Нито саламът, ни солетите, ни шоколадът. Шампоанът пръв свършва. Всяка седмица стек и половина екзотичен химически коктейл се влива в градската канализация под формата на пухкава пяна. От нашата къща. Шампоан за права коса, за къдрава коса, за мазна коса, за суха коса, за руса коса, за тъмна коса, за скалп без коса, шампоан за брада. Хората с толкоз ракия цяла зима не изтрезняват, ние не можем да се изкъпем.

    И как иначе, щом батко им прекарва около 90 минути на ден в банята. Два бойлера, по 160 литра всеки, не стигат, за да блеснат плочките по корема му, кожичките на пръстите му и евстахиевата му тръба. Огледалата вкъщи потъмняха, някои се напукаха от съвършено изпипаната му суета. Гребените се изпотрошиха от старание да докарат пътя в косата му до точност един фемтометър.

    Онзи ден го гледам, ще се самоубива с ютията. Трепери пред огледалото и приближава нажежения й до огън връх към сънната си артерия. Като скочих! Като хвърлих ютията в мивката! Като го ошамарих едно хубаво, че да си припомни тръпката от живота. А той реве и споделя, че от ляво яката му била с 13 градуса по-наклонена и искал да я приглади.

    Сложна е тази с дрехите и висотата на естетическия вид на момчетата.

    - Роско, моите маратонки са по-хубави! – заяжда се Зарко.

    - Моите са по-червени – не му остава длъжен Роско.

    - Моите са по-зелени!

    - Моите са по-хубави и по-бели!

    - Момчета, маратонките ви са сини. И са еднакви…

    - Мамо, може ли на мен белия Спайдърмен?

    - Кой е белият Спайдърмен, Зарко?

    - Ей този.

    - Това е червената тениска с Бен 10. Къде видя Спайдърмен?

    - Искам тазииииии!

    - Тази е на Роско и ти е малка.

    - Искаааааааам тазииииииии!

    - Зарко, твоята тениска е същата, два номера по-голяма!

    - Мамо, и аз искам Спайдърмена!

    - Роско, тук няма Спайдърмен!

    - Искааааааам!

    А онзи ден батко им ги оприличи в прав текст на момичета. И не сбърка.

    - Алоууууу, вие сте като госпойците, бре! Ходите заедно до тоалетната!

    А разговорът между 5-годишния Велизар и 3-годишния Ростислав си струва да се пресъздаде.

    - Роси?

    - Да, За`ко?

    - Пишка ми се. Искаш ли да пишкаме заедно?

    - Да!

    Тупур-тупур – два чифта детски крачета потеглят. Бум! Тряс! Пляс! Вдигат капака на тоалетната чиния. Шушу-мушу, леко кикотене. След което – тишина. Бързам към банята. Току-виж изпили водата от казанчето! Нищо подобно! Застанали двамата юнаци по диагонал на тоалетната чиния. Захвърлили долнища и бельо в душ кабината и като истински дами – голи под кръста, сравняват достойнствата си и пишкат. Навсякъде, но не и в тоалетната чиния. Не мога да им го отрека – проявяват и мъжки характери понякога.

    - Роси, аз свърших пръв! – подскача Зарко и тръгва голичък към стаята.

    - Чакай мееееее! – догонва го Роско, все още не свършил задачата.

    Ще кажете – Борис е малък. Малък, малък, ама от сега развява едни буйни къдрици. Бориса биваше да го кръстя и така да го представям. И без това вечно ме спират с думичките: „Леле, колко е красива!“, „Леле, какви очи има принцесата!“, „Мале, да й изям къдриците!“ Онзи ден, докато се разхождахме, един пудел припадна. А три от овцете на съседа сами подстригали вълната си. Не се чувствали добре в компанията на Борко, така ми призна стопанинът. Мисля си, че батко му тайно го работи с някой стерилизиращ спрей за къдрици. Не може да има такава коса това дребно човече! Просто не може! А миглите, да ви кажа. Премигне ли, въздушната струя разлива кафето на бабите в харманлийските заведения.

    Толкоз мъжественост струи от нашата къща, че не мога да пропусна да спомена и баща им. Нормален мъж беше. До скоро. Преди няколко месеца реши да пуска брада. На мен ми хареса, а той я обикна. Обикна я, досущ възрастен пенсионер как обгрижва блестящ Москвич 12-ка, модел 1969 година. И тъй като отдавна няма коса, отдава цялото си внимание на брадата. Реши я, глади, подстригва я. Маже я с кремчета, балсамчета и отвара от змийска кожа и стрит таралеж за блестящ косъм. Има ножичка, с която я подстригва от лявата страна, ножичка за дясната страна, а машинката за брада му стои заключена в каса с пръстов отпечатък.

    - Гледай сега! Туй косъмче как ми е избягало! – вайка се жално пред огледалото и върти един къдрав, посребрен косъм в кутрето си. Очите му се пълнят със сълзи, а по челото му капчици пот поливат свъсените му вежди.

    - Дай да го отрежа – предлагам великодушно помощта си.

    - Въх! Сакън! А барнеш, а ти цупим ръцицките!

    А аз, единствената физиологически аргументирана дама в семейството, ставам сутрин и докато си пия кафето, удрям една четка на гривата. Ако намеря четката, че често ми я крадат. Не я ли намеря, развявам се артистично. Обличам първата дреха, която НЕ мирише и която НЕ стои права, ако я изпъна до стената. Къпя се за три минути и не смея да барна козметичния каталог на поне 4 компании, нареден в шкафчето в банята, че не знам от кое ще ми опадат веждите и кое ще ми докара проблеми с простата. Нищо че уж нямам простата. В нашето семейство чудесата се случват.

     

    Така че, благодаря ви от сърце, загрижени хора! Но не искам още девойки. Ако стигнем до пето и се окаже момиче, още от магарето ще го върна за доработка. Освен ако няма походката на Чък Норис и нрава на Франкенщайн.

     

    Прочетете тази и още много забавни и полезни истории и в сайта на Мама Нинджа.

  • Ефектът на пеперудата: Размахът на крилете Ефектът на пеперудата: Размахът на крилете

    ПОНЕДЕЛНИК, 25 МАЙ 2020

    Когато баща им не знаеше какв ...

    Когато две жени нямат какво да правят, обикновено тормозят мъжете. Или само един мъж. А понякога покрай него страдат и всички останали мъже в обкръжението му. Тези мъже вярват в съдбата и нищо не подозират за ефекта на пеперудата, който е бил оказан върху животите им. От две жени, на които им е било скучно.

     

    Родният ми квартал беше зелен оазис в сърцето на София. Малки, стари къщички, зеленина и спокойствие. Моята най-добра приятелка живееше в другия край на махалата и беше безумно влюбена в своя съсед. Младежът населяваше отсрещната къща, но 25 години не бяха намерили сгоден момент да се чифтосат. Или поне да разменят две приказки, от които да пламне искрата. До онази гореща юнска вечер, когато на двете ни доскуча. И бяхме твърдо решени да се напием под звездите в задния ми двор. Планът ни включваше бутилка ракия за нея и бутилка мента за мен.

    Много бях праволинейна в тийнейджърските си пиянски години. Първото ми правило гласеше: ако в началото на вечерта вибрациите на езика ми трептят с честотата на една бутилка мента, задължително трябва да имам и втора. А второто: ментата се охлажда до еднаква температура с прясното млекце, с което ще бъде омешана. Иначе се пресича. И не че не е вкусна и така, но парцалите залепват по езика и нарушават чувствителността на вибрационните рецептори.

    Започнахме да пием по женски. Пихме, говорихме, смяхме се. Пак пихме, пак си говорихме. Много трябва да ни е било скучно обаче. След 200 грама алкохол на калпак още не бяхме погнали немския шпиц Топчо. Обичахме да го храним с домати или да месим кифли осморки с опашката му. А в най-веселите вечери го подсилвахме с концентрат и го пускахме при кокошките на баба Стояна да го играе лисица. Но пък силата ни беше завладяла в самото начало на вечерта.

    Голяма сватовница бях по онова време, да знаете. Славата ми се носеше през четири квартала, чак в пети. Песни се пееха как съм чифтосала Пешо Кривогледия от съседната улица с мастията Надка. Истинска мастия си беше, да не помислите, че обиждам. Смесица между коли и аржентински дог. Та, гледам аз тъжната искрица в очите на моята дружка, как гори и изпарява градусите от пивката ракиица, още преди да е попаднала в стомашно-чревния тракт, и с неподправения си нюх за страстни афери тропнах по масата.

    - Я му се обади на тоз хубавец! И да не успея да ви чифтосам, ще се разсеем, та и Топчо може да намаже.

    Изпълнена със силата на любовния трепет и смелостта на 1,2 промила алкохол в кръвта, моята най-добра приятелка прегърна идеята и телефона. Той пък завалията сам бил, скучно му било и на него, но нямал ракия. И ей го на, след има-няма 10 минути приседна на масата.

    Тук е моментът да отбележа, че с младежа за първи път се виждахме очи в очи. А в заформилото се алкохолно трио аз бях най-малката. Той - 30-годишен, уж вече улегнал мъж, университетски преподавател. Дружката ми на 24, завършила образование, търсеща пътя и любовта в живота си. А аз... Какво да ви кажа? 19-годишно пишлеме, което между четворките белот, ментата, сватосването и тормоза над Топчо, четях усилено Елин Пелин и Яворов за наближаващите кандидатстудентски изпити.

    Оказа се, че въпреки богатия си житейски опит тайният любим на моята приятелка никога не беше опитвал мента примесена с мляко.

    - Това изглежда странно...

    - Ммм, много е пивко, да знаеш - убеждавах го с усмивка. - Пиеш ментово сокче. И не усещаш грам алкохола. Пробвай бе, пробвай. - И тиках бледозеления бъркоч под носа му.

    - Приятно е - заключи след шестата чаша. - Има ли още?

    Извадих втората бутилка и продължихме тримата да бъркаме в ушите на кучето. Вечерта тръгваше на добре.

    - Малко е коварно питието - пиеш, пиеш, а на сутринта се чудиш дали не си вълка от Червената шапчица - тежичко ти е леко, само че камъните не са в търбуха, а в глупавицата ти. Или казано с думи народни - гъз се вдига, главата трепти с честотата на корабен двигател.

    Тук е и първият момент, в който ефектът на пеперудата ярко ще се усети във времето. Защото направих уточнението, едва след като извадих и третата бутилка мента, покрита за черни дни. Ако бях честна с момчето в самото начало на запознанството ни, сигурно щеше да кара внимателно - не ми мязаше на пропаднало пиянде, свикнало да се буди сутрин с три танкови бригади, залепнали за слепоочията му. Но погледът вече беше премрежен, усмивката някак отпусната, а речта – смислена, но силно прилепнала към носоглътката на господина. И точно този момент се оказа повратен за живота на много народ, които дори не се познаваха още.

    - Виште ся, мили мумичета... - впрегна сили новият ми познайник - утре пак съм сам. И съм поканил едни пергиши, колеги от университета, на дворно парти. Бива да додете и вий, а?

    Нескрита бе споделената любовна тръпка в  завлачения му словоред към моята приятелка, но и до днес съм непоклатимо убедена, че такъв запартък като мен, хич не му беше притрябвал на интелектуалната сбирка. Алкохолният делириум, за който все още не подозираше, го бе обвзел с всички сили и бе го принудил да изтупа прахта от излишната учтивост, заседнала дълбоко в задния джоб на хавайските му гащета.

    Изпратих ги по живо по здраво. Двамата се сляха с нощта, лъкатушейки на крак и половина. Топчо остана на двора да повръща домати, а аз легнах с едно трезво око да размишлявам върху любовните терзания на лирическия герой в поезията на Яворов.

    Същата нощ моята приятелка и нейния възлюбен едва ли са се чифтосали. То не знам как въобще са открили пътя към къщи. Обаче една пеперуда разтвори трезво крилца и от "Надежда" прелетя в центъра. Кацна на рамото на господин Георгиев, докато той сладко си спеше, и с ехидна усмивка просъска в ухото му: Ей ся ти видях сметката!


    Продължението: Ефектът на пеперудата: Когато (НЕ)щастието кацне върху червения потник

Писма от вълшебни герои

Писма от вълшебни герои! Вълнуващ, личен и неочакван подарък за вашите дечица!
Писмо, написано от първия до последния ред специално за вашия малък герой!
Каква по-голяма радост за най-скъпите ни мъници да получат писмо от техния любимец? Подарък-изненада за рождения им ден от Пламъчко, от Елза, от Пес Патрул или от Спайдърмен? Или Феята на зъбките да ги поздрави за първото паднало зъбче? А защо не Сънчо да им напомни колко са смели и че най-вълшебните сънища се случват, когато започнат да спят в собственото си легълце? Или Маша и Мечокът да им пожелаят на добър час в училище? С повод или без повод, писмата от вълшебни герои ще ги зарадват безкрайно, защото:

• Те възпитават!
• Те поздравяват!
• Те поощряват!
• Те помагат на детенцето да се справи с някои страхове.
• Те показват обичта ви по необикновен начин!
• Те карат децата да се чувстват специални!
Без шаблони и заучени фрази! Писмо, написано специално за вашето детенце!

Герой има за всяко дете,
Защото всяко дете е герой!
Трябва само да му напомним!


Лично творчество

  • Майка Майка

    ВТОРНИК, 21 АПРИЛ 2020

    За синовете си много бих писала -

    вярно е, че са мои деца,

    и животът ми, зная, орисан е

    да съм тяхната втора съдба.

     

    Да съм тяхната сила и вяра -

    вечно в сянка, но винаги там,

    дето болката ражда пожари

    и човек се оказва най-сам.

     

    Да съм тиха, но винаги силна.

    Да съм рамо, протегната длан.

    Да ги вдигам в моменти безсилни.

    Да им шепна: "Ти можеш, аз знам!"

     

    За синовете си много бих писала -

    вярно е, че са мои деца!

    Като майка на тях съм орисана

    да съм техният пристан най-свят!

     

  • Светът ми изтъкан е от вселени Светът ми изтъкан е от вселени

    СЪБОТА, 04 ЯНУАРИ 2020

    Светът ми изтъкан е от вселени

    и всяка носи се по собствен път.

    Изплетени от мисли преживени

    се сблъскват често те на кръстопът.

     

    Реалностите ми са толкова различни

    и погледът ми често е лъжлив;

    понякога едва изричам срички,

    а някога посичам със език.

     

    Живее в мен най-верният приятел,

    но често се обръща в смъртен враг;

    и мъдра съм, досущ като гадател,

    и безразсъдна като див хлапак.

     

    Понякога увивам се в кристали

    и всеки допир чупи и боли;

    с гранитено-стоманени огради

    изграждам свят, почти неразрушим.

     

    Ръка подавам, често наранена,

    душата си изглаждам в самота,

    сърцето ми с цветя е пременено

    (пронизано от кървава стрела).

     

    А всъщност искам само да обичам...

    Посипана от свята голота.

    И без вселени - трудни и различни,

    да бъда земна, тиха и добра.

     

  • Майчина болка Майчина болка

    СЪБОТА, 04 ЯНУАРИ 2020

    Когато си болен, мило мое момче,

    когато очичките трескаво търсят

    моите вечно треперещи топли ръце,

    сълзите горещи от теб да избършат.

     

    Когато обичаш, но думички няма,

    защото пресипнал е твоят гласец,

    когато със мъка прошепваш ми "мамо" -

    от твоята болка плета си венец.

     

    И нося го тъжно,  но силно и смело,

    и в нощите дълги аз никак не спя -

    да бдя покрай теб, мое слънчице мило,

    прегърнала майка до гръдта си сина.

     

    Когато си болен, мило мое момче,

    ни нощи, ни дни ме вълнуват.

    Мечтая си само как твоите ръце

    с радост и смях пак ме жадуват...

  • Без празници ще минем Без празници ще минем

    СЪБОТА, 04 ЯНУАРИ 2020

    Да те обичам мога всеки ден.

    Така безмълвно, малко ежедневно.

    Да чакам кротко с поглед спотаен

    да влезеш ти със слънцето вечерно.

     

    И да те срещна ведро на вратата,

    с целувка мила теб да поздравя,

    а ти да ме погалиш по косата,

    да питам как преминал е денят.

     

    Да хапнем двама топлата вечеря,

    две чаши вино тихо да звънят,

    над ядовете с теб да потреперя

    и радостта ти пак да споделя.

     

    А после да погледам отдалече

    игрите ти с четирите деца.

    Едно и също е, ще кажат, всяка вечер,

    но същото е пълно с топлина.

     

    Да те обичам мога всеки ден.

    Не са ми нужни празници, любими.

    Не ми постилай рози и сатен -

    обичай ме! Без празници ще минем.

     

  • Не мога да обичам с половин сърце Не мога да обичам с половин сърце

    СЪБОТА, 04 ЯНУАРИ 2020

    Не мога да обичам с половин сърце.

    Ти знаеш ли какво е да опитваш

    да милваш някого с отрязани ръце

    и без криле да пробваш да политнеш?

     

    Ти знаеш ли какво е да заспиваш

    и в буден сън мечти да сътвориш,

    и без вода цветята да поливаш,

    и без крака върха да покориш?

     

    Не мога да обичам с половин сърце.

    За обич свята цялото ми трябва.

    Оставя ли половината далеч

    е все едно родена съм саката.

  • Актрисата без сцена Актрисата без сцена

    СЪБОТА, 04 ЯНУАРИ 2020

    Из "Улична история"

    Нощта пада и тежка завеса

    венчае начало на грешен сюжет.

    Аз съм главна актриса в тази пиеса,

    започвам да пея своя куплет.

     

    Започвам от улица малка и тъмна

    с няколко къщи без ток и вода,

    със стълбища грозни, разбити и стръмни,

    пропити от лудост, безумна печал.

     

    Започвам със мръсна, неугледна стая,

    с едно огледало на жълти петна,

    със старата спалня и счупена ваза,

    и сива, олюпена ледна стена.

     

    Започвам със мъж, гледащ винаги строго,

    с цигара, която вечно дими,

    с усмивка пропита от скоч и отрова,

    и глас, който шепне все за пари.

     

    Започвам със стъпки, с безсилна тревога,

    с един силует, идващ право към мен,

    с дрехи разпръснати нейде по пода,

    и думи, изречени с дъх на абсент.

     

    Започвам със утро, очаквано, светло,

    със слънце – спокоен антракт,

    със сънища чудни, далечни и ведри,

    с желания чисти и свят непознат.

     

    Започвам със грим и изтъркана рокля,

    със мирис на идваща нощ.

    Започвам да готвя поредната роля,

    готова да давам, да давам любов…

     

    Още от "Улична история":

    Изповедта на един грешник

    Уличница

     

Услуги

  • Лични послания

    Персонализирани послания в стих за всякакви поводи – рожден ден, кръщене, юбилей, годишнина, абитуриентски бал, 8-ми март, бебе, сватба и пр.

  • Благодарствени писма

    Благодарете за любовта и професионализма на някого по най-докосващия и личен начин.

  • Сватбени речи

    Сватбени клетви, речи за кумовете, обръщения към родителите, текстове за покани.

  • Лично писмо от Дядо Коледа

    Зарадвайте детето си или близък познат с писмо, написано от Дядо Коледа специално за него – без готови шаблони и заучени фрази.

  • Индивидуална приказка

    Персонализирани приказки за деца и възрастни, събрана в красиво изработена ръчна книга. Приказките се пишат за всеки индивидуално, без готови истории.

  • Попълване на уеб съдържание

    Писане на статии за блог, цялостно интернет съдържание, абонаментно поддържане на страници в социалните мрежи.

  • За ученика и студента

    Есета, реферати, курсови и дипломни работи, разработки на теми по хуманитарни науки.

  • Фотография

    Заснемане на рождени дни, юбилеи, кръщенета, абитуриентски балове, сватбени тържества, индивидуални фотосесии на открито, корпоративни и обществени събития, продуктова фотография.

Блог

  • Разликата между индивидуален и персонализиран подарък Разликата между индивидуален и персонализиран подарък

    ВТОРНИК, 26 ЯНУАРИ 2021

    В днешно време все повече се ...

    В днешно време все повече се опитваме да зарадваме любимите си хора с подаръци, които са изработени специално за тях. На пазара ни заливат различни предложения – от тениски с надписи за рождени и именни дни, през ключодържатели с име, до книжки, в които главни герои са нашите деца. Хубаво е, когато потребителите имат голям избор. Но в това разнообразие хората често не правят разлика между така станалите популярни персонализирани подаръци и техните по-големи братя – индивидуалните подаръци. В тази статия накратко ще разгледам разликите между едните и другите.

    Персонализираният подарък е предварително готов продукт.

    Продуктът лесно може да бъде превърнат в подарък за вашия любим човек. Намесата от страна на тези, които го предлагат, е съвсем малка. Да вземем ключодържателите във формата на сърце. Или бебешките визитки, предлагани в ограничени дизайни, от които вие трябва да изберете. Също така часовниците или различните продукти, които могат да бъдат персонализирани със снимки. Търговците добавят името или снимката на получателя и вие се сдобивате с персонализиран подарък. Такива са и готовите стихове, шаблонните писма от Дядо Коледа, приказките с еднакви истории. Много подобни продукти можете да срещнете на пазара. Там единственото, което търговците правят, е да добавят името или снимката на получателя. Текстът не се променя, историята е една и съща и много деца, например, получават едни и същи книжки или коледни писъмца, които са адресирани до тях.

    Индивидуалните подаръци се създават изцяло за вашите любими хора.

    Индивидуалните подаръци са съвсем различни. Там няма нищо готово и нищо предварително направено или написано. Независимо дали става въпрос за ръчна изработка или написването на художествен текст, то крайният продукт е създаден от началото до края за вашия любим човек. Това го превръща в един наистина безценен и вълнуващ подарък. Индивидуален подарък е специално нарисуваната карикатура. Или изплетеното кученце, което прилича точно на вашия домашен любимец. Индивидуален подарък са и стиховете, написани за най-скъпите ви хора. И вълшебните писма от Дядо Коледа, които не лежат на шаблони. Както и приказките, написани от първия до последния ред за малките и големи герои.

    Създаването на индивидуален подарък е непрекъснат двустранен процес.

    Спомням си, когато поръчах карикатура на голямото си весело семейство. С художника уточнихме предварително всеки един детайл. Изпратих снимки на децата си, на домашните любимци, дори и на небезизвестния микробус, с който се придвижваме напоследък. Коментирахме композицията. Художникът се поинтересува от интересите и заниманията на семейството ми. Авторът на карикатурата ми показа всеки един етап от нейното създаване – от скицата, до образите на отделните характери, през оцветяването и дължината на опашката на котката. Сега карикатурата виси на стената в хола и съм сигурна, че никъде другаде няма подобна картина – която носи таланта на художника и емоциите, които съм му помогнала да улови.

    Същото е и с всички останали индивидуални подаръци. Вие участвате наравно с твореца в изработването на крайния продукт. Така например, когато пиша индивидуални приказки, стихове или писма от Дядо Коледа, вие отговаряте на моите въпроси. Четете черновите, редактираме или променяме по текстовете и историите колкото е необходимо, за да сме сигурни, че вашите любими хора ще получат един наистина личен, индивидуален и уникален подарък.

    Индивидуалният подарък е наистина уникален подарък.

    Ако при поръчката на персонализиран подарък, вие вече сте видели образеца на продукта, който ще получите, то при индивидуалният няма нищо, което да е готово предварително. Може да сте чели индивидуална приказка, написана за друг; може да сте разгледали безброй корици на индивидуални книжки; да сте се докоснали до магията на наистина личното писмо от Дядо Коледа, получено от ваш близък. Но, ако решите да зарадвате някой с индивидуален стих, написан специално за него, крайният резултат ще ви изненада, защото той няма да има нищо общо с това, което досега сте видели или прочели.

    Индивидуалните подаръци са по-скъпи от персонализираните.

    И това е напълно нормално. Имайки предвид, че творецът влага всичките си знания и умения, за да създаде нещо, което само по себе си ще бъде уникално. И няма да има аналог. Творческата дейност е по-скъпа от механизираното производство и това е известно на всички. Но независимо от по-високата цена, поръчвайки индивидуален подарък за вашите любими хора, вие може да сте сигурни, че сте платили за нещо, което е създадено наистина специално и само за тях.

     

    Всички услуги, които предлагам на сайта си и на Фейсбук страницата си Поезия за специални случаи, са напълно индивидуални – създадени са от първия до последния ред за вашите любими хора. Такива са стиховете ми, индивидуалните приказки и наистина личните писма от Дядо Коледа. Ако решите да зарадвате ваш любим човек с истински индивидуален подарък, можете да се свържете с мен в страничката ми във Фейсбук Поезия за специални случаи или чрез електронна поща на адрес vessela@vesselag.com.

     

    Прочетете още:
    Въпросите, които ми задавате за индивидуалните приказки
    Защо да изберем лично послание в стих за подарък?
    Защо е специално личното писмо от Дядо Коледа?

  • Как да четем по-продуктивно? Как да четем по-продуктивно?

    ВТОРНИК, 12 МАЙ 2020

    Независимо дали четете кримин ...

    Независимо дали четете криминален роман или любовна лирика, четенето трябва да носи удоволствие. Освен това четенето е и много полезно за нашия мозък. А ако четем бавно и задълбочено, ползите от четенето се увеличават многократно. На скорошна TED конференция авторката Жаклин Удсън сподели нейния собствен трик за бавно и пълноценно четене: „Още като дете знаех, че историите трябва да бъдат поглъщани. Историите искаха да бъдат четени бавно. Научих се да си представям невидим пръст, който ме водеше от дума на дума.“

    Оказва се, че това не е просто трик, а солидна научна теория. Изследванията показват, че 30 минути непрекъснато, бавно и задълбочено четене на ден подобряват значително когнитивните умения. От друга страна прибързаното и повърхностно прехвърляне на статии в интернет предразполага мозъка ни лесно да пропуска съдържание, което иначе би било важно и интересно за нас. В динамичното и забързано съвремие, където подминаваме лесно детайлите, „бавното четене“ се превръща в магически трик, позволяващ ни да забавим темпото и да четем по-задълбочено. Технологиите се развиват с бързо темпо, което повлича и нашия ритъм. „Във времена, когато писаните истории сякаш биват изтласкани от речта, книгите трябва да се четат бавно. Да бъдат поглъщани.“, допълва Удсън.

    Понякога имаме нужда да забавим темпото и да получим всичко от думите, които четем. Ето няколко съвета, които може да ни бъдат от полза:

    Да оставяме достатъчно време за четене.

    Често усещаме, че се отдалечаваме от страниците на книгите. И в повечето случаи това е резултат на простата истина, че не отделяме достатъчно време за четене. Като стимул за справяне с този тривиален проблем, учени от Калифорнийския университет обясняват, че хората четат средно между 3 и 6 минути преди да се разсеят. Независимо колко сме умни, това време е твърде малко за мозъка, който трябва да обработи информацията и да систематизира важните данни. Осигуряването на достатъчно време за четене е първата стъпка към пълноценно усвояване на думите. Експертите съветват да четем по 30 минути всеки ден, макар че оптималното време за всеки от нас е различно.

     

    Да започнем с 15 минути пълно спокойствие.

    Ако сме отвикнали да четем или пък залагаме на непрекъснатото бързо „превъртане“ на новините през мобилните си телефони, със сигурност ще ни се стори тягостно, скучно, дори стресиращо, ако изведнъж отворим книгата за дълъг период от време. Върнете се към пълноценното четене с бавни и постепенни стъпки. Като за начало опитайте да си осигурите 15 минути пълно спокойствие. Изключете звуците на телефона и всички устройства, които могат да ви разсеят. Настройте аларма за след 15 минути, когато да се „върнете“ в съвременния технологичен свят. Тези 15 минути не са случайни. Според учените този трик спомага за по-бързата и лесна адаптация на мозъка към четенето. Започнете постепенно да увеличавате времето, в което сте недостъпни за околния свят, докато не достигнете поне 40 – 60 минути. Увеличението стъпка по стъпка ще обучи мозъка ви по-лесно да се съсредоточава и да извлича пълноценно информацията от книгите.

     

    Да оставим телефоните и всички технологии, когато четем.

    Наистина. И изцяло. Технологиите коренно промениха начина, по който взаимодействаме със заобикалящия ни свят. И със сигурност правят фокусирането доста по-трудна задача с всичките си малки и пристрастяващи „дразнители“. Всяко едно разсейване по време на четенето, ни пречи да извлечем максимума от книгите. А всички научни изследвания в последните години показват, че най-големият технологичен дразнител е именно телефонът. За да се отървете от изкушения, докато четете, опитайте се да оставите далеч всички ненужни устройства. Разбира се, ако изгаряте от нетърпение да проверите телефона си, не се лишавайте напълно, тъй като и тази крайност не е препоръчителна. Ако мислите непрекъснато за съобщенията или известията си, докато четете, ще затворите книгата още по-разсеяни. Откъсването от технологиите в днешно време, не само докато четем, може значително да подобри нашето внимание, способността за фокусиране, съня и цялостното ни психично здраве.

  • Истории за Коледа: Легендата за коледната роза Истории за Коледа: Легендата за коледната роза

    ЧЕТВЪРТЪК, 07 МАЙ 2020

    Коледа е сезонът, в който раз ...

    Коледа е сезонът, в който разменяме най-много подаръци. С тях показваме топлина и обич един на друг. Но това в никакъв случай не означава, че подаръците са единственият начин да изразим любовта си. Няма по-скъп и безценен подарък от нещо, което идва направо от сърцето, дори ако въпросният дар е нематериален. И макар личните писма от Дядо Коледа да са точно такъв вълнуващ и докосващ подарък, в тази история става въпрос за друг израз на обичта и добрината. Традицията за раздаване на подаръци води началото си от даровете на тримата влъхви, които първи приветствали младенеца Исус. Хиляди години оттогава хората продължават обичая и правят коледния празник още по-топъл и светъл.

    Легендата за коледната роза ни показва, че жестът е много по-важен от самия подарък. И най-вероятно самата история е възникнала, само за да научи на хората, че няма голямо значение какво подаряваме, когато подаръкът идва направо от сърцето. Дори и въпросният коледен дар да е обикновено цвете. Благодарение на легендата за коледната роза – цветето, което цъфти само през зимата, цветовете й са се превърнали в неотменен символ на коледните тържества по целия свят.

    Легендата за коледната роза.

    В студената декемврийска нощ всички идвали да приветстват младенеца и му оставяли блестящи и безценни дарове. Тримата мъдреци влезли при бебето Исус и положили до него своите скъпи подаръци от смирна, злато и ладан. Млада овчарка на име Мадлон, видяла как влъхвите преминават край нея. Доближила се вратата на конюшнята, за да зърне детето. Натъжила се, защото била много бедна и нямала възможност да донесе нищичко, което да предложи на новородения Спасител. Почувствала се толкова безпомощна при вида на всички прекрасни подаръци, които мъдреците положили до Исус. Свила се на вратата и тихичко започнала да плаче. По-рано търсила цветя, които да остави в дар, но не намерила цвят, който цъфти в суровата зима. Ангел видял мъката в сърцето на младата овчарка. Смилил се над нея и с ангелската си сила разпръснал снега под краката й. А там, където падали сълзите й, подали се красивите цветове на коледната роза. Ангелът се привел над Мадлон и тихо прошепнал в ухото й, че тези зимни цветове са много по-ценни от всякакви злато, тамян или смирна, защото са чисти и пълни с любов. Усмихнала се младата овчарка и с радост в сърцето набрала вълшебните цветове, разцъфнали с божествена магия насред студения сняг. Влязла при бебето Исус и ги положила до него. А той като усетил, че подаръкът е отгледан със сълзи и обич, се усмихнал насреща й в знак на благодарност и удовлетворение.

    Оттогава коледната роза символизира надеждата, любовта, искрената обичу скрита дълбоко в сърцето, и всички онези безценни и топли моменти, които Коледа носи във въздуха.

     

    Прочетете още:
    Истории за Коледа: Легенда за Бабушка

    Истории за Коледа: Легендата за захарното бастунче

  • Истории за Коледа: Легенда за Бабушка Истории за Коледа: Легенда за Бабушка

    СРЯДА, 06 МАЙ 2020

    Коледа е предвестник на весел ...

    Коледа е предвестник на веселие, обич и топлина; на щедро раздаване на подаръци, картички и коледни писма; на споделени емоции със семейството и най-близките хора и време прекарано в топлата прегръдка на любовта. Разбира се, от целия коледен дух, който витае във въздуха, подаръците са най-чаканата и обичана част от Коледа. Особено за децата. Това е традиция, която според легендите започва с раждането на Христос, когато на него поднасят първите дарове. През годините обичаят се запазва и се превръща в най-важният аспект от празника Рождество.

    Точно като подаръците и коледните истории са неразделна част от коледния дух. Всяка държава и регион имат своята любима коледна история, с която възрастните и децата засилват чувството за обич и топлина през най-празничното време от годината. Една много трогателна коледна история разказва за това как се е зародил обичаят за раздаване на подаръци на децата. Това е легендата за Бабушка. Смята се, че тя произхожда от Русия, където е била много популярна преди Революцията от 1917 година.

    Легендата за Бабушка е за стара жена, за която се счита, че е дала начало на обичая да се раздават подаръци на децата. Бабушка, което на руски език означава баба или стара жена, живеела в голяма, топла и просторна къща. Тя обаче водела много самотен живот – без семейство, приятели или компания. Само шумът от преминаващите по пътя пътешественици нарушавал еднообразието на дните й. Звукът на животните, изкарани на паша, бил единствената й утеха. Бабушка била толкова добра, че винаги оставяла храна за птиците и била готова да приюти всеки нуждаещ се пътник.

    Когато дългата и сурова руска зима идвала, малките й радости изчезвали. Пътниците не преминавали край дома й, животните не ги изкарвали на паша, а птиците отлитали на юг. Старата жена оставала тъжна и самотна, мечтаеща за радост и компания.

    В една студена декемврийска нощ, Бабушка дочула странен шум. Звукът непрекъснато се усилвал и старата жена се почудила какво ли може да е това, щом цялата земя е покрита с дебел сняг и на километри от дома й нямало хора, нито животни. На вратата на Бабушка силно се потропало. Тя побързала да отвори, мислейки, че някой загубил се и премръзнал пътешественик дири подслон. Какво било удивлението й, когато на прага си видяла три разкошни коня, яздени от трима благородници, облечени в най-изисканите и богати дрехи, които някога била виждала.

    Бабушка поканила мъжете в дома си, но те й отказали. Вместо това й предложили да пътува заедно с тях. Били се отправили към Витлеем. Там трябвало да приветстват детето, което щяло да се стане цар и да поведе човечеството към спасението. Нощта била тъмна и студена. Старата жена отново поканила непознатите благородници да пренощуват в топлия й дом, а на сутринта заедно да поемат към Витлеем. Но те не искали да се бавят и продължили по пътя си.

    Бабушка не преставала да мисли за тримата мъже и новините, които й донесли за момчето, което щяло да стане цар. Почувствала се тъжна, че отклонила поканата им да тръгне на път заедно с тях и решила, че мигом трябва да ги настигне и да се срещне с детето във Витлеем. Събрала няколко играчки, за да му ги дари и тръгнала в студената зимна нощ. Късметът обаче не бил на нейна страна. Тя не успяла да открие следите на тримата благородници, които почукали на вратата й. Не намерила и пътя към Витлеем. Легендата твърди, че Бабушка до ден днешен търси момчето, което щяло да стане цар. А срещне ли по пътя си детенце, поздравява го с играчка, откъдето и идва обичаят на Коледа да се раздават подаръци на децата.

    Нека заедно продължим традицията, започната преди толкова много години от добрата Бабушка и да радваме дечицата с най-необикновени, вълнуващи и топли подаръци всяка Коледа. Ако не сте намерили точния подарък за вашите любими хора, защо не им подарите лично писмо от Дядо Коледа? Безценен подарък, който всички дълго ще помнят.

     

    Прочетете още:
    Истории за Коледа: Легендата за захарното бастунче
    Истории за Коледа: Легендата за коледната роза

  • Истории за Коледа: Легендата за захарното бастунче Истории за Коледа: Легендата за захарното бастунче

    СРЯДА, 06 МАЙ 2020

    Бонбонените бастунчета, нарич ...

    Бонбонените бастунчета, наричани още захарни бастунчета, са един от най-отличаващите се символи на коледния празник. Наред с коледните свещи, венците и коледните звънчета, захарните бастунчета неотменно присъстват във всяка една коледна украса и несъмнено са любимци за всички деца. Захарните бастунчета привличат вниманието със своята проста, но интересна форма, а освен това са и толкова вкусни! Въпреки че се предлагат в разнообразни аромати, най-често срещания вкус е този на мента и на канела. Захарните бастунчета могат да бъдат декорирани с цветни панделки и са чудесна украса за почти всичко – от коледната елха, през коледната торта или закичени на гирлянди и пръснати из цялата стая. Закачливата им форма и страхотният им вкус придават закачлив оттенък на всяко нещо, свързано с най-светлия християнски празник в годината – Коледа. И като всеки един символ на днешните Коледи, и захарните бастунчета имат своята приказна история.

    Легендата за захарното бастунче.

    Широко разпространено е мнението, че захарните бастунчета, които по-рано са били обикновени прави пръчици, са получили извитата си форма от немски хормайстор. Историята разказва, че една вечер по време на служба децата били много непослушни – вдигали шум, създавали суматоха и не обръщали никакво внимание на хормайстора. За да ги накара да стоят мирни и тихи по време на церемонията за Коледа, той им подарил по една дълга бяла захарна пръчица. Раздаването на бонбони в църквата обаче се считало за светотатство. Затова хормайсторът прегънал захарните пръчици в единия им край, за да изглеждат като пастирски бастун и така им придал религиозно значение. В католическата църква Исус се счита за добрия пастир и така обикновените захарни пръчици се превърнали в свещен символ. Бастунът се приема и за символ на пастирите, дошли да посетят младенеца Исус.

    Захарните бастунчета стават много популярни в САЩ през 1847 година, когато емигрант от германско-шведски произход решил да ги използва за украса на коледната си елха. Идеята му бързо се разпространила и много скоро се превърнала в своеобразна коледна мода.

    Около 1900 година захарните бастунчета започват да се появяват в добре познатия ни и днес вид – на бели и червени ивици. Преди това били само бели. А добавеният аромат на мента и канела ги превърнал в една невероятно вкусна и устойчива коледна традиция, дори и у нас през последните години.

    Захарните бастунчета се превърнаха в предпочитана коледна декорация, тъй като „куката“ в горната им част ги прави много удобни за закачане на коледната елха, а уникалната им форма и тематичен външен вид ги превръща в неустоимо вкусна атракция.

    Символиката на захарните бастунчета за християнския свят.

    Доскоро символиката на захарните бастунчета се търсеше единствено във връзката им с добрия пастир и пастирските бастуни. В днешно време съществува и съвременна алегорична интерпретация на значението на бонбонените бастунчета. В латинската азбука буквата “J” се свързва с името на Исус Христос (Jesus Christ), а обърнати на обратно захарните бастунчета приемат именно формата на буквата “J”. Белият цвят на бонбоните олицетворява чистотата на Христос, докато червените ивици символизират неговата жертва и камшиците, които е получил от ръцете на римляните. Червените ивици символизират кръвта на Спасителя. Смята се, че дори ароматът на мента и канела не е случаен, защото много наподобява исопа, който според Стария Завет символизира пречистване и жертва.

     

    Няма голямо значение в кой край на света се намираме и кои точно традиции почитаме най-силно на Коледа. Нищо не губим, ако до топлите подаръци, личните писъмца от Дядо Коледа и искрената топлина добавим по някое захарно бастунче.

     

    Прочетете още:
    Истории за Коледа: Легенда за Бабушка
    Истории за Коледа: Легендата за коледната роза

  • Фотопис, част I: Калиакра Фотопис, част I: Калиакра

    ЧЕТВЪРТЪК, 16 АПРИЛ 2020

    Днес всеки мечтае да бъде... ...

    Днес всеки мечтае да бъде... някъде. На любимо място, с любими хора, в незабравимо време.

    Няколко поредни дни ще опитам да ви пренеса до някои от най-магичните места по Северното черноморие.

    Със стихове ще ви разкажа легенди и предания, а със снимки ще опитам да ви потопя в морското вълшебство.

    Има места, които на пръв поглед, не блестят с нищо особено - камъни, трева... и останки от една крепост, в която душата ти бива пленена.

     

    И тези места те грабват. За вечни времена. И винаги се връщаш там. И дишаш. И живееш.

    Такова едно място е Калиакра....

     

     ЛЕГЕНДА ЗА КАЛИАКРА

    В нощта дошли. От синята стихия.
    Докарани от тъмни ветрове.
    Разпръснали най-кървава магия
    по българските горди брегове.

     

    И грабели, убивали на воля.
    Подпалили честта на всеки дом.
    Не давали за милост да ги молят -
    отнели всичко - вяра и подслон.

     

    И като дар за мрачните им воини
    отмкънали девици - светлинки -
    красавици - най-чисти и покорни,
    четирдесет разцъфнали души.

     

    Затворили ги горе над морето,
    където гордо виел се носът.
    Затворът им докосвал се с небето
    и със звездите сливал се страхът.

     

    Заключили ги сълзи си да крият
    до изгрева на първи слънчев лъч,
    и воините със тях да се опият
    и да отнемат девствена им кръв.

     

    Ала девойките - уплашени, но силни,
    не можели срама да понесат.
    Не искали честта им да отнемат
    и българското в тях да покорят.

     

    И заедно оплели тежка плитка.
    Овързали коси си в злътен лъч.
    Сърцата им повели страшна битка -
    поставили честта си пред страха.

     

    Ръце в ръце с оплетени коси
    четирдесет девойки полетели
    по страшните назъбени скали
    към морската божествена постеля.

     

    Морето ги приело за утеха.
    Животите им вплело във вълни.
    И всяка нощ по лунната пътека
    до днес се носят техните коси.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     


Виж още

Последни публикации

  • ЧЕТВЪРТЪК, 08 АПРИЛ 2021

    Децата са страхотни дизайнери!

    Децата са страхотни дизайнери! А когато на едно място се съберат повечко таланти, резултатът вкъщи е видим и винаги зашеметяващ.
    Още с влизането у дома, можете да усетите стила на нестандартното. Портмантото ни прилича на коледна елха. Шкафът за обувки е почти разглобен, чекмеджето му често липсва, а когато е на мястото си, е пълно със солети и гумени мечета. Показваме гостоприемство още на прага. Всеки гост е свободен да се почерпи колкото поиска, стига да не му прави впечатление, че солетите са нагризани, а по мечетата има следи от козината на Пройка (котката).
    Холът е истинска революция в тенденциите в интериорния дизайн. Диванът предоставя комфорта на спа комплекс, построен в бомбоубежище след Първата Световна война. Цветът му наподобява лилава зебра, накъдрена от 220 волта напрежение. Веднъж преглътнеш ли пружината, която разтрива дясната ти подмишница, вече спокойно можеш да се насладиш на 47-инчовия телевизор, от който 24 часа в денонощието се усмихват Блипи, Геко и Од Боц. Вероятно тези герои ги има в повечето къщи, обитавани от деца, но едва ли същите се борят за глътка въздух над 30 см синьо-жълто-зелено-червена ивица „натрошени“ пиксели на екрана, получени вследствие неистовото желание на Велизар да убие някой от братята си.
    Обичаме различното. И искаме всеки ден да бъде свежо, разнообразно и уникално. Затова не инвестираме в скъпи подови настилки. Използваме ваденки. От дъвки, от зрънчо и шоколадови яйца. Понякога в употреба влизат и етикетчета с цени. Така паркетът ежедневно е застлан с неподражаем килим. Онзи ден ми отне близо час, докато изчопля китайската ваденка на Уинкс, обилно поръсена с брокат и падащи звездички, занитена допълнително с полуразтечено етикетче от кроасан с надпис 0,90 лева. Усилията ми не бяха оправдани, тъй като преди да изсъхне потта от челото ми, на пода се появи черга с бойна сцена на костенурките нинджа.
    Преди хиляди години с ръба на прахосмукачката ударих мазилката в кухнята. Стара къща, понапука се лекичко. Показа се една малка дупчица, в която трудно можеше игла да забиеш. Откакто Роско я забеляза, дупката заприлича на кратер и заплашва скоро да катурне цялата стена. Макар да звучи страховито, всъщност и тя има своето точно място в интериорния замисъл на нашия дом. Картината на непрекъснато ронеща се мазилка, разширяващо се петно голи тухли и звукът от малкото пръстче „Чоп, чоп, чоп“, ме връщат директно при динозаврите, когато нямах толкова деца и публикувах на стената си с длетото.
    Кухненските шкафове са си още на мястото. Но какво има в тях – никой не знае. Понякога вадя колички с дистанционно, понякога само – дистанционни или части от пантофи. Често се случва да посягам за черен пипер, пък да вадя пакета с пелени. Обратното също се случва и тогава Борето не е доволен.
    Достъпът до хладилника е силно ограничен. По вратата му висят залепени стрели от арбалет, лък, гумени патрони и дъвки. Сериозни акробатични умения за необходими, за да го отвориш, без да си извадиш някое око или парче дъвка да не се залепи за косата ти. Да се чуди човек що сме дебели.
    В трапезарията е доста вълнуващо. Там ходим на зиг-заг. За да засилим усещането за фън-шуй по целия под има пръснати царевични пръчици, близалки и определено количество морска сол за здраве и добър имунитет. Понякога Борко пренарежда декорацията, изяждайки я. А на стените може да ни завидят дори уредниците на Лувъра. Живопис от плодови пюрета, натюрморт от каши, пейзажи от пресовани картофи, пресни домати и вратни пържоли. Хем си си вкъщи, хем си на ресторант – отвсякъде можеш да чопнеш по нещичко. Даже безплатно!
    Много често ми задават въпроса: Имате ли тоалетна? Имаме, разбира се. Вярно, че понякога използваме и задния двор за неотложните нужди, но като във всяка нормална къща, ни се намира и тоалетна. Която съвсем не е нормална, но върши работа. Вместо с фугин, плочките са уплътнени с паста за зъби. Не е много красиво, но винаги се носи свеж аромат, без значение интензитета на ползване. Понякога сифоните също лъскаме с паста, а котленият камък се слива артистично с декорацията.
    Поставката за тоалетна хартия не се използва. Не че си нямаме, имаме, но обичаме движението. И се грижим както за своето физическо здраве, така и за това на гостите си. За да стигнеш до блаженото парче целулоза, трябва или да се извъртиш на 180 градуса около собствения си кръст, или да се разтегнеш и с върха на пръстите си да я събориш от шкафа над умивалника. Или просто да притичаш до мокрото помещение в проветрив вид, за да си вземеш ново руло, ако старото се окаже на недостъпно или неоткриваемо място.
    Остана да ви разведа из детската. Там обзавеждането е съвсем минималистично. Има един креват с изяден дунапренен дюшек. Парчетата му се валят из цялата къща. Леглото се използва като склад за играчки, защото начупиха кошарата за съхранение със зъби и нокти и изплюха частите й в тоалетната. Щорите са накъсани на ресни, за да не са лишени децата от пряка слънчева светлина и съседите от денонощно шоу. На стените имаме футболна врата, бръмбар в народна носия и космически кораб, заплетен в тиган спагети. Спагетите всеки ден стават все повече и повече. Тоя кораб скоро няма да се измъкне!
    Врати почти нямаме. Капаците на кабелните ни канали са отдавна извадени и превърнати в мечове, а кабелите ни се пречкат в краката за стимулиране на вестибуларните апарати. Масите у дома често се държат на два крака или на истинска магия и като цяло у дома нищо не е такова, каквото изглежда.
    За втория етаж няма да ви разказвам. Там са спалните на момчетата. Не съм се качвала горе от триста години и мога само да гадая за интериорните им решения. И тази крачка към запознаване със семейното ни жилище ще направя, но когато спретнем един по-читав и дълготраен ремонт долу. Мисля си да започнем със заличаване произведенията на изкуството от стените. А ние с децата имаме голям опит в боядисването.
    Когато и да ми се е наложило да хвана четка, все бременна съм била. С Бранимир слагахме вътрешна изолация и пребоядисах къщата в София. С Велизар гласихме бебешка стая – цялата я боядисах. С Роско шпакловахме втория етаж и после го боядисах. С Борето се хванахме ремонт на хола да правим – пак боядисвах.
    Като стигнах до извода, че ни трябва по-трайно разведряване на стените у дома, рекох на татко им:
    - Да вземем да ударим една боя, а?
    А той ме погледа, погледа и отвърна с въздишка:
    - Айде да го отложим за след десет годинки, когато вече може да си в критическата…

     

  • НЕДЕЛЯ, 28 МАРТ 2021

    След близо 15 години брак

    След близо 15 години брак господин Георгиев влезе в критическата. И прояви
    неподозирани качества, с неуспешно прикрити задни мисли.

    - Гоги, мисля, че е време отново да вляза в сватбения костюм!
    - Ти да не си решил пак да се жениш, серсемино?!?
    Гледа ме изпод вежди и с тънка усмивка процежда:
    - Ти пък, няма такова нещо! Да сваля 30-40 килца, да се разхубавя, да се подмладя, да си спомня какъв хубав левент бях на сватбата.
    - А бе, решил си ти пак да се жениш, ама да видим.
    - Дай сега някоя от твоите диети да се вталя!
    Той не е капризен, всичко яде. За закуска хляб и половина и казан супа от биволски бивни оправя, за вечеря омита два хляба и тава пилешки човки. И тестис от смок съм му готвила. Всичко си хапва, грам не подбира. Само яхния от сини сливи каза, че не обича, ама и такова е ял - обърках веднъж сливите с патладжан. Вкусно му беше. Месце и хлебец щом има марулята минава за телешки бургер, а карфиола поглъща като свински крачка.
    - Значи, Георгиев, ще бъдеш модерен! Минаваш на кето диета!
    - Ко туй? - гледа ме странно.
    - Ядеш само мръвки и сваляш корема.
    - Ухаааааа!
    - Ама хляб не ядеш.
    - Еееееееее.... А макарони?
    - Не.
    - А понички?
    - Тцъ.
    - И черно ли хлебче не може? - в очите му проблясват първи сълзички.
    - Месце, рибка, яйца, салатки и разни засукани манджи, когато си слушал. Всичко, без въглехидрати.
    - Ама какво ще закусвам тогава? - сълзите вече поливат прясно подстриганата му брада.
    Ставам сутринта с първи петли. Пържа яйчица на очи в краве масло, гарнирам с доматки и сиренце. Правя кафенце и чакам жениха.
    Идва доволен и всичко омита.
    - Ох, много добре ми дойде! Богата закуска.
    - Ха, така! Да те държи до обяд.
    - Даже мога и да го пропусна!
    Започва денят и се захващам със задачите. Минавам през магазина и стриктно купувам продукти, които може да хапва, съобразно наложената му диета от мен! Взимам шунка, 300 грама бекон, сиренце фета и чедър, разни брашна, дето до вчера ги свързвах само с тропически плодчета.
    Легендарни са уменията ми в кухнята. Кажа ли, че ще готвя яхния, от печката излиза руло Стефани. Макарони варя ли, хапваме пица. А веднъж пекох четири часа месо на 90 градуса и много се разстроих, когато центруфугата му свали маринатата. Но съм твърдо решена да задоволя напълно нуждите на страдащото ми все още настояще съпружеско тяло. Ровя рецепти, цъкам с език и избирам най-безопасните. Ще готвя гриловани тиквички с гъби, лукче, печени чушки, кашкавал и беконче. Връщам се в магазина и набавям необходимото. Подминавам месата, беконче съм купила. Пътьом минавам покрай едно заведение, за да нахраня децата. Имат миш-маш в обедното меню. Обаждам се на гладуващия дали иска да му взема за обяд - миш-маш може. Иска, разбира се, има си хас!
    Прибирам се нахъсана и разпищолвам торбите. Пека тиквички, задушавам гъби и лук, чушки препичам. Нашият набива миш-маш. Отварям хладилника - беконът го няма!
    - Къде е беконът бре, куче такова?!?
    - Ами изядох го. Много беше вкусен с доматче и сиренце.
    - Целият ли?
    - Целият та! Колко беше? Една хапка.
    - 300 грама! 300 грама бекон!
    - Виж ся, ще сготвиш манджата с шунчица, нея не съм я подкарал. Освен това тази диета много ще ми хареса! Прочетох, че в уискито няма никакви въглехидрати.

    Прочетете тази и още много интересни и забавни истории в сайта на Мама Нинджа.

  • НЕДЕЛЯ, 28 МАРТ 2021

    Двама от братята - Велизар и ...

    Двама от братята - Велизар и Ростислав, продължават да са неразделни във всичко. В игрите, в боя и в ходенето до тоалетната. Батко им наскоро ги оприличи на фръцкащи се госпожици. Те му се изсмяха в един глас, хванаха се за ръчички и дружно поеха изследователския път към тоалетната чиния.
    Тъй стана и днес. Тътрят се двамата и държейки се за ръце, си тананикат песничката за петте маймуни на развален английски със силно изразен трънски акцент. Влиза пръв Велизар, Роско го следва. Аз съм наблизо, виждам ги как се суетят и чувам, че си мърморят нещо.
    Какво ще правите, момчета? - питам ги, сякаш очаквам да ми отвърнат, че ще защитават дисертация на тема оптималната утилизация на природния газ. 
    - Ще пишкам! - превъзбудено отвръща Зарко.
    - Роско, ти защо си в тоалетната?
    - Аз гедам бате Зарко как пиша.
    Аха. Изясни ми се ситуацията. И седнах наблизо, за да ги държа под око и ухо.
    Принципно, петгодишният Велизар не би трябвало да има нужда от специален надзор в тоалетната. Но нравът и изобретателността му са ми доказали, че нищо принципно не бива да взимам за чиста монета. Едва ли на друго хлапе ще му хрумне да погълне и след това изплюе чисто новата паста за зъби в умивалника. Или  пък ще реши да пишка в отворения сифон на пода, за да удави бръмбара, който видял миналата година да се крие там. Нито ще вземе бебешката ваничка за  съвременен Титаник, пълен с шампоан и вода за уста, а той да го играе удавник с все дрехите. Такива дребни неща ме карат да съм наблизо, когато той или те са в тоалетната. Особено когато са заедно. 
    Седя си аз наблизо и чувам как се суетят. Но звукът на така очакваното "пиш" не се чува. 
    - Какви ги вършите там? 
    - Аз акам, мамо - отвръща ми Зарко с лека досада. - Как може да не знаеш какво се прави в тоалетната. 
    Право е детето. Научни трудове не се пишат там. 
    Роско седи до него на малко дървено столче. Човърка останките от някаква спортна кола и ги пуска зад гърба на събутия Велизар, право в тоалетната чиния. Пльок! Пльок! Цоп! 
    - Еееее, това беше страхотно, Роси! Изми ми дупето! 
    Усетила накъде отиват нещата, прекъсвам забавлението. 
    - Зарко, готов ли си? 
    - Мхм. 
    - Ставай тогава. 
    Тъкмо затварям вратата на тоалетната и чувам гласчето на Роско. 
    - Мамо, мене ми се ака. 
    А Велизар със светнали очи запали към детската:
    - Роси, чакай да взема кубчетата от конструктора!

  • ВТОРНИК, 26 ЯНУАРИ 2021

    В днешно време все повече се ...

    В днешно време все повече се опитваме да зарадваме любимите си хора с подаръци, които са изработени специално за тях. На пазара ни заливат различни предложения – от тениски с надписи за рождени и именни дни, през ключодържатели с име, до книжки, в които главни герои са нашите деца. Хубаво е, когато потребителите имат голям избор. Но в това разнообразие хората често не правят разлика между така станалите популярни персонализирани подаръци и техните по-големи братя – индивидуалните подаръци. В тази статия накратко ще разгледам разликите между едните и другите.

    Персонализираният подарък е предварително готов продукт.

    Продуктът лесно може да бъде превърнат в подарък за вашия любим човек. Намесата от страна на тези, които го предлагат, е съвсем малка. Да вземем ключодържателите във формата на сърце. Или бебешките визитки, предлагани в ограничени дизайни, от които вие трябва да изберете. Също така часовниците или различните продукти, които могат да бъдат персонализирани със снимки. Търговците добавят името или снимката на получателя и вие се сдобивате с персонализиран подарък. Такива са и готовите стихове, шаблонните писма от Дядо Коледа, приказките с еднакви истории. Много подобни продукти можете да срещнете на пазара. Там единственото, което търговците правят, е да добавят името или снимката на получателя. Текстът не се променя, историята е една и съща и много деца, например, получават едни и същи книжки или коледни писъмца, които са адресирани до тях.

    Индивидуалните подаръци се създават изцяло за вашите любими хора.

    Индивидуалните подаръци са съвсем различни. Там няма нищо готово и нищо предварително направено или написано. Независимо дали става въпрос за ръчна изработка или написването на художествен текст, то крайният продукт е създаден от началото до края за вашия любим човек. Това го превръща в един наистина безценен и вълнуващ подарък. Индивидуален подарък е специално нарисуваната карикатура. Или изплетеното кученце, което прилича точно на вашия домашен любимец. Индивидуален подарък са и стиховете, написани за най-скъпите ви хора. И вълшебните писма от Дядо Коледа, които не лежат на шаблони. Както и приказките, написани от първия до последния ред за малките и големи герои.

    Създаването на индивидуален подарък е непрекъснат двустранен процес.

    Спомням си, когато поръчах карикатура на голямото си весело семейство. С художника уточнихме предварително всеки един детайл. Изпратих снимки на децата си, на домашните любимци, дори и на небезизвестния микробус, с който се придвижваме напоследък. Коментирахме композицията. Художникът се поинтересува от интересите и заниманията на семейството ми. Авторът на карикатурата ми показа всеки един етап от нейното създаване – от скицата, до образите на отделните характери, през оцветяването и дължината на опашката на котката. Сега карикатурата виси на стената в хола и съм сигурна, че никъде другаде няма подобна картина – която носи таланта на художника и емоциите, които съм му помогнала да улови.

    Същото е и с всички останали индивидуални подаръци. Вие участвате наравно с твореца в изработването на крайния продукт. Така например, когато пиша индивидуални приказки, стихове или писма от Дядо Коледа, вие отговаряте на моите въпроси. Четете черновите, редактираме или променяме по текстовете и историите колкото е необходимо, за да сме сигурни, че вашите любими хора ще получат един наистина личен, индивидуален и уникален подарък.

    Индивидуалният подарък е наистина уникален подарък.

    Ако при поръчката на персонализиран подарък, вие вече сте видели образеца на продукта, който ще получите, то при индивидуалният няма нищо, което да е готово предварително. Може да сте чели индивидуална приказка, написана за друг; може да сте разгледали безброй корици на индивидуални книжки; да сте се докоснали до магията на наистина личното писмо от Дядо Коледа, получено от ваш близък. Но, ако решите да зарадвате някой с индивидуален стих, написан специално за него, крайният резултат ще ви изненада, защото той няма да има нищо общо с това, което досега сте видели или прочели.

    Индивидуалните подаръци са по-скъпи от персонализираните.

    И това е напълно нормално. Имайки предвид, че творецът влага всичките си знания и умения, за да създаде нещо, което само по себе си ще бъде уникално. И няма да има аналог. Творческата дейност е по-скъпа от механизираното производство и това е известно на всички. Но независимо от по-високата цена, поръчвайки индивидуален подарък за вашите любими хора, вие може да сте сигурни, че сте платили за нещо, което е създадено наистина специално и само за тях.

     

    Всички услуги, които предлагам на сайта си и на Фейсбук страницата си Поезия за специални случаи, са напълно индивидуални – създадени са от първия до последния ред за вашите любими хора. Такива са стиховете ми, индивидуалните приказки и наистина личните писма от Дядо Коледа. Ако решите да зарадвате ваш любим човек с истински индивидуален подарък, можете да се свържете с мен в страничката ми във Фейсбук Поезия за специални случаи или чрез електронна поща на адрес vessela@vesselag.com.

     

    Прочетете още:
    Въпросите, които ми задавате за индивидуалните приказки
    Защо да изберем лично послание в стих за подарък?
    Защо е специално личното писмо от Дядо Коледа?

  • ПЕТЪК, 08 ЯНУАРИ 2021

    Израснах във времена, когато ...

    Израснах във времена, когато нямаше мобилни телефони. И за да провериш дали някой не е умрял след кило ракия и шише мента, трябваше да викаш под прозореца му. Метнах каишката връз Топчо и тръгнахме да разхождаме махмурлийските си тикви.

    Под прозореца на дружката ми запяхме македонска песен, която изкара съседните баби на обедно хоро на улицата. Но от приятелката ми нямаше и следа. Балканска кръв тече във вените й, помислих си, не може да е умряла. Вратата изскърца, подаде се едно напукано, кърваво червено око и злокобен глас изхриптя:

    - Стана ли време пак да отваряме шишетата?

    - Почти – отвърнах аз и двете седнахме на пейката пред дома й да изпушим по един фас. Цигарите имаха вкус на салата снежанка, а димът им беше с ментово зелен цвят.

    Разговорите ни се въртяха главно около снощната вечер. Тормозехме се дали любовта на живота й също е оживял. Тъкмо да прескочим оградата, за да проверим, и зад ъгъла се подаде непознат субект от мъжки пол. Не му обърнах много внимание – помагах на Топчо да повърне последната порция шопска салата. Но дружката ми успя да размени няколко приказки с него – явно се познаваха. С половин ухо дочух, че любовта на живота й е полумъртъв – сам се бил изразил така, а непознатият за мен мъжки субект пристигал, за да го съживи или изцяло да го довърши. Щял да пече кюфтетата на барбекюто, да пее народни песни и да му налива сок от кисело зеле, за да изтрезнее или умре. И в двата случая дворен интелектуален купон довечера щяло да има.

    Отдъхнахме си с моята приятелка. Разделихме се по живо по здраво и всяка се прибра спокойна у дома си да пъшка. Тъй като вечерта щеше да бъде безвъзвратно пропиляна, от кумова срама седнах да прочета малко за Гео Милев, че кандидатстудентските изпити чукаха на вратата. Още на „мъртва утроба“ се спрях – бях по-мъртва от Дракула.

    Дойде време за интелектуалния дворен купон. От висотата на моите 19 години изпитвах леки съмнения за предстоящото събитие. Мисълта за университетски преподаватели и хора, надхвърлили трийсетте, ме изпълваше с енергия за пенсионерска сбирка и стари градски песни. Прикацнахме с моята дружка. Градината беше пълна с усмихнати хора – вървят насам-натам, приказват си, смеят се. Хубаво беше, че ги видях на живо – още колко ли време иначе щях да се кълна, че хората над 30 са сравними единствено с динозаврите.

    Никога няма да забравя червения потник, косматите ръце и леко оплешивяващото теме на господина, надвесен над барбекюто. Същият явно, с който по-рано се бяхме засекли на улицата. Обграден от кварталните котки, той пръскаше чара си с дълги метални щипки. Заобиколих го отдалеч. В размаханите щипки се отразяваха последните лъчи на залязващото слънце и една увиснала котка с главата надолу.

    Не вярвайте в любовта от пръв поглед. Никога! Хич не бях забелязала Червения потник цяла вечер. До момента, в който не останахме сами на масата. Дори го избягвах! Споменът за размаханите космати ръце и висящата котка ме респектираше да стоя на разстояние.

    Рано-рано компанията се разнесе. Останахме аз, Червеният потник, приятелката ми и нейната първа, все още не споделена любов. Младежът не пи цяла вечер. Разказваше за сблъсъка си с бутилките мента и ме сочеше с пръст. Едва ли съм се издигнала много в очите на обкръжението си тогава.

    Приятелката ми и трезвеният симпатяга влязоха в къщата да мият чинии. А ние останахме сами с Червения потник. Не помня вече какво си говорихме. То една ли приказка беше? От 4 до 9 сутринта. Брех, тези чинии, помислих си. Но не посмях да ида да проверя. Приех, че намушканата котка е умряла в канала. И затова толкова се бавят.

    Червеният потник ми разказа за себе си. Бил преподавател в университета, мъчел студентите, пишел им двойки. Гледах го изпод вежди и стисках нападателно вилицата под масата. Представях си как догодина ме къса на изпит, а вечерта се хвали пред някое девойче с моето страдание. Явно усети агресията в погледа ми и рязко смени темата. Разказа ми за малка къщичка на морето и как с удоволствие някой ден би ме завел там. Мило ми стана, признавам си. Но пеперудата, която слухтеше от рамото му, разпери огромните си криле и ми заши един шамар през устата.

    - Искам да имам шест деца! – изръсих ей така. Три круши петровки тупнаха на земята, мравките затрупаха мравуняците си с бодли от рози, а нощта побърза да се скрие зад ъгъла.

    - Ами… добре – отвърна Червеният потник, като с неудобство почесваше голото си теме.

    - Три двойки близнаци ще е най-добре, да не се мъча много – размишлявах на глас, а той ме гледаше мълчаливо и поклащаше глава от учтивост.

    - За шест деца ще ни трябва ван.

    В онзи миг погледът ми беше прикован върху неговото изпотено лице. Надигна чаша с изветрял тоник, отпи голяма глътка и с насълзени очи ми прошепна.

    - Ще си купим ван…

    - Шест деца не се гледат с преподавателска заплата! – продължавах да дърпам с пинцети нокътя на малкия му пръст.

    - Мхм…

    Тоникът беше свършил. Слънцето се показваше на хоризонта, а Червеният потник на един дъх пресуши водна чаша с домашна ракия.

    - Трябва да се корумпираш – дадох му дълбокомислен съвет, - или да смениш професията.

    Не можа да ми отговори. Приятелката ми и нейната истинска любов бяха измили чиниите. Не знаех, че търкането с веро от 90 стотинки може да направи хората толкова щастливи.

    Така приключи семейното ни планиране онази сутрин. В 9:15 сабахлям се затътрих към вкъщи. Слънцето грееше, птичките пееха, а едно гласче пищеше в лявото ми тъпанче: "Весело, що си не стоя дома да рецитираш "Братчетата на Гаврош", а цяла нощ глупости дрънка на човека?". Бях сигурна, че това е последният път, в който виждам Червения потник.

    Пеперудата обаче отдавна беше разтворила крилете си. Кацнала на рамото на младия тогава господин Георгиев с червен потник, не спираше да търка самодоволно крачета и тихичко да му се присмива. Преди време стар кръчмар в кръчма в „Надежда“ го бил нагласил: „Ще направим от теб надежденски зет!“ Той много се смял и махнал с ръка. Сега пеперудата също се смееше и махаше подло с криле.

    Няколко години по-късно моята приятелка и нейната първа любов се ожениха. Знаех си аз, че и котката да беше умряла в канала, пак не може да мият чиниите толкова дълго!

    Четири години след моите смели заплахи с Червения потник се оженихме. (НЕ)щастието безвъзвратно го беше понесло по стръмния и емоционален път на дългото съвместно съжителство с мен и четирите ни (засега) деца. Но дори на сватбата, той все още не подозираше за размера на това (НЕ)щастие…

     

    Не пропускайте началото: Ефектът на пеперудата: Размахът на крилете

  • СРЯДА, 28 ОКТОМВРИ 2020

    Една лятна сутрин се събудих

    Една лятна сутрин се събудих озарена от гениална идея. Поредният грандиозен проект, с който Георгиев да не скучае поне три седмици и да свали 20 излишни килограма. Още преди да съм си направила кафето, му развалих настроението дългосрочно.

    - Гоги, мисля, че е редно този огромен гараж да бъде превърнат в нещо практично.

    Изплю обратно първата си глътка кафе. Настаних го удобно на близкия стол, да не вземе да се катурне, че работна ръка щеше да трябва. И обясних. Крайно време беше творческият ми гений да си има местенце, където да се излива, без опасност да наводни къщата. Гаражът беше идеален да се превърне в ателие, студио, работилничка или място, където да врътна ключа като ме ядосват и да ги зарежа да се избиват по мъжки.

    Да уточня. Гаражът ни беше огромен. Строен някъде преди 326 години, вероятно с идеята да побира два боклукчийски камиона, прицеп с ремарке, кацата с кисело зеле, щайгите с домати и казанчето за ракия. Подът беше от пръст, в която къртиците си бяха направили публичен дом, а по ръждясалите ферми на покрива паяците преди месец уловиха половин прасе. Огромните железни врати така бяха клеясали, че се отваряха само с фадрома.  А в голите тухли гъсениците слушаха до безкрай една надраскана плоча на Лили Иванова. Иначе беше уютно. И подходящо за целите ми.

    - Е, какво толкова сега – опитах да го успокоя. – Малко цимент и гипсокартон и сме готови. Даже не е нужно да боядисваш, по-арт ще го караме.

    Георгиев ме погледа, погледа… Обеси ме мислено на пътната врата, закла ме вместо прасето на съседите, върза камък на глезена ми и ме метна в близкото езеро. Но нищо не каза. Глътна два валидола и хапче за рефлукс преди да допие кафето си, стана и рече:

    - Хубаво, ще го направим.

    И се захвана. Без дума да каже, без веднъж да измрънка. Три бетоновоза цимент прекара. Без пясък и камъни остави Марица наблизо. Бърка, изсипва, вари. В железарията храм му издигнаха, в завода за гипсокартон го посрещаха с песен, а заводът за бои предложи да боядиса колата безплатно. От сутрин до вечер се трудеше неуморно. Без гласа му да чуя. Само смирено отвръщаше:

    - Да, Гоги. Добре, Гоги. Така ще е, Гоги.

    Дори не измрънка, когато три пъти смених местата на контактите, след като беше прекарал жиците и сложил конзолите. Тихичко, мирничко, кротичко извади, замаза, проби. Стана идеално. И наистина свали 20 кила!

    Обаче нещичко тънко ме глождеше. Викам си, брех, в тоз хрисим човечец мирише ми нещо на гнило. Сигурно си е мислел, че като сгази лука, вече няма да спи при котела, а на топло и чистичко в студиото. Не е познал. Вратата още не беше сложена, ама аз държах ключа на врата си.

    Край! Свърши го! Резнахме лентата. Чисто ново! Точно както си го представях. Беличко, спретнато, топличко. Четири лампи сложи, всяка на отстояние точно 1,523545 м от всичко наоколо. И там седем пъти пробива и маза, щото светлината е много важна за правилното протичане на гениалната ми мисъл, да знаете.

    След като душевният ми оргазъм отмина, Георгиев се зае да ме въведе в тайните на управлението на така важната светлина.

    - Като натиснеш големия ключ, светва първата лампа. Нейното дистанционно е с номер едно. Вторият ключ светва ей онази там, най-крайната. Третият – средната, а четвъртият трябва да светне ей тая над тебе. Само че дистанционните малко си бъркат работните честоти. И номер 2 управлява лампа номер 4, номер 3 – 2, а дистанционно номер 4 май нищо не управлява. А, снощи включи микровълновата, но то беше инцидентно.

    Цъкам аз дистанционни наред, а срещу мен – дискотека. Натискам ключове на стената – „Звук и светлина“!

    - Ама, Георгиев…

    - Виж сега, нищо не мога да направя за дистанционните. Ще им свикнеш. Бели кахъри са това. Най-важното е да запомниш как да ги гасиш. По единично – божа работа. Натискаш там, все някога ще угаснат. Всичките наведнъж – натискаш три пъти първия ключ 1 или всички дистанционни, докато някое не захапе. Ако пак не стане – ляв ключ, десен ключ, среден, десен – три пъти. И вече ще станат работите. Проверено е!

    И ми просветна цялата таз добрина и смиреност. Всичко изпипано по конец, ама на дърти години да се уча Бетовен да свиря на дистанционни и ключове. Няма да стане. Домъкнах си аз един 250-ватов прожектор и ми е ден! Вярно, че светна от шестия път, че и контактите замаскирани, ама тръгна!

    Викам си, браво бе, моето момче, аз се грижа за твоята фигура, ти ми отвръщаш с ребуси и загадки.

    Така че, мили мои, изобщо не се лъжете. И най-добрият съпруг ще намери начин да ви върне тормоза.

Контакти

Свържете се с мен на имейл: vessela@vesselag.com или изпратете запитване през формата по-долу
get