Весела Георгиева

Весела Георгиева

Аз съм

За мен

Весела Георгиева
Весела Георгиева

Аз съм Весела Георгиева и съм

Приятно ми е да се запознаем! Аз съм Весела, родом от София. Майка съм на четири прекрасни момчета, които са моето най-голямо вдъхновение.
Обожавам да пиша, обожавам да снимам, а контактите ми с позитивни и усмихнати хора са моята душевна храна.
Автор съм на стотици стихове. Заснела съм хиляди щастливи моменти. А отскоро работя върху създаване на статии и цялостно интернет съдържание.
Ежедневната лудница, с която се боря у дома покрай четирите момчета и татко им, ме зарежда с безкрайна позитивна енергия и сякаш изпълва дните ми с вдъхновение – и за красиви стихове, и за весели снимки, а отскоро и за невероятните разкази на „БъркоThings“, чрез които се опитвам да ви направя съпричастни по забавен начин към обикновените дни в едно многодетно семейство. За семейните ни истории обичам да казвам: „Ако имаш четири момчета, четири котки, куче, татко и баба, не чети. В другите случаи – не подминавай!“
Именно тази своеобразна лудница ми даде да разбера, че намирането на работа с толкова много домашни ангажименти, е доста сериозно предизвикателство. Особено когато живееш в малък град. Затова реших да превърна хобито и таланта си в почтена, честна и оригинална професия, която ми позволява да разполагам с времето си, докато пиша стиховете за вашите любими хора, докато запечатвам с фотоапарата най-скъпоценните ви моменти и празници или докато ви помагам да изградите свежо и издържано съдържание за вашите интернет сайтове, блогове или социални мрежи.
Основното ми занимание е писането на стихове по поръчка, с които заедно с вас разказваме историите на вашите любими хора и им показваме огромната ви любов и признателност. Личните стихове и пожелания се превърнаха в предпочитан подарък за юбилеи, сватби, рождени дни, кръщенета, годишнини или просто така.
Автор съм на единствените за момента в България наистина Лични писма от Дядо Коледа – проект, насочен към малки и големи и носещ безкрайни усмивки и топлина. Интересът към тях роди последното ми начинание – Писма от вълшебни герои, с което се опитвам да достигна до сърчицата на вашите деца по начин, който те оценяват и помнят.
Съвсем скоро ще поставя началото и на друг интересен проект – „Имало едно време“ – приказка, написана от първия до последния ред специално за вашите дечица или любими пораснали хора.
От известно време се занимавам с копирайтинг и създаване на цялостно интернет съдържание.
Основното правило, което ме ръководи в работата е, че аз нямам клиенти. Имам приятели и усмихнати хора, с които заедно работим, за да направим някой истински щастлив.
Ако някое от нещата, за които току-що прочетохте, привлече вниманието ви, разгледайте. Може страничката ми да се окаже интересна за вас.

Поезия за специални случаи

Поезия за специални случаи е проект, който успешно развивам в последните няколко години и който добива все по-голяма популярност. Услугите ми са насочени към вас, вашите любими хора и най-съкровените ви мигове заедно. В стиховете ми оживяват вашите истории и топли чувства, а поднесени в красиво ръчно изработени или нестандартни форми, се превръщат във вълнуващи спомени за цял живот.
При мен можете да откриете стих за всеки повод, благодарствени писма, текстове за покани, сватбени клетви, речи за кумове и всичко останало, за което думичките не ви стигат.
Можете да получите стиховете единствено като текст или в напълно завършен вид. Ръчно изработени картички и пликове за пари са малка част от възможностите. Дигиталните колажи за поставяне в рамка – с добавени снимки и оформление по ваш избор, също са предпочитан вариант за завършен подарък към вашите любими хора. От скоро имам удоволствието да ви предложа стиховете, снимките и обичта ви да бъде напечатана върху дърво и камък с изключително качество на изработката – подарък, който остава за цял живот.
„Историята на нашата любов“ и „Десет причини да те обичам“ са ръчно изработени книги-мечти, превърнали се в незабравими подаръци за стотици влюбени. Стиховете, написани за любимите ви хора, разказват историята на вашата любов или представят на човека остреща по най-вълнуващ и личен начин защо сте избрали точно него за спътник в живота. Заглавията на книгите са поставени условно и могат да бъдат променяни според вашите нужди и желания. Изключително подходящи са за подарък за майка, на която децата изказват своето признание и разказват за един живот обич и отдаденост през своите очи. Предпочитан подарък са и за сватби – към кумове и родители.
Обичта ми към децата роди единствената за момента в България услуга наистина Лично писмо от Дядо Коледа, което е написано от първия до последния ред за любимите ви хора. Нуждата на малчуганите понякога да бъдат окуражавани, хвалени и подкрепяни извади на бял свят вълнуващите Писма от вълшебни герои.
Съвсем скоро ще ви представя и още един начин да превърнете децата си в истински малки герои, а именно проектът „Имало едно време“ – приказка, написана за вашето дете, поднесена в красиво ръчно изработена книжка.


Писмо от Дядо Коледа

Позволете Коледа да влезе в дома и сърцето ви както никога досега!

Поредна година наистина Лично писмо от Дядо Коледа е единствената по рода си услуга в България.
Истинският Дядо Коледа не използва готови шаблони и заучени фрази, а пише писъмцата специално за всяко детенце или ваш любим пораснал човек с внимание и много топлина.
Задавам ви няколко основни въпросчета, на които ми отговаряте съвсем кратко. Пиша писъмцето и ви изпращам черновата, за да я одобрите, ако има нужда да я коригирам, и най-вече - за да се убедите, че писъмцето е написано специално за любимия ви човек. Писъмцата оформям върху красиви коледни подложки и поставям в коледни пликове, адресирани точно до техния получател, които избирате вие от коледния каталог на Пощенската станция на Северния полюс.
Личните писма от Дядо Коледа, които пиша за вашите любими хора, нямат нищо общо с готовите шаблонни решения!
В Пощенската станция на Северния полюс кипи неуморен труд, за да може все повече малки и пораснали негови любимци да имат още един повод за усмивки в празничните дни.
Истинският Дядо Коледа разказва истории на вашите дечица, закача се с вашите половинки, показва обич и признателност на вашите родители. Добрият старец вдъхва кураж и увереност, подава ръка и сбъдва желания.
Истинският Дядо Коледа пише за малки и за големи, пише за братчета и сестричета, за баби и дядовци, за мами и татковци. Пише на английски, на френски, на немски, испански и изпраща писъмцата до всяка точка на света. Той носи топлина и нежност по начин, който вие и вашите любими хора не можете да забравите.
Освен това истинският Дядо Коледа вече има почти чисто нов каталог. Можете да избирате от 70 цветни празнични подложки и над 25 весели и усмихнати пощенски плика.
В Пощенската станция на Северния полюс има за всеки по нещо, но най-много внимание и топлина.
Истинският Дядо Коледа е сам. Джуджетата са мързеливи. Добрият старец прави всичко самичък - пише писъмцата, оформя, изрязва ги, сгъва ги. Пише първата буквичка и слага последната капка лепилце самичък. Затова и услугата е активна целогодишно – за да може времето на добрия старец да стигне за всички, които искат да получат още един безценен подарък за празниците.


  • Историята на личните писма от Дядо Коледа Историята на личните писма от Дядо Коледа

    НЕДЕЛЯ, 10 МАЙ 2020

    Доста често ми задават леко и ...

    Доста често ми задават ироничните въпроси „Какво точно е толкова специално в личните писма от Дядо Коледа?“, „Наистина ли са единствени? Има толкова предложения в интернет!“ Като автор на единствените лични писма от Дядо Коледа знам, че надали съм открила нещо, което досега не е правено. Но след дълго проучване се убедих, че в България (а и не само), към момента никой друг не може да ви предостави точно тази услуга. Затова и с гордост, увереност и премерено самочувствие заставам зад думите си, че те наистина са единствени – във вида, в който ги създавам аз; с вниманието, което обръщам на всеки един любимец на Дядо Коледа; със старанието, което влагам в написването на всеки един ред.

    Нека ви разкажа малко повече за това каква е историята на единствените лични писма от Дядо Коледа.

    Първото лично писмо от Дядо Коледа написах за сина си.

    Бранимир тогава беше на девет години. Съвсем отскоро бе станал батко и даряваше мъничкия Велизар с такива обич и внимание, каквито не сме предполагали, че се крият в детското му сърце. В този период Бранко силно се стараеше да се промени. Да стане по-добър, както сам се изразяваше. Той винаги е бил нежно, спокойно, изключително възпитано и чувствително дете. Чупливо, обичах да го наричам.
    В трети клас имаше леко наднормено тегло. Това го правеше обект на подигравки и тормоз от страна на някои ученици. Самочувствието му страдаше, страдаше и сърчицето му. Записа се на борба, за да възмъжее. Признавам, че дълбоко в себе си бях много против този спорт, защото смятах, че е прекалено агресивен за него. Но той беше твърдо решен да успее. И аз не го спрях.
    Освен това Бранимир беше написал в писмото си до Дядо Коледа ето това: „Скъпи Дядо Коледа, тази година искам само семейството ми да бъде здраво и да донесеш добрина на всички хора по света.
    Наред с материалните подаръци, исках тази година да му подаря и нещо, което да му донесе още малко вяра, обич и топлина в коледната нощ. И тогава ми хрумна. Защо Дядо Коледа не отговори на писмото му?
    Седнах и започнах да пиша. Първото лично писмо от Дядо Коледа беше кратко и някак плахо. Но ето мъничка част от това, което Дядо Коледа отговори на Бранимир:

    „Показа на родителите си колко си умен и старателен в училище. Показа колко си отговорен и смел. Показа, че си истински млад мъж, който държи на думата си и на когото може винаги да се разчита.
    Макар и с много трудности продължаваш да се бориш и да следваш мечтата си – да бъдеш истински борец и да покоряваш върховете. Дори и болката от счупеното рамо не те отказа. Тъкмо обратното – като че ли тя ти донесе повече хъс и желание да преследваш мечтата си. Продължавай все така, млади приятелю! И запомни едно: всяка крачка е една малка победа, независимо, че не всички ти носят медали. Всяко участие, всяко желание, всяка мисъл и всяка мечта. Всеки един дъх те прави победител и те приближава по-близо до върха. Никога не се отказвай от нещата, за които мечтаеш и много скоро, сигурен съм, че ще ги постигнеш.“

    Любовта към малкото му братче и добрината, която поиска в писмото си, нямаше как да не са забелязани от Дядо Коледа. Затова добавих:

    Не на последно място, моето момче, ти показа на целия свят, че едно дете е способно да обича повече от всеки друг! А това малцина го могат! Да обичат истински и всеотдайно, да се грижат и да бдят над някого. Твоето братче е още много мъничко, за да ти каже, но аз знам, че Зарко оценява всеки един миг, в който си до него. И чувства, че са малко децата като него, които имат до себе си толкова истински и добър батко, какъвто си ти. Зарко е щастливец, защото има теб! Никога не го забравяй, а продължавай да даваш цялата си любов и на него, и на мама, и на тате, и на баба.

    Малко деца ме изненадват с писмата си, млади приятелю! Но твоето ще пазя дълго. Не знам как да ти изпратя добрина, защото тя не е подарък, а нещо, дълбоко скрито в сърцето на всеки истински човек. Затова ще ти изпратя своята обич, която да помогне да запазиш тази добрина, която винаги е туптяла в огромното ти сърце.“

    Когато беше готово, показах писмото от Дядо Коледа на баща му. Той се разчувства. Направих красива коледна подложка, оформих писъмцето и го разпечатах. Взех коледна опаковъчна хартия, отрязах я по шаблон и сгънах първият коледен плик. Залепих етикетче с надпис „Получател: Смелият Бранко с огромно сърце“ и прибрах писъмцето на сигурно, докато настъпи коледната нощ.

    Онази година Бранимир толкова се развълнува, че повече от месец спеше с писмото от Дядо Коледа, което беше получил. Днес вече е голям младеж, но все още пази писъмцето. А споменът за топлината и емоциите още го вълнува.

     

     

    През същата година написах около 65 лични писма от Дядо Коледа.

    Показах писмото от Дядо Коледа, което написах за Бранимир, на мои приятелки. Те помолиха и техните дечица да получат такова, а когато ги прочетоха, споделиха със свои близки и познати. Така мълвата скромно се разпростря, а личните писма от Дядо Коледа се харесваха много.
    Потърсих в интернет дали някой друг предлага подобна услуга. Попаднах на много готови решения, където Дядо Коледа разказва приказки на децата в коледните си писма; имаше и различни шаблони, съобразени с възрастта на дечицата, но писмо, което е написано от човек за човек, а не попълнено от машина, не срещнах.

     

    Оттогава всяка година личните писма от Дядо Коледа стават все повече.

    За Коледа 2019 от Пощенската станция на Северния полюс потеглиха над 500 писма. Които съм написала сама – от първия до последния ред, от първата буква до последната капка лепило на плика. И всяко едно писмо от Дядо Коледа е било наистина уникално и създадено точно получателя си – независимо малък или голям.
    Днес едно писмо от Дядо Коледа е дълго средно между 750 и 1200 думи, които носят усмивки и радост на хората, които ще ги прочетат. Пликовете от опаковъчна коледна хартия останаха в миналото – днес са дизайнерски, разпечатвани върху луксозна хартия, с високо качество на изображението. Коледните подложки са повече от 60, а любовта и вниманието ми към получателите им стават все по-силни и искрени.

    Писмата от Дядо Коледа са пропити с емоции.

    Нерядко се е случвало да се смеем със сълзи с човека насреща. Особено когато Дядо Коледа пише за пораснали хлапета. Защото добрият старец се опитва всячески да носи радост и щастие. Измислям шеги, закачам се с получателя. А човекът, поръчал писмото, се смее, докато чете черновата и  благодари, че е попаднал на мен. Нямате представа на какво са способни джуджетата! Как взривяват сгради, как крадат ракията на Дядо Коледа, как пръскат парите от подаръците в определени заведения, какви разправии с пътна полиция и въздушно движение имат! На весели чудеса от храброст са готови малките разбойници, само за да усмихнат онзи, който ще прочете редовете.
    Не рядко се случва и заедно да тъжим. Когато детенцето живее при баба и дядо и не знае дали мама някога ще се върне. Когато мъниците искат неща, непосилни за техните родители. Когато някой е загубил някого и не може да намери обяснение в тази несправедливост. Или когато някой толкова много иска да прегърне първородната си рожба, но мечтата все по-силно се превръща в неосъществима. Такива моменти са част от живота на всеки от нас. И тогава имаме нужда просто да усетим топлина, обич и капчица нежност, било то и от Дядо Коледа. А когато думите са искрени, емоциите и вълнението са неописуеми.

    Писмата от Дядо Коледа носят надежда.

    Няма да забравя едно писъмце за момиченце, което мечтаеше да лети с балон и да види Париж. Дядо Коледа й написа това:

    „… А когато нарисуваме най-вълшебните рисунки, които могат да бъдат създадени, с джуджетата имаме изненада! Построихме огромен балон, с който двамата с теб да полетим в нощното небе и да стигнем чак до Париж…“

    Няколко дни след Коледа, майка й ми написа:

    „След като прочете писмото, дъщеря ми каза: Мамо, съмнява ме, че Дядо Коледа не съществува. Обаче толкова хубаво го е написал, че ми се иска да съществува. Но дори и да не съществува, вече съм сигурна, че един ден сама ще сбъдна мечтата си – ще летя с балон и ще видя Париж от високо! Сигурна съм! И тогава ще благодаря на Дядо Коледа, защото първи той ми го е пожелал и ме е накарал да повярвам!“

    Личните писма от Дядо Коледа се превърнаха в мое признание.

    Всяка година, след като затвори Пощенската Станция на Северния полюс, правя равносметка на последните няколко месеца. Отбелязвам си грешките и ги отстранявам, ако не съм успяла да се справя с тях на момента. Предприемам действия, които да ми попречат отново да ги допусна. Мисля как мога да направя личните писма от Дядо Коледа още по-хубави, цветни и качествени. Премахвам от каталога подложки и пликове, които не са се приели добре от хората насреща. Изготвям нови, като създаването на един комплект ми отнема повече от месец. Избирам цветове, комбинирам изображения. Подреждам шрифтове, изпробвам нови и все по-луксозни хартии. Защото, макар и най-ценното в личните писма от Дядо Коледа да е текста, самото оформление също трябва да бъде перфектно.

     

     

    Шест поредни години се старая по Коледа да разпращам още мъничко обич, нежност и топлина до всеки дом и всяко сърчице. И се получава! Благодарение на моята отдаденост и вашата признателност, личните писма от Дядо Коледа стават все по-популярни. И бъдете сигурни, че те нямат нищо общо с всички останали предложения, които ще срещнете в интернет.

    Ако желаете да опитаме, да се посмеем заедно и да сътворим нещо наистина вълнуващо за вашите любими хора в празничните дни, можете да ме откриете във Фейсбук, на електронен адрес vessela@vesselag.com или чрез формата за запитвания в сайта.

  • Как става поръчката на лично писмо от Дядо Коледа? Как става поръчката на лично писмо от Дядо Коледа?

    НЕДЕЛЯ, 26 АПРИЛ 2020

    За да бъде писмото от Дядо Ко ...

    За да бъде писмото от Дядо Коледа наистина лично и вълнуващо, трябва заедно да извървим целия път – от идеята, написването и поднасянето на подаръка. Винаги е весело, забавно и приятно и за двете страни.

    За да получи вашия любим човек лично писмо от Дядо Коледа, трябва малко да го опозная.

    Това става, като ви задам няколко въпроса за получателя на писмото от Дядо Коледа. Трябва да ми отделите 10-15 минутки от времето си и да ми отговорите съвсем кратичко. Макар да са подбрани прецизно според възрастта на получателя, не всички въпроси са задължителни. Те служат най-вече за гръбнак, който да ви ориентира каква информация ми е необходима, за да напиша наистина лично писмо от Дядо Коледа. Вие сами решавате на кои въпроси да отговорите и кои да пропуснете. Може да ми споделите и всякаква допълнителна информация, за която не съм се сетила да попитам, но би зарадвала вашия любим човек.

     

     

    Създаването на лично писмо от Дядо Коледа е непрекъснат двустранен процес.

    С отговарянето на предварителните въпроси съвсем не приключва вашата роля. Със сигурност, когато започна да пиша личното писмо от Дядо Коледа за вашия любим човек, ще ми изникнат въпроси, за които нито аз, нито вие първоначално сме се сетили. И за да бъде всичко изрядно, ще трябва да ме изтърпите. Напълно възможно е да се свържа с вас за доуточняване на детайлите.

    Когато черновата на писмото от Дядо Коледа е готова, ще я прочетете.

    Без значение колко подробно сте отговорили на въпросите ми, за да сме сигурни, че личното писмо от Дядо Коледа е написано точно както трябва и че ще се хареса, трябва да отделите няколко минутки, за да прочетете черновата. Това е може би най-важният момент от целия процес до тук. Вече реално ще получите представа какъв точно подарък ще поднесете на вашия любим човек. Ако има части от личното писмо от Дядо Коледа, които не отразяват правилно получената от вас информация или не отговарят на очакванията ви, ще редактирам текста и отново ще ви изпратя черновата. Едва когато всичко е наред и вие сте убедени, че точно това е текстът, който ще зарадва любимия ви човек, преминаваме към следващата стъпка.

     

     

    Да изберете оформление за писмото от Дядо Коледа.

    Пощенската станция на Северния полюс разполага с богати възможности за оформление. Каталогът включва повече от 60 красиви коледни подложки и над 15 дизайнерски плика. Всяка година джуджетата се трудят неуморно и помагат на истинският Дядо Коледа да добавя нови и нови красиви оформления. От миналата година вече има и тематични комплекти – еднакви пощенски пликове и подложки за писмата, подходящи за любимите ви татковци, съпрузи, баби, дядовци и малки разбойници. А ако в богатото разнообразие все пак не откриете оформление, което да отговаря на очакванията ви за вашето писмо от Дядо Коледа, не се тревожете. Ще направим специално за вас!

    Когато всички детайли са уточнени, разпечатвам вашето лично писмо от Дядо Коледа върху луксозна хартия, изрязвам и запечатвам плика и го товаря на коледната шейна. Почти всичко – от написването на първия ред до изпращането на готовото писмо към вас, е ръчен труд. Затова и не става толкова бързо.

    Срокът за доставка на личното писмо от Дядо Коледа е около 1 седмица.

    В не толкова натоварения период от 1-ви ноември до 1-ви декември писмата от Дядо Коледа са готови до седмица, след като сте отговорили на въпросите ми. Оттам насетне вече става сложно. С настъпването на празничният декември, коледният дух все по-силно завладява сърцата на тези, които търсят необикновени подаръци за своите любими хора. Желаещите да получат лично писмо от Дядо Коледа стават все повече, а срокът им за написване и подготовка се удължава. Всяка година Пощенската станция на Северния полюс обявява работно време до последните дни преди Коледа, но често се случва да затвори врати още в първите дни на декември – за да бъдат написани всички по-рано поръчани лични писма от Дядо Коледа.

     

    Цената на личното писмо от Дядо Коледа е достъпна.

    Най-скъпите подаръци понякога не струват много. Това важи и за личното писмо от Дядо Коледа. Цената на едно писмо за кампанията Коледа 2020 е 30 лева, ако е поръчано в срок до 15-ти декември. Ако Пощенската станция на Северния полюс има възможност да приема още поръчки след тази дата, цената на писмо от Дядо Коледа е 40 лева. Не плащате нищо предварително. Едва след като получите личното писмо от Дядо Коледа, а преди това сте се запознали до най-малката подробност със съдържанието му. Освен това истинският Дядо Коледа не пише само индивидуални писма. Може да поръчате едно коледно писмо за:

    • ·         Братчета и/или сестричета, ако разликата във възрастта им не е твърде голяма;
    • ·         За дечица с близка възраст, без родствена връзка, но живеещи заедно;
    • ·         За семейства;
    • ·         За цели групи в детските градини или училищни класове.

    Истинският Дядо Коледа е предвидил символични отстъпки за поръчка на три и повече писъмца. Освен това доставката на три и повече лични писма от Дядо Коледа е безплатна.

    Пощенската станция на Северния полюс използва услугите на куриерски фирми Спиди и Еконт. Всеки понеделник и четвъртък личните писма от Дядо Коледа биват натоварени на техните шейни и отлитат към получателите си. Пристигат при вас с опция за преглед. А когато се убедите, че на живо са още по-красиви от очакваното, за вас остава да решите къде и как точно да поднесете изненадата!

     

    Личните писма от Дядо Коледа са един наистина вълшебен и незабравим подарък, който докосва еднакво и малки, и големи. Наситени с хумор, с нежност и с коледен дух, стигат до сърцата на всички и ги даряват с безценни емоции, които дълго ще помнят.

     

    Ако искате да зарадвате любим ваш човек с лично писмо от Дядо Коледа, намерете ме във Фейсбук, пишете ми на имейл vessela@vesselag.com или използвайте формата за запитвания в сайта.

     

    Прочетете още:
    Защо е специално личното писмо от Дядо Коледа?

  • Защо е специално личното писмо от Дядо Коледа Защо е специално личното писмо от Дядо Коледа

    НЕДЕЛЯ, 19 АПРИЛ 2020

    Коледа. Най-светлият и топъл ...

    Коледа. Най-светлият и топъл християнски празник. Когато цялото семейство е заедно, когато близките хора разменят обич, мечти и надежди. Разменят подаръци и безценни емоции. В последните години все по-често обръщаме поглед към нематериалните, смислени и показващи обич подаръци. Един такъв подарък е личното писмо от Дядо Коледа.

     

    В интернет пространството се появиха много платформи, които предлагат лично писмо от Дядо Коледа. До колко то обаче наистина е лично, е доста спорен въпрос. Обикновено това са сайтове, в които трябва да попълните имената и възрастта на детенцето, което ще го получи. Да харесате оформление на вашето лично писмото от Дядо Коледа, като за избор имате не повече от 5 варианта. Накрая трябва да изберете и някакъв стандартен текст - в повечето случаи приказка или пък типово писмо, съобразено с пола на детенцето. В зависимост от бюджета ви може да изберете луксозна опаковка, магически прах, сертификати и какво ли още не. Истината е, че допълненията карат сметката ви доста да набъбне, а много скоро всички те са забравени или захвърлени на боклука.

     

    Представете си детето ви да получи наистина лично писмо от Дядо Коледа!

     

    Точно така! Писмо, в което няма шаблони и заучени фрази. Няма клишета, а всичко е написано специално за вашето любимо джудже – от първия до последния ред! Това е основното нещо, което прави моите лични писма от Дядо Коледа наистина специални. В личните писма от Дядо Коледа не използвам стандартни и типови текстове, а пиша това, което получателят  очаква (или по-скоро не очаква) да прочете. Представете си удивлението в очите на децата ви, когато разберат, че Дядо Коледа наистина ги е наблюдавал през годината. Че е забелязал колко са се вълнували на първия учебен ден; че ги е похвалил колко добре рисуват и колко бързи са с колелото; че е научил за дребните пакости, които обичат да правят, но въпреки това добрият старец не им се кара, а ги дарява с напътствия и ценни съвети.

     

     

     

    Личните писма от Дядо Коледа карат децата да се чувстват специални.

     

    Защото старанието и вниманието, които отделям на всяка история, са специални. Личните писма от Дядо Коледа поздравяват, окуражават, възпитават. И макар Дядо Коледа никога да не се кара на хубавия празник, винаги намира начин да покаже на мъниците, че има как да бъдат още по-послушни и добри, когато се налага. С много чувство за хумор, внимание към детайлите и помощта на родителите, се раждат вълшебни коледни писма, които малчуганите помнят за дълго.

     

     

     

    Всъщност личните писма от Дядо Коледа не са само за дечица.

     

    Те могат да донесат усмивки, безценни емоции и сълзи от радост и вълнение на малки и големи. С различен подход и стил според възрастта на получателите, личните писма от Дядо Коледа достигат до сърцата на всичките ви любими хора. С много чувство за хумор и весели закачки поднасяме писмата на младежите и симпатягите, които ви карат да се усмихвате непрекъснато. С много чиста любов личните писма от Дядо Коледа достигат до сърцата на вашите спътници в живота. Много нежност и топлина лъхат от редовете на писмата за възрастните ви родители, които заслужават признание за цял живот отдаденост и грижи. В Пощенската станция на Северния полюс има за всекиго по нещо, но най-вече има обич, топлина, нежност, усмивки и грижа.

     

     

     

    Възможностите за оформление на писмата са огромни.

     

    Как да изглежда вашето лично писмо от Дядо Коледа? След текста, това е следващият много важен въпрос. В каталога на Северния полюс има над 60 красиви коледни подложки и повече от 30 дизайнерски плика. Има тематични и цветово подбрани комплекти. Всяка година се добавят нови и нови възможности за избор, а ако въпреки големият брой предложения, не откривате вашето оформление, в работилницата на истинския Дядо Коледа ще направим дизайн, който да е точно за любимия ви човек.

     

     

     

     

    Личните писма от Дядо Коледа наистина са лични. И това ги прави специални. Малките дечица понякога месеци наред не изпускат от поглед получените писма, дори заспиват с тях. А порасналите ви любими хора оценяват жеста, старанието и обичта, вложени от вас, за да им подарите още една причина за усмивка в празничната вечер.

     

    Личните писма от Дядо Коледа са специален, оригинален, вълнуващ и безценен подарък, защото:

     

    •        са написани от първия до последния ред специално за вашите любими хора;
    •        се пишат с внимание, което всеки заслужава;
    •        носят безценни емоции, които дълго всички ще помнят.

     

    Ако искате да зарадвате любим ваш човек с лично писмо от Дядо Коледа, намерете ме във Фейсбук, пишете ми на имейл vessela@vesselag.com или използвайте формата за запитвания в сайта.

     

     

     

    Прочетете още:
    Как става поръчката на лично писмо от Дядо Коледа?

Фотография

Усмивките на Весела. събират в себе си всички онези красиви моменти, които съм успяла да запечатам. Хванах апарат преди 13 години и от тогава рядко се разделяме. Започнало като желание да заснема израстването на първото си момче, днес увлечението ми по фотографията е част от самата мен. Обожавам децата и детските и семейни фотосесии. Заснемам усмивките ви по време на сватбени тържества, кръщенета, семейни празници, обществени и масови мероприятия. За мен фотографията не е просто да снимаш. А да вдъхнеш живот на всеки един спомен, така че да се превърне в незабравим.
Любител съм на естествените снимки, заснети в естествена и минимално режисирана среда. Затова и не снимам във фотостудио. Семейните, индивидуални, сватбени или абитуриентски фотосесии на открито са мои любимци. Разбира се, със същият ентусиазъм запечатвам усмивките ви по време на цялостни сватбени тържества, кръщенета, рождени дни, юбилеи и различни семейни и фирмени мероприятия.
Мотото ми е – няма нещо, което да не може да бъде направено! Стига да има желание и усмивки и от двете страни, нещата винаги се получават. И то повече от добре.
Снимам с добре познатата марка Никон и едни от най-сполучливите им обективи.
В мое лице ще срещнете професионализъм, бързина, коректност и безкрайно много усмивки, докато се забавляваме заедно!


Историите на БъркоThingS

  • Ефектът на пеперудата: Размахът на крилете Ефектът на пеперудата: Размахът на крилете

    ПОНЕДЕЛНИК, 25 МАЙ 2020

    Когато баща им не знаеше какв ...

    Когато две жени нямат какво да правят, обикновено тормозят мъжете. Или само един мъж. А понякога покрай него страдат и всички останали мъже в обкръжението му. Тези мъже вярват в съдбата и нищо не подозират за ефекта на пеперудата, който е бил оказан върху животите им. От две жени, на които им е било скучно.

     

    Родният ми квартал беше зелен оазис в сърцето на София. Малки, стари къщички, зеленина и спокойствие. Моята най-добра приятелка живееше в другия край на махалата и беше безумно влюбена в своя съсед. Младежът населяваше отсрещната къща, но 25 години не бяха намерили сгоден момент да се чифтосат. Или поне да разменят две приказки, от които да пламне искрата. До онази гореща юнска вечер, когато на двете ни доскуча. И бяхме твърдо решени да се напием под звездите в задния ми двор. Планът ни включваше бутилка ракия за нея и бутилка мента за мен.

    Много бях праволинейна в тийнейджърските си пиянски години. Първото ми правило гласеше: ако в началото на вечерта вибрациите на езика ми трептят с честотата на една бутилка мента, задължително трябва да имам и втора. А второто: ментата се охлажда до еднаква температура с прясното млекце, с което ще бъде омешана. Иначе се пресича. И не че не е вкусна и така, но парцалите залепват по езика и нарушават чувствителността на вибрационните рецептори.

    Започнахме да пием по женски. Пихме, говорихме, смяхме се. Пак пихме, пак си говорихме. Много трябва да ни е било скучно обаче. След 200 грама алкохол на калпак още не бяхме погнали немския шпиц Топчо. Обичахме да го храним с домати или да месим кифли осморки с опашката му. А в най-веселите вечери го подсилвахме с концентрат и го пускахме при кокошките на баба Стояна да го играе лисица. Но пък силата ни беше завладяла в самото начало на вечерта.

    Голяма сватовница бях по онова време, да знаете. Славата ми се носеше през четири квартала, чак в пети. Песни се пееха как съм чифтосала Пешо Кривогледия от съседната улица с мастията Надка. Истинска мастия си беше, да не помислите, че обиждам. Смесица между коли и аржентински дог. Та, гледам аз тъжната искрица в очите на моята дружка, как гори и изпарява градусите от пивката ракиица, още преди да е попаднала в стомашно-чревния тракт, и с неподправения си нюх за страстни афери тропнах по масата.

    - Я му се обади на тоз хубавец! И да не успея да ви чифтосам, ще се разсеем, та и Топчо може да намаже.

    Изпълнена със силата на любовния трепет и смелостта на 1,2 промила алкохол в кръвта, моята най-добра приятелка прегърна идеята и телефона. Той пък завалията сам бил, скучно му било и на него, но нямал ракия. И ей го на, след има-няма 10 минути приседна на масата.

    Тук е моментът да отбележа, че с младежа за първи път се виждахме очи в очи. А в заформилото се алкохолно трио аз бях най-малката. Той - 30-годишен, уж вече улегнал мъж, университетски преподавател. Дружката ми на 24, завършила образование, търсеща пътя и любовта в живота си. А аз... Какво да ви кажа? 19-годишно пишлеме, което между четворките белот, ментата, сватосването и тормоза над Топчо, четях усилено Елин Пелин и Яворов за наближаващите кандидатстудентски изпити.

    Оказа се, че въпреки богатия си житейски опит тайният любим на моята приятелка никога не беше опитвал мента примесена с мляко.

    - Това изглежда странно...

    - Ммм, много е пивко, да знаеш - убеждавах го с усмивка. - Пиеш ментово сокче. И не усещаш грам алкохола. Пробвай бе, пробвай. - И тиках бледозеления бъркоч под носа му.

    - Приятно е - заключи след шестата чаша. - Има ли още?

    Извадих втората бутилка и продължихме тримата да бъркаме в ушите на кучето. Вечерта тръгваше на добре.

    - Малко е коварно питието - пиеш, пиеш, а на сутринта се чудиш дали не си вълка от Червената шапчица - тежичко ти е леко, само че камъните не са в търбуха, а в глупавицата ти. Или казано с думи народни - гъз се вдига, главата трепти с честотата на корабен двигател.

    Тук е и първият момент, в който ефектът на пеперудата ярко ще се усети във времето. Защото направих уточнението, едва след като извадих и третата бутилка мента, покрита за черни дни. Ако бях честна с момчето в самото начало на запознанството ни, сигурно щеше да кара внимателно - не ми мязаше на пропаднало пиянде, свикнало да се буди сутрин с три танкови бригади, залепнали за слепоочията му. Но погледът вече беше премрежен, усмивката някак отпусната, а речта – смислена, но силно прилепнала към носоглътката на господина. И точно този момент се оказа повратен за живота на много народ, които дори не се познаваха още.

    - Виште ся, мили мумичета... - впрегна сили новият ми познайник - утре пак съм сам. И съм поканил едни пергиши, колеги от университета, на дворно парти. Бива да додете и вий, а?

    Нескрита бе споделената любовна тръпка в  завлачения му словоред към моята приятелка, но и до днес съм непоклатимо убедена, че такъв запартък като мен, хич не му беше притрябвал на интелектуалната сбирка. Алкохолният делириум, за който все още не подозираше, го бе обвзел с всички сили и бе го принудил да изтупа прахта от излишната учтивост, заседнала дълбоко в задния джоб на хавайските му гащета.

    Изпратих ги по живо по здраво. Двамата се сляха с нощта, лъкатушейки на крак и половина. Топчо остана на двора да повръща домати, а аз легнах с едно трезво око да размишлявам върху любовните терзания на лирическия герой в поезията на Яворов.

    Същата нощ моята приятелка и нейния възлюбен едва ли са се чифтосали. То не знам как въобще са открили пътя към къщи. Обаче една пеперуда разтвори трезво крилца и от "Надежда" прелетя в центъра. Кацна на рамото на господин Георгиев, докато той сладко си спеше, и с ехидна усмивка просъска в ухото му: Ей ся ти видях сметката!

     

  • Под карантина с петима Под карантина с петима

    НЕДЕЛЯ, 10 МАЙ 2020

    - Мамо, защо пишкаш?

    - Мамо, защо пишкаш?

    Часът е 7:15. Вратата на банята е наполовина отворена, а главата на Велизар е завряна на две педи от дупето ми.

     

    Ден 934-ти от домашната изолация (или поне така се усеща). Трети ден вали дъжд. Съседите организираха скромни празненства в дворовете си с ватенки и ушанки. На тишина и спокойствие, защото зверовете не излизат навън. Изпиха по две дамаджани с ракия, а всяка къща закла по прасе. Животинките умряха щастливи, спомняйки си стресиращата кончина на кокошката на баба Неда. Празничните им звънчета весело подрънкваха в чест на осмянките насред пукналата пролет.

     

    Иначе закачките в тоалетната трудно могат да ме уплашат. Онзи ден Роско се промъкна зад мен и пусна водата, докато още не бях станала от чинията. Тогава съжалих, че на времето не пожелах да си сложим биде. То било хубаво!

     

     

    Скуката от седенето вкъщи не се отразява добре на момчетата. Вчера ги заварих в стаята за игра. Роско и Зарко бяха изсипали всички 194 играчки от туристическата кошара, а самата нея обърнали върху себе си на леглото. Борето се беше заклещил между едноок крокодил и бъбрека на Шрек и ревеше. А татко им реши, че кошарата би вършила чудесна работа като клетка и се захвана да мисли как да осъществи прокарването на сравнително безопасен електропастир.

     

     

    Опитахме всякакви трикове за справяне със скуката. За по-големите купихме различни настолни игри, с които да се забавляваме семейно. Те се забавляваха, а аз чистих надъвканите и изплюти карти и фигурки. На Борето взехме интерактивна проходилка, за да могат Роско и Зарко да я разглобят за минути, а след това и да я разкъсат с дупетата си четири размера по-големи от поносимото. Батко им се сдоби с последната игра с полицейско преследване за конзолата, но така и не я подкарахме. Някой вече беше опитал да стартира пакет мокри кърпички. Безвъзвратно.

     

     

    Предната вечер Роско извади цялото хладнокръвие от задния си джоб, седна пред диспенсъра и за по-малко от три минути източи 19 литра вода. На пода. Върху ламината.  Сега докато си наливаме вода, глезените ни малко потъват в паркета, но няма нищо. По-страшното е, че интереса му към водата роди братската любов към безкрайните игри в банята. След третия опит за обилно наводнение се принудихме да заключваме вратата отвън. Но за пореден път подценихме потенциала им. Бързо хванаха цаката на отключване и заключване. Започнаха и да крият ключа. След един срамен инцидент с човек от нашето семейство, който не носи памперс, и един изгубен ключ, започнахме да го вдигаме на високо. Те откриха страстта към катеренето. Струпахме в хола всички столове и лесно подвижни неща, които биха могли да използват за стълбичка. Оказва се, че освен хитри, момчетата са и силни. Скоро обмисляме да заживеем на четири голи стени, но докато съберем психическа енергия за това, ключът от банята виси на врата ми – досущ като звънците на съседските прасета.

    Баща им каза, че не ми отива много да бъда прасе. Но мисля, че съм единствената кукувица, която по време на домашна изолация навърта по 15 000 крачки на ден. И май ми отива. Вярно е, че ежедневието ми не е съвсем безинтересно. Откакто баща им заяви, че този, който най-лесно можем да прежалим, ще се грижи за изхранването на семейството, сутрин домашните ми постилат килим от рози, изпращайки ме към магазина. Удрят резето след мен и пускат кучето, което мислят, че не ме познава. Но мен всички кучета ме познават. А когато успея да се прибера, се преструват, че нямат нищо общо със залостената порта и побеснелия звяр на двора. Дори с огромна любов ме засипват и петимата (един през друг) с въпросите си:

    - Купи ли ми шоколад?
    - Бонбони?
    Поничка взе ли? А пуканки?
    Какво ще вечеряме?
    Ахгрхргхрргъъър, мама?

    Гордея се със себе си, че винаги успявам да изпълня желанията им, макар времето, прекарано в магазина, да е същинско приключение. Откакто обявиха извънредното положение, замених обикновената пазарска кошница с най-голямата количка. Изобщо не е вярно, че когато са вкъщи, децата ядат по 7-8 пъти на ден. Ядат по 18 пъти най-малко! Ядат, след като станат. Ядат веднага след като са се наяли след ставане. Правят първа тренировка, втора тренировка, трета тренировка, а дойде ли времето за официалната втора закуска, ядат четири пъти повече от обикновено, за да са сигурни, че спокойно ще дочакат първата, втората и третата тренировка преди официалния обяд. Ядат преди да легнат да спят следобед, ядат, докато спят, след като станат, тренират за вечеря, вечерят, и за финал хапват по няколко пъти десерт. А когато не ядат, пият мляко. Прясно, кисело – без да подбират. Няколко пъти на опашката в магазина опитвах да водя конструктивен диалог с две-три баби, които ми се караха, че се презапасявам. Не успях да ги убедя, че 14 кофички кисело и 6 литра прясно мляко са само за загрявка на четиримата братя и татко им. Почувствах се леко притеснена, когато един дядо ме подгони с бастуна, защото съм си позволила да взема последните три четворки тоалетна хартия с надеждата утре да не купувам пак. След тази гонитба навъртях близо 5 000 крачки. Изобщо не подценявайте възрастните хора с бастуни! Не знаете на какво са способни.

    След случката си поръчах сигнално розова тениска с щампа: „Глухоням преносител на корона вирус!“. Положението ми рязко се подобри. Не само че не ме закачат повече, а целият магазин се опразва в моя чест. Сега навъртам само по 4500 крачки, спокойно обикаляйки търговския обект и пълнейки бездънната си пазарска количка. Отвън тълпата не ме споменава с добро, но тениската се оказа по-могъща и от атомна подводница.

    Има и друго, което ме подържа във форма. Борето много обича да заспива в количката. Когато затвориха паркове и градинки се наложи да променя някои навици. Разстоянието на долния етаж, което взимам по права линия, е около 10-11 метра в едната посока. Ако трябва да съм прецизна – точно 10 894,3 мм. Но да не изпадам в подробности.

    Приспиването на бебе следобед у дома е истинско приключение. Да не изпадам отново в подробности, но по време на това упражнение навъртам средно по 7896 крачки. Много повече, отколкото ако заспива в някоя градинка. Но в парка едва ли ще ми се случи да бутам бебешката количка с едната ръка, докато в другата подмятам метлата и едно висящо от нея двегодишно, което реве и се тръшка за нея. Малка вероятност има разхождащите се по алеята деца да се мятат под колелата, плюейки братята си. Също така в парка никога не ми се е налагало да засилвам бебето по инерция или да бия остри спирачки, докато гоня някой от останалите да не се качва сам по стълбището към втория етаж, да не бърка в дюзата на газовия котлон с клечката за уши или да не пуска пералнята с все котката в нея. Не за друго, но в парка все още няма стълбища, газови котлони и перални.

    Но пък Борето доказа, че е пич! И че е истински син на майка си, способен да заспива, дори когато Пета танкова дивизия провежда тренировки на източния фронт.

     

     

    Заспиването по тъмно е още по-предизвикателно. Ако се разхождам нощем в парка, най-много да срещна побесняло куче или последовател на Фреди Крюгер. За кучетата вече обясних – всички са ми приятели. А дори и истинският Фреди не би се закачал с мен от страх да не го сбъркам с някое от хлапетата. Но пък разпръснатите кубчета лего не се страхуват от нищо! А надали има родител, който не е изпитвал парещата любов на конструктор, целуващ крайчето на кутрето му. Същата тази любов у дома прераства в истински екстаз, защото кубчетата са точно 963 броя (толкова настъпих предната вечер). Бранимир изчисли, че ако всяка вечер настъпвам равен брой кубчета, след 16 години кутрето ми ще изсъхне и вече няма да ми създава главоболия.

    Като споменах Бранимир, редно е да го похваля. Дистанционното обучение върви много добре. Покрай упражненията му по математика Роско научи до съвършенство изразите „майка ти стара“ и „ай, сиктир, бе“. От последвалата ми разправия с тийнейджъра малкият усвои „Ти акъл имаш ли, бе?“ и „Ей ся ще видиш кон боб яде ли!“. А четиримата вкупом видяха къде стои точилката. Не постигнах желания възпитателен ефект. Тъкмо обратното. Братята се възползваха от наученото по най-добрия начин и започнаха да използват точилката за решаване на възникнали междуличностни разногласия. Опитах да вържа и нея на врата си, но отражението в огледалото ехидно ми се изсмя.

     

     

    От утре времето щяло да се оправя. Вече не ми е жал за съседите. Трябва да събират енергия за осмянки по Петровден. Единствената ми тревога е, че извънредното положение скоро ще свърши, но дъждовните дни ще бъдат безкрай.

     

    Ако се забавлявате с историите на БъркоThingS, харесайте и страничката във Фейсбук!
     

    Прочетете още:
    Дворно приключение в извънредно положение

  • Шатрата и сръчните помощници Шатрата и сръчните помощници

    ВТОРНИК, 28 АПРИЛ 2020

    Преди седмица-две си поръчахм ...

    Преди седмица-две си поръчахме шатра. То не е точно шатра де, и беседка не е. Не е шатра, защото покривът й не е платнен, а не е беседка, защото няма странични прегради. Няма странични прегради, тъй като на една от последните шатри с такива, децата усилено опитваха да си разбият главите на тротоарните плочки. Катереха се. Провесваха се през тях като змийчета в лъвски одежди. Провираха се отгоре им, отдолу им, върху една летва стъпваха с дясно ухо, с половин нос върху друга. Такива едни работи.

     

    Нямаме много късмет с шатрите досега. Първата, най-прозаично, изгоря от слънцето. Това беше по времето, когато имахме само едно дете и вече сравнително голямо. Затова и шатрата си отиде по естествен начин и след дълъг живот. Следващата не случи на толкова късмет. Вече имахме и Велизар. Само на годинка и половина, но напълно способен с труд и постоянство да извади плочката, служеща за основа на единия й крак. Шатрата му се поклони, усука се, болтовете се разхлабиха и скоро замина на вторични суровини. Сигурна съм, че желязото се е молело да го претопят в казан за ракия или контейнер за отпадъци, но само не и отново в шатра. Следващата беше онази с преградите, за която вече ви споменах. Хубава беше. Но вече имахме и Велизар, и Ростислав. Силата на Велизар се беше удвоила, а Ростислав  жадно попиваше знанията от брат си. Не успяха да си разбият главите, но пък строшиха всички напречни заварки. Къде с крак, къде с камъни, къде с ратановата мебелировка. Гибелта й не беше толкова бърза – първо се разскърца, после се разклати, ръждата прояде къде що имаше дупки, и накрая замина за колци за доматите на съседите.

     

    В началото на този пролетно-летен сезон отново си купихме шатра. Имах едно единствено условие – да няма странични прегради и да бъде здрава. Пристигнаха някакви кашони, от които излезе едно квадратно нещо, държащо се на четири тръби с диаметър има-няма 10 см. Още докато баща им я сглобяваше, предрекох живот не повече от един игрален предиобед – около час и 15 минути. Докато пощеха платнените й страници, излезе буря. Децата се прибраха по-рано, а силният вятър се забави някъде между Нова Загора и Раднево. Това осигури на шатрата два часа живот повече, след което беше отнесена в ъгъла на двора. Не знам дали вятърът наистина беше толкова силен или краката й бяха направени от боядисана целулоза, но остатъците не ставаха дори за колци за домати. Не подценявам и уменията на децата в случая, които и за по-малко от час и 15 минути са способни на скрити чудеса. Факт! Шатрата нямаше странични прегради и никак не беше здрава.

     

    Когато вече бях сигурна, че не ни е писано да имаме шатра и проучвах възможностите за построяване на наземен бункер с прозрачен покрив в задния двор, баща им направи проучване. Търси и рови, твърдо решен да докаже на хлапетата, че на тоя свят съществува сила по-голяма от тях. Показа ми я – хубава, просторна, уж здрава. Ама здрава, здрава, колко здрава може да бъде, че да издържи на ударните вълни в нашата къща. Скептична бях доста. А той въртя, сука, пъшка и охка, докато един ден не се престраши и каза:

     

    - Гоги, поръчах я. Не можах да се сдържа.

     

    - Е, хубу де – вдигнах рамене, - като я разчленят на атоми и молекули, ще я подарим на съседите да си вдигнат оранжерия, к’о толкоз?

     

    Отказах се от плътните страници, които се поръчваха отделно. При цена за един комплект, близка до БВП на бедна африканска държава, прецених, че нямам нищо против съседите да ме гледат как душа децата и без изтънчени пердета.

     

    Когато пристигна шатрата, по-голямата част от къщата спеше. За кратко. Само колкото Бранимир и баща им да успеят да разтоварят и да разпръснат чарковете й из целия двор. Щом се наспаха, зверовете бяха очаровани от настъпилото оживление. Роско, като по-спокоен и самодостатъчен в игрите, не зададе никакви много въпроси. Насочи се устремено към разпилените плоскости из ливадата и започна да инспектира дали наистина са толкова здрави, колкото обещаваха. С подскачане. Когато му се скарахме, подкара триколката на Борето отгоре им. С Борето в нея. Пак му се скарахме. Разстрои се и се скри в най-големия кашон, който намери, заедно със съдържанието на половината пясъчник.

     

     

     

    Велизар обаче е съвсем друга работа. От много малък проявява интерес към инженерните науки, в частност взривните дейности и разчленяването на различни субекти на съставните им части. Още не отворил напълно очи от следобедния сън, се лепна за татко им и пръснатите наоколо инструменти.

     

    - Тате! Искам да помагам.

     

    - Зарко, добрите помощници слушат и пипат само това, което им се каже. Ти ще слушаш ли?

     

    - Ще слушам.

     

    - И няма да пипаш нищо, без да ти кажа, нали?

     

    - Няма.

     

    Едно навеждане на баща им:

     

    - Тате, какво е това?

     

    - Зарко не пипай!

     

    - Аз само да го подържа.

     

    - Зарко, върни се веднага с бургията! Бургията не е за надуване на топката! Зарко, не ми бягай и извади бургията от ухото си!

     

    След 22 секунди:

     

    - Зарко, какво взе?

     

    - Аз само да го подържа…

     

    - Велизаре, върни нивелира! Не! Не хвърляй! Хвърлиш ли го, ще изядеш пердаха! Велизаре… Сега кой ще се катери на покрива на бараката да го сваля… Момченце, кротни се за две минути поне!

     

    - Добре. Тате, с това как се работи?

     

    Когато успяхме да изтръгнем пистолета за силикон от ръцете му и той се разстрои. Присъедини се към Роско в кашона, като домъкна и другата половина на съдържанието в пясъчника. Двамата заформиха своеобразен кеч сблъсък с плажни елементи върху картонен тепих. Борето им беше часови – мачът трябваше да свърши, когато теренът бъде изяден. Но баща им забеляза по-рано, че не малка част от подредените по конец части, необходими за сглобяването на шатрата, липсваха. След като ги разтърва в кашона, откри по-голямата част от тях в търбуха на една плюшена мечка, а Борето чистеше картона от двата си зъба с последната липсваща кукичка. Мачът свърши по-рано и тримата вече бяха разстроени. Но за кратко.

     

     

     

    Бранимир е много сладък, когато е изнервен. Особено когато е качен на трето стъпало на стълба, подпиращ поликарбонатна плоскост с главата си. Жилите на врата му изпъкват, устата му се изкривява в бясна гримаса, а чаровното дефектно „р“, носи на интонацията му един свеж романтичен привкус, присъщ на френски любовник, държан два месеца под карантина сам.

     

    - Зарко! Не дърпай кабелите!

     

    - Роско! Слез от стола!

     

    - Борко! Изплюй кашона!

     

    А дъхът му е толкова нагорещен, че държи мехурчетата бяс, които излизат от устата му, на две педи пред него.

     

    - Бранимире, не е нужно толкова истерично да викаш. Има и по-цивилизовани начини да им крещиш.

     

    - Да, ама тогава няма да ми обърнат внимание!

     

    - Ми те и сега не ти обръщат внимание.

     

    Което си беше самата истина. Батко им викаше, баща им въртеше отвертката между зъбите си. Велизар вадеше камъчетата от гедорето и ги мяташе по Роско. Той старателно се опитваше да ги удари в полет с гумения чук, като се целеше в Борето. А той кротичко продължаваше да си ръфа кашона и да се лигави.

     

     

    Докато помагаха, набраха и килограм и половина зелени череши и три кила джанки. Най-вече чрез брулене, дърпане на клоните и хвърляне по тях на части от бормашината на баща им. Татко им не беше много ядосан - след час и половина обикаляне с металния детектор си събра инструментите. Повече се разстрои, когато Велизар изхвърли зад оградата чисто новия му винтоверт. Наложи се да прескача два метра тухлен зид, да слиза от другата страна по обрасла вековна черница и да потроши две мачете, докато срази бурените в запустялото съседско място. Намери винтоверта, но пък се прости с част от анкерните болтове, които Роско пусна в бунара, и с няколко дюбела - Борето видя в тях перфектните гризалки за полуизбилите му резци.

     

     

     

    Всичко вървеше повече от чудесно. С тези темпове за Петровден щяхме да сме готови със сглобяването на шатрата. Добре че беше Пройка - милото ни котенце, което прояви смелостта да провери отблизо защо е тази суматоха. Когато видях как Роско изпробва здравината на включените в комплекта комарници с котешки нокти, още веднъж се потупах по рамото, задето се отказах от допълнителните завеси. Сигурно майчиното ми сърце нямаше да преживее да удуша децата, преди да са ги съдрали, пък никой да не види.

     

    На Пройка бързо й омръзна да я използват за ренде. Не се наложи да душа никого, защото се отскубна от мечешката прегръдка на Роско и се покатери на сливата. Двамата с Велизар я подгониха, опитаха да се покачат след нея, паднаха един върху друг и се сбиха. Борето продължаваше да им бъде часови, но кашонът вече не ставаше за дъвчене. Беше добарал гумения чук и отмерваше всеки десет секунди с удар по нечия глава. Мачът отново свърши преждевременно. С рев, сополи и никакво настроение за повече помощ. Прибраха се доброволно и много разстроени. Прекараха цялата привечер залепени на прозореца, а от другата страна Пройка им се подиграваше по котешки.

     

    Шатрата беше сглобена! Наистина изглежда здрава и няма странични прегради. Дала съм заръка на баща им всеки ден да инспектира състоянието на анкерните болтове и дали няма наядени заварки.

     

    Сега домочадието спи. Аз съм вдигнала крачка върху ратана и замислено гледам кофичката с няколкото кила зелени череши и джанки. Хората правят сладко от зелени домати и ставало вкусно. Аз не съм яла. Дали не мога да спретна нещо и с тези? Но ако се окаже, че има подобна рецепта и те решат отново да са помощници? Какви ли биха били последиците за кухнята? И за къщата...

     

    Прочетете текста и още много интересни истории в сайта Мама Нинджа.
    Ако се забавлявате с историите на БъркоThingS, харесайте и страничката във Фейсбук!

  • За имената, кармата и бъдните невести За имената, кармата и бъдните невести

    ПОНЕДЕЛНИК, 20 АПРИЛ 2020

    Онзи ден заварих Роско да плю ...

    Онзи ден заварих Роско да плюе въображаеми кокали в шепите на баща им, докато Зарко хапеше плешивото му теме. Бранко, нахлупил слушалките, се клатеше методично, досущ като костенурка, употребила амфетамини, а Борето удряше по проходилката и крещеше от възторг.

    И друг път съм оприличавала домочадието на старозагорския зоопарк, но този път мисълта ми по друг път потече. Какво ми трябваше да им избирам такива хубави, в повечето случаи съставни, дълги и не много често срещани имена? Марко, Гошо, Дончо и Страхил. Кратки, точни и ясни български названия. Като се загледам, направо са им изписани на челата, ама що по-рано не съм забелязала.

    Бранимир трябваше да е Марко. Типично магаре. За чистокръвен жребец го гласяхме, но влязъл в пубертета, и за катър не минава. С големи, отпуснати и крайно непотребни уши. С инат, достоен за нобелова награда и проклетия, достатъчна да пребори характера на Круела Девил. На три метра широк мост го пусни, пак ще заседне. Ще изпъне два чифта копита, ще метне ушите връз тях, торбите от гърба си ще сурне. Заклещен, разчекнат, оплезен, така ще се запъне, че 200-тонен кран да го повдига, моста от основи ще отлепи, но магарето да си остане магаре.

    Денонощно крещя. И на сън, и на яве. „Велизаре, спри!“, „Велизаре, недей! „Велизаре, чакай!“. Що не го кръстих Гошо? Представям си как се разхождаме в почивен ден, в час пик в Борисовата градина. И продължавам да врещя: „Велизаре, не бъркай в пазвата на момиченцето!“, „Велизаре, не хапи ухото на слона!“, „Велизаре, върни сладоледа на детенцето и не! Не го… мажи по блузата му…“. Вероятността наоколо да има друг Велизар е толкова малка, че трудно може да се улови и с андронния колайдер. Но пък Гошко! Сигурно ще има поне още трима-четирима. С хубавото и звучно име Велизар си отнех възможността за сливане с тълпата и незабелязано замазване на положението. Толкова по-лесно щеше да ми бъде:

    -      - Гошо, не завирай пръчката в колелото на момченцето!

    Поне 5 майки ще започнат да се озъртат за своя Гошо.

    - Гошо!

    - Гошко!

    - Гоши!

    - Гошенце!

    - Гошееееее!

    Всички Гошовци ще започнат да се въртят и да търсят майките си. Поне две дузини хлапета с велосипеди вкупом ще набият спирачки, за да проверят дали някой Гошо не забива пръчка точно в тяхното колело. Вероятността при рязкото спиране колоездачите да повалят поне по един пешеходец, е доста голяма. Докато прегазените пешеходци вадят изкривени спици от зъбите и ушите си, майките на падналите дечица ще бършат ревящи муцуни, за да открият кое е тяхното дете, а Гошовците ще прегазят всички наоколо, за да стигнат до майките си и да кажат „Не бях аз, мамо.“ В суматохата моят Гошо ще е пребил хлапето с колелото, ще е разфасовал фара, задния стоп и лявото огледало, и ще ги е метнал в езерото при рибките. А аз съвсем незабелязано ще продължа разходката и крясъците си:

    - Гошо, не смучи ушите на брат си!

    - Гошо, не мажи сополите си в блузата на жената!

    - Гошо, върни кокала на болонката!

    А ако някоя мама се осмели да ме заговори:

    - На моят Гошко ли викате?

    - Съвсем не, госпожо, на кученцето говоря… (Защото и не малко кученца се казват Гошо.)

    И никой нямаше да се впечатлява. Но с Велизар номерът съвсем не минава.

    Дончо. Идеално за Ростислав. Кротичък, тих и спокоен. Изпълнен със скромността на дервишите и надарен с бързината на континенталните плочи. Философски настроен, досущ като някоя 342-годишна костенурка. Баш име за костенурка си е! Способен е да седне тихичко в ъгъла, да наостри нокътя на дясното си кутре и да започне да си дълбае. В стената. И ако не го потърсиш, гласеца му няма да чуеш. Напълно възможно е след известно време магмата да нахлуе в хола. През дупката. А той, хайванчето, пак ще седи кротичко и ще си дълбае. Или тепърва ще се надига да се подмести. Направо си се представям как го милвам: „Донье, ади, мама! Ади, таз година да стигнем до градинката.“, „Донче, мамино златно, хади, слънчо, ще съмне, докато си легнеш.“, „Дончо, пак ли има аки бе, маме. Ааааа, ти два пъти си акал, докато оправим гащите....“ И така. А сега с Ростислав става едно дълго и скучно. Докато си завърша изречението, ще го задмина. Хич не си е работа.

    Страхил трябваше да кръстим Борис. Той е страхотно бебе! Все едно да си вземеш малко санбернарче, а няколко месеца по-късно да се окаже, че имаш йоркширски териер с характера на баскервилското куче. Мхм. Същата работа. Гледаш го мъничко, пухкаво, сладко. Иде ти все да го гушкаш и мачкаш. А то вечно ухилено, с едни големи, кръгли, красиви очи. Вземеш го в обятията си и като забие тез невидими нокти в носа ти, чудиш се бебе ли прегръщаш или тиранозовър рекс. Че и рита. Синините ми се скриват за седмица, ако не построя правилно противотанковия ров между двама ни, докато сменям памперси. Има само два зъба, които са му напълно достатъчни с един замах да отхапе бузата и част от ключицата на човек. А правилно съхранявани лигите му, могат да решат водния проблем поне на два пернишки квартала. Същински върколак в ангелски одежди.

    Казват, че човек се ражда с името си. И омешаш ли имената, не е добре за кармата. Не запомних точно, но беше свързано с това, че третата чакра отивала на мястото на седмата и от чисто бяла аурата започвала леко да лилавее. Като гледам аурите на моите момчета, от сега са минали в инфрачервения спектър, та няма да пипам повече по настройките. Някой ден жените им може да ги оправят.

    Само една молба имам. Моля ви, бъдещи мами, чудни момичета! В следващите поне 98 години кръщавайте мъжките рожби с чудното, приказно име Велизар. Нека се подкрепяме като безсмъртни майки!

     

    Ако се забавлявате с историите на БъркоThingS, харесайте и страничката във Фейсбук!

  • Дворно приключение в извънредно положение Дворно приключение в извънредно положение

    НЕДЕЛЯ, 12 АПРИЛ 2020

    Ден 29-ти от домашната изолац ...

    Ден 29-ти от домашната изолация.

    Не исках да пиша за извънредното положение. Всички пишат за него. Хората броят пакети с ориз, леща и пясъка на Малдивите. Маникюристки се хвалят в социалните мрежи, че шият маски, заварчиците шият маски, а фармацевтите се дегизират като заварчици в аптеките. Какво още бих могла да добавя? Исках като нормалните хора да спя, да ям, да дебелея и да продължавам кротко да си живея в лудницата. А мислех, че и без домашна изолация фамилията ни достойно доказва способностите си да събаря къщата и да малтретира съседите. 
    Разбрах, че живея в заблуда, след като днес сутринта прекарах 15 минути прегърбена с точилка в ръка, мъчейки се да извадя набутана количка в процепа между кухненския плот и пералнята.  С първите наченки на ишиас извадих играчката. Зарко я взе. Роско започна да пищи и да го бие. Дадох му друга същата количка. Не я пожела. Разтървах ги, но продължи да пищи. Зарко заряза количката, Роско я взе. Спря да пищи. Велизар видя, че Роско е докопал количката и започна и той да пищи. Предложих му другата съща количка. И той не я взе. Сбиха се пак. Зарко изкопчи количката, побягна пищейки. Роско пищеше подире му. Велизар се спъна в проходилката в средата на хола. И двамата се разпищяха. И се оказаха без количка, защото Борето я беше докопал. Роско я дръпна от ръцете на бебето. И тримата гръмко пищяха. Минутка по-късно количката беше захвърлена в лопатата, с която събирам боклука. Велизар беше поседнал на стенно окачения радиатор, Роско късаше учебника по история на батко им, а бебето дъвчеше сюблимен момент от атаката на Берлин. И още пищяха.
    Явно карантината се отразява добре на способностите им да се присмиват на първичния хаос.

    Обявяването на извънредно положение ни завари насред чудната Стара Загора. Красив град на 8 000 години. Почти сме си връстници. Вековният ми стаж като безсмъртна майка бързо ми подсказа откъде ще задуха вятъра. От онази страна, където малките деца тормозят и трошат нервите на майките си по 22 часа на ден; където тийнейджърите се нервят, скатават се и трошат нервите на майките си по 23 часа на ден; където мъжете се размотават, ядат и трошат нервите на жените си по 24 часа на ден. Вятърът, който скоро щеше да ме духне челно в десетката, е познат със скорост близка до тази на светлината, а разрушителната му сила оприличават на 4 килотона тротилов еквивалент.
    Не си спомням за какво точно бяхме отишли в Стара Загора, но се прибрахме с 40 км/час, с приклекнал бус и подозрението на съседите, че сме откраднали наличния инвентар от двете детски градини в града.
    Превърнахме задния двор в рай за децата. За онези нормалните, добрите деца, които често припознаваме в чуждите, и нощно време тихичко плачем, питайки се къде сбъркахме. 
    Пясъчник изкопахме, къщичка за игра сложихме. Маса и пейки за пикник, батут с олимпийски размери. Пързалка и люлка, футболна врата и баскетболен кош. Три ремаркета с играчки и автопарк за возене, за бутане, за носене, за хвърляне и за дъвчене. Например, само в пясъчника имат разпилени 13 различни лопатки, 4 закопани багера, кофи – поне 5 броя, всяка в различна степен на разпад. Няма пясък, но това е бял кахър – изгребаха го и опитаха да напълнят дупките на паяците из целия двор. Но пък има заровени пилешки кокали. Искам да се знае, че котетата ни са възпитани животни и в никакъв случай не биха нарушили правилата за хигиена, заравяйки вечерята си там. Тъкмо обратното. Децата изскубнаха кокалите от устите на котките. Животинките ходят гладни, а момчетата – с мазни ръце, полепнали с пръст и глухарчета.


    Онзи ден съседката допусна сериозна грешка. Решила жената да заколи кокошка за супичка. Хубаво, ама за зла беда позиционира смъртния й одър баш до нашата ограда. Баш по времето, когато зверовете са на свобода. Привлечен мигновено от настъпилата суматоха, Велизар прелетя от единия до другия край на двора досущ като дрогирана лястовица.
    За да усетите патоса в интонацията на Зарко в следващия разговор, припомнете си някой от най-емоционалните моменти на Тити Папазов.
    - Бабо Недо!
    - Ой, баба?
    - Бабо Недо, защо убиваш пилИто?
    - Ами, така трябва, баба. На супичка да го направя.
    - Супичка?...
    Докато кокошката се мяташе, усетила накъде отиват нещата, към ОТК колектива се присъедини и Роско. Той е далеч по-спокоен от Велизар, философски настроен и силно вглъбен в смисъла на нещата. Думичките излизат от устата му бавно и монотонно и увисват някъде в нищото като родопска народна песен между Юпитер и Сатурн.
    - Зарко?...
    - Да!
    - Ко стана?
    - Баба Неда уби кокошката!
    - Ко?...
    Пилето беше заклано с няколко точни попадения.
    - Бабо Недо! То мърда!
    - Утрепах го, баба, не бой се.
    - Виж му главата! Виж я. Виж яяяяяяяяяяяяя!
    - Ко стана?...
    Надали жената някога е яла супа от по-стресирана кокошка. А аз срама си го бера всеки ден с тях, та не ми направи особено впечатление. Обаче бях много щастлива, че следващите дни не бяха подходящи за дворни предизвикателства. Велизар толкова беше развълнуван, че все му беше в устата:
    - И баба Неда утрепа кокошката! Ей така. Бум! Тряс! С брадвата я утрепа!
    Представях си го как я преследва през мрежата с още по-епохална интонация:
    - Ти утрепа пилИто! Защо му резна главата? Бабо Недо, айде още едно пиле да заколиш...


    Иначе слушат на двора. И цялата махала слуша как те слушат.
    - Велизаре, не бъркай в устата на котката!
    - Роско, не яж глухарчета!
    - Боре, да се задушиш ли искаш с тоя чорап!
    - Бранимире, не ги цели с топката по главите!
    - Остави тухлата!
    - Слизай от масата!
    - Не разглобявай къщичката!
    - Не мятай тухлата!
    - Слизай от тухлите и се махни от там!!!
    - Не се катери по улука!
    - Ти уши имаш ли, бе?!?!?
    - Спри да плюеш в батута!
    - Защо кончето има дупка в главата?
    - Вдигни си гащите!
    - Защо си бос бе, момченце?!?
    - Не сипвай пясък по главата на брат си!
    - Що тъпчеш пясък в устата на бебето?
    - Ядат ви се шамари май...
    Докато водя непрестанния си монолог, крещя. Двамата подрастващи крещят, реват и се тръшкат. Бебето пищи, батко им сумти и се мръщи. Съседите се прибират, затварят вратите и пускат щорите. Дори злото куче на съседа от ляво скоро не съм го виждала – може да е умряло от нерви. 
    Остава повече от месец до края на извънредното положение. За това време търся къща под наем в обезлюдено селце. Съседите са започнали подписка за изселването ни от квартала. Разбирам ги хората, не мога да им се сърдя. И аз я подписах. 

    А ако оцелея в идните дни, ще взема да ви разкажа за приключенията ни вътре вкъщи. Започнах подписка за изселването ми от дома, но никой не иска да я подпише.

     

    Прочетете текста и още много интересни истории в сайта Мама Нинджа.
    Ако се забавлявате с историите на БъркоThingS, харесайте и страничката във Фейсбук!

  • Началото Началото

    ПОНЕДЕЛНИК, 24 ФЕВРУАРИ 2020

    Много преди ерата на Съскащит ...

    Държа да се знае, че тази работа с несверения ми часовник датира от време много преди ерата на Целогодишна сборна група Съскащите чучулиги. Някак ми се струва нечестно и незаслужено цялата светлина на прожекторите да пада върху тях, когато още на кръщенето попът ме е бил с канчето, а то се е гънело като свинска флейка в тенджерата под налягане.

    Още преди да проходя съм намерила начин да избягам на нашите и да падна в някаква дълбока дупка. Изяла съм кротко половин кубик пръст и семейство щипалки, докато чакам някой да ме намери. А майка ми остаряла с едно десетилетие през това време. След като съм проходила, татко ми забелязал, че са ми много криви краката. Притеснил се човекът – каква ще е тази мома с крака като новите кръгови в Стара Загора? Много скоро осъзнал, че кривите ми крака ще бъдат най-малкият му проблем… с мен.

    Сигурна съм, че още в средата на 80-те нашите несъзнателно са се усъмнили в съществуването на третия пол, гледайки ме в дантелена розова рокличка, с гаечен ключ 50 в ръка и напъхана под спортното Жигули на вуйчо ми. Или когато влязох в кофата за боклук с чисто бяло екипче. Убедена съм, че нямаше да разберат за тази ми пакост, но някак успях да вляза много по-лесно, отколкото (не)можах да изляза.

    Не си спомням точния механизъм на действие, но когато бях на 4, успях да напъхам черешова костилка в носа си почти до фронталния синус. Докторът бая се измъчи да я изкара, докато аз рисувах кученца върху рефлектора му.

    На 8 годинки бях вече известна! Цялото спешно и отделението по травматология в „Пирогов“ знаеха имената, егн-то, оценките в бележника ми и колко пломби имам в устата. Особено популярна станах, когато успях с рамо да огъна страничната колонка на москвич осмица.

    Докато играехме на криеница, откраднахме предната гума на ЗИЛ от кварталния гараж на ВиК-то. На другия ден стана авария и махалата два дни стоя без вода, докато ние раздавахме четворка белот върху гумата. И комар съм играла. Губила съм лява обувка и половин тениска. Веднъж дори заложих братовчед си. Спечелих си го обратно заедно с бременната котка Гергана на съседите. Докато танцувахме рок в гаража на приятелката ми, сама си избих двата предни зъба с юмрук. Беше ме срам да призная и я обвиних, че ме е млатила с касетофона. Баба й я наби, но тя не ми се разсърди. Покани ме у тях, а аз й помогнах да изядем мазилката от стената на кухнята.

    Веднъж откраднах ченето на баба ми Софка, докато спеше. Взех няколко лака за нокти на майка ми и оцветих зъбите в четири цвята. Увих ги старателно в любимия й терлик и ги оставих на възглавницата до главата й като подарък. Мислех, че ще се зарадва. Тя пък взе, че се разсърди. Помня, че тогава много бързо избягах. Вечерта излезе на пейката при другите баби с маска на лицето, а аз за капак я центрирах с все сила в главата с баскетболната топка. Не беше нарочно наистина! Но пак се разсърди.

    Любимо ми беше да стрелям с прашка по трамваите, скрита в близките храсти. Много прозорци напуках тогава. За зла беда веднъж уцелих отворен прозорец и напуках нещо друго. Трамваят спря, разни хора се суетяха наоколо, а една сърдита лелка пищеше. Явно не беше сериозно, защото трамваят потегли отново, след като линейката си замина. Повече не се повтори тази ми пакост, защото подпалихме храстите и нямаше къде да се крием.

    На бала много исках да ида с москвич. Отидох да питам чичкото, чийто москвич нагънах преди години. Той пък като ме видя, се заключи вкъщи и пусна кучетата. Затова отидох с бус, натоварен с тринайсет говеда, които подскачаха все едно отново сме 94-та година и дори сме омазали шведите. Градската легенда твърди, че возилото рядко е докосвало пътната настилка, а части от него са били намирани край Горубляне и Локорско. На връщане се прибрах с такси. Бакшишът искаше да ми вземе 50 кинта от НДК до „Надежда“! Набих го. Насред бензиностанцията. Научих, че оттогава повече нощни смени не взима. Компанията ме заведе в една квартална кръчма, където певецът беше пиян и пееше фалшиво. И него набих. Метнах братовчед си през рамо и се прибрах малко разочарована, защото по пътя нямаше кой да набия.

    Когато реших, че е време да се омъжа, всички се зарадваха – помислиха, че вече ще се укротя. Разочаровах ги. За сватбата ще ви разкажа друг път. Но изобщо не се кротнах, а започнах да тероризирам съпруга си. В този ред на мисли, на първата ни среща му казах, че искам шест деца, ван и да си направи огромна застраховка живот. 15 години по-късно събра смелост да ми признае, че онази нощ си е помислил: „Боже, каква откачалка! Добре че никога повече няма да я видя!“. Днес децата сме ги докарали до четири, ванът ни е малък, а той твърди, че няма застраховка. Аз обаче знам за тайника в чекмеджето, където складира непраните си чорапи. Нищо вече не може да ме уплаши – видях я! 15 години по-късно си мисля: „Боже, какъв откачалник! Да ми се върже на акъла! Останалите две деца друга да му ги ражда!“. Още не съм събрала смелост да му го кажа.

     

    Спомням си баба ми как съскаше през жълто-червените зъбки: „Твоето дете ще ти го върне! Едно да е, наполовина щуро като теб да е, ще разбереш!“ Тогава не й вярвах. Е, днес моите вече са четири. И са по-щури от мен. И не, не се оплаквам, просто крада частица от славата и за себе си. J

    Нека шоуто на Съскащите чучулиги започне сега!

Писма от вълшебни герои

Писма от вълшебни герои! Вълнуващ, личен и неочакван подарък за вашите дечица!
Писмо, написано от първия до последния ред специално за вашия малък герой!
Каква по-голяма радост за най-скъпите ни мъници да получат писмо от техния любимец? Подарък-изненада за рождения им ден от Пламъчко, от Елза, от Пес Патрул или от Спайдърмен? Или Феята на зъбките да ги поздрави за първото паднало зъбче? А защо не Сънчо да им напомни колко са смели и че най-вълшебните сънища се случват, когато започнат да спят в собственото си легълце? Или Маша и Мечокът да им пожелаят на добър час в училище? С повод или без повод, писмата от вълшебни герои ще ги зарадват безкрайно, защото:

• Те възпитават!
• Те поздравяват!
• Те поощряват!
• Те помагат на детенцето да се справи с някои страхове.
• Те показват обичта ви по необикновен начин!
• Те карат децата да се чувстват специални!
Без шаблони и заучени фрази! Писмо, написано специално за вашето детенце!

Герой има за всяко дете,
Защото всяко дете е герой!
Трябва само да му напомним!


Лично творчество

  • Майка Майка

    ВТОРНИК, 21 АПРИЛ 2020

    За синовете си много бих писала -

    вярно е, че са мои деца,

    и животът ми, зная, орисан е

    да съм тяхната втора съдба.

     

    Да съм тяхната сила и вяра -

    вечно в сянка, но винаги там,

    дето болката ражда пожари

    и човек се оказва най-сам.

     

    Да съм тиха, но винаги силна.

    Да съм рамо, протегната длан.

    Да ги вдигам в моменти безсилни.

    Да им шепна: "Ти можеш, аз знам!"

     

    За синовете си много бих писала -

    вярно е, че са мои деца!

    Като майка на тях съм орисана

    да съм техният пристан най-свят!

     

  • Светът ми изтъкан е от вселени Светът ми изтъкан е от вселени

    СЪБОТА, 04 ЯНУАРИ 2020

    Светът ми изтъкан е от вселени

    и всяка носи се по собствен път.

    Изплетени от мисли преживени

    се сблъскват често те на кръстопът.

     

    Реалностите ми са толкова различни

    и погледът ми често е лъжлив;

    понякога едва изричам срички,

    а някога посичам със език.

     

    Живее в мен най-верният приятел,

    но често се обръща в смъртен враг;

    и мъдра съм, досущ като гадател,

    и безразсъдна като див хлапак.

     

    Понякога увивам се в кристали

    и всеки допир чупи и боли;

    с гранитено-стоманени огради

    изграждам свят, почти неразрушим.

     

    Ръка подавам, често наранена,

    душата си изглаждам в самота,

    сърцето ми с цветя е пременено

    (пронизано от кървава стрела).

     

    А всъщност искам само да обичам...

    Посипана от свята голота.

    И без вселени - трудни и различни,

    да бъда земна, тиха и добра.

     

  • Майчина болка Майчина болка

    СЪБОТА, 04 ЯНУАРИ 2020

    Когато си болен, мило мое момче,

    когато очичките трескаво търсят

    моите вечно треперещи топли ръце,

    сълзите горещи от теб да избършат.

     

    Когато обичаш, но думички няма,

    защото пресипнал е твоят гласец,

    когато със мъка прошепваш ми "мамо" -

    от твоята болка плета си венец.

     

    И нося го тъжно,  но силно и смело,

    и в нощите дълги аз никак не спя -

    да бдя покрай теб, мое слънчице мило,

    прегърнала майка до гръдта си сина.

     

    Когато си болен, мило мое момче,

    ни нощи, ни дни ме вълнуват.

    Мечтая си само как твоите ръце

    с радост и смях пак ме жадуват...

  • Без празници ще минем Без празници ще минем

    СЪБОТА, 04 ЯНУАРИ 2020

    Да те обичам мога всеки ден.

    Така безмълвно, малко ежедневно.

    Да чакам кротко с поглед спотаен

    да влезеш ти със слънцето вечерно.

     

    И да те срещна ведро на вратата,

    с целувка мила теб да поздравя,

    а ти да ме погалиш по косата,

    да питам как преминал е денят.

     

    Да хапнем двама топлата вечеря,

    две чаши вино тихо да звънят,

    над ядовете с теб да потреперя

    и радостта ти пак да споделя.

     

    А после да погледам отдалече

    игрите ти с четирите деца.

    Едно и също е, ще кажат, всяка вечер,

    но същото е пълно с топлина.

     

    Да те обичам мога всеки ден.

    Не са ми нужни празници, любими.

    Не ми постилай рози и сатен -

    обичай ме! Без празници ще минем.

     

  • Не мога да обичам с половин сърце Не мога да обичам с половин сърце

    СЪБОТА, 04 ЯНУАРИ 2020

    Не мога да обичам с половин сърце.

    Ти знаеш ли какво е да опитваш

    да милваш някого с отрязани ръце

    и без криле да пробваш да политнеш?

     

    Ти знаеш ли какво е да заспиваш

    и в буден сън мечти да сътвориш,

    и без вода цветята да поливаш,

    и без крака върха да покориш?

     

    Не мога да обичам с половин сърце.

    За обич свята цялото ми трябва.

    Оставя ли половината далеч

    е все едно родена съм саката.

  • Актрисата без сцена Актрисата без сцена

    СЪБОТА, 04 ЯНУАРИ 2020

    Из "Улична история"

    Нощта пада и тежка завеса

    венчае начало на грешен сюжет.

    Аз съм главна актриса в тази пиеса,

    започвам да пея своя куплет.

     

    Започвам от улица малка и тъмна

    с няколко къщи без ток и вода,

    със стълбища грозни, разбити и стръмни,

    пропити от лудост, безумна печал.

     

    Започвам със мръсна, неугледна стая,

    с едно огледало на жълти петна,

    със старата спалня и счупена ваза,

    и сива, олюпена ледна стена.

     

    Започвам със мъж, гледащ винаги строго,

    с цигара, която вечно дими,

    с усмивка пропита от скоч и отрова,

    и глас, който шепне все за пари.

     

    Започвам със стъпки, с безсилна тревога,

    с един силует, идващ право към мен,

    с дрехи разпръснати нейде по пода,

    и думи, изречени с дъх на абсент.

     

    Започвам със утро, очаквано, светло,

    със слънце – спокоен антракт,

    със сънища чудни, далечни и ведри,

    с желания чисти и свят непознат.

     

    Започвам със грим и изтъркана рокля,

    със мирис на идваща нощ.

    Започвам да готвя поредната роля,

    готова да давам, да давам любов…

     

    Още от "Улична история":

    Изповедта на един грешник

    Уличница

     

Услуги

  • Лични послания

    Персонализирани послания в стих за всякакви поводи – рожден ден, кръщене, юбилей, годишнина, абитуриентски бал, 8-ми март, бебе, сватба и пр.

  • Благодарствени писма

    Благодарете за любовта и професионализма на някого по най-докосващия и личен начин.

  • Сватбени речи

    Сватбени клетви, речи за кумовете, обръщения към родителите, текстове за покани.

  • Лично писмо от Дядо Коледа

    Зарадвайте детето си или близък познат с писмо, написано от Дядо Коледа специално за него – без готови шаблони и заучени фрази.

  • Индивидуална приказка

    Персонализирани приказки за деца и възрастни, събрана в красиво изработена ръчна книга. Приказките се пишат за всеки индивидуално, без готови истории.

  • Попълване на уеб съдържание

    Писане на статии за блог, цялостно интернет съдържание, абонаментно поддържане на страници в социалните мрежи.

  • За ученика и студента

    Есета, реферати, курсови и дипломни работи, разработки на теми по хуманитарни науки.

  • Фотография

    Заснемане на рождени дни, юбилеи, кръщенета, абитуриентски балове, сватбени тържества, индивидуални фотосесии на открито, корпоративни и обществени събития, продуктова фотография.

Блог

  • Как да четем по-продуктивно? Как да четем по-продуктивно?

    ВТОРНИК, 12 МАЙ 2020

    Независимо дали четете кримин ...

    Независимо дали четете криминален роман или любовна лирика, четенето трябва да носи удоволствие. Освен това четенето е и много полезно за нашия мозък. А ако четем бавно и задълбочено, ползите от четенето се увеличават многократно. На скорошна TED конференция авторката Жаклин Удсън сподели нейния собствен трик за бавно и пълноценно четене: „Още като дете знаех, че историите трябва да бъдат поглъщани. Историите искаха да бъдат четени бавно. Научих се да си представям невидим пръст, който ме водеше от дума на дума.“

    Оказва се, че това не е просто трик, а солидна научна теория. Изследванията показват, че 30 минути непрекъснато, бавно и задълбочено четене на ден подобряват значително когнитивните умения. От друга страна прибързаното и повърхностно прехвърляне на статии в интернет предразполага мозъка ни лесно да пропуска съдържание, което иначе би било важно и интересно за нас. В динамичното и забързано съвремие, където подминаваме лесно детайлите, „бавното четене“ се превръща в магически трик, позволяващ ни да забавим темпото и да четем по-задълбочено. Технологиите се развиват с бързо темпо, което повлича и нашия ритъм. „Във времена, когато писаните истории сякаш биват изтласкани от речта, книгите трябва да се четат бавно. Да бъдат поглъщани.“, допълва Удсън.

    Понякога имаме нужда да забавим темпото и да получим всичко от думите, които четем. Ето няколко съвета, които може да ни бъдат от полза:

    Да оставяме достатъчно време за четене.

    Често усещаме, че се отдалечаваме от страниците на книгите. И в повечето случаи това е резултат на простата истина, че не отделяме достатъчно време за четене. Като стимул за справяне с този тривиален проблем, учени от Калифорнийския университет обясняват, че хората четат средно между 3 и 6 минути преди да се разсеят. Независимо колко сме умни, това време е твърде малко за мозъка, който трябва да обработи информацията и да систематизира важните данни. Осигуряването на достатъчно време за четене е първата стъпка към пълноценно усвояване на думите. Експертите съветват да четем по 30 минути всеки ден, макар че оптималното време за всеки от нас е различно.

     

    Да започнем с 15 минути пълно спокойствие.

    Ако сме отвикнали да четем или пък залагаме на непрекъснатото бързо „превъртане“ на новините през мобилните си телефони, със сигурност ще ни се стори тягостно, скучно, дори стресиращо, ако изведнъж отворим книгата за дълъг период от време. Върнете се към пълноценното четене с бавни и постепенни стъпки. Като за начало опитайте да си осигурите 15 минути пълно спокойствие. Изключете звуците на телефона и всички устройства, които могат да ви разсеят. Настройте аларма за след 15 минути, когато да се „върнете“ в съвременния технологичен свят. Тези 15 минути не са случайни. Според учените този трик спомага за по-бързата и лесна адаптация на мозъка към четенето. Започнете постепенно да увеличавате времето, в което сте недостъпни за околния свят, докато не достигнете поне 40 – 60 минути. Увеличението стъпка по стъпка ще обучи мозъка ви по-лесно да се съсредоточава и да извлича пълноценно информацията от книгите.

     

    Да оставим телефоните и всички технологии, когато четем.

    Наистина. И изцяло. Технологиите коренно промениха начина, по който взаимодействаме със заобикалящия ни свят. И със сигурност правят фокусирането доста по-трудна задача с всичките си малки и пристрастяващи „дразнители“. Всяко едно разсейване по време на четенето, ни пречи да извлечем максимума от книгите. А всички научни изследвания в последните години показват, че най-големият технологичен дразнител е именно телефонът. За да се отървете от изкушения, докато четете, опитайте се да оставите далеч всички ненужни устройства. Разбира се, ако изгаряте от нетърпение да проверите телефона си, не се лишавайте напълно, тъй като и тази крайност не е препоръчителна. Ако мислите непрекъснато за съобщенията или известията си, докато четете, ще затворите книгата още по-разсеяни. Откъсването от технологиите в днешно време, не само докато четем, може значително да подобри нашето внимание, способността за фокусиране, съня и цялостното ни психично здраве.

  • Истории за Коледа: Легендата за коледната роза Истории за Коледа: Легендата за коледната роза

    ЧЕТВЪРТЪК, 07 МАЙ 2020

    Коледа е сезонът, в който раз ...

    Коледа е сезонът, в който разменяме най-много подаръци. С тях показваме топлина и обич един на друг. Но това в никакъв случай не означава, че подаръците са единственият начин да изразим любовта си. Няма по-скъп и безценен подарък от нещо, което идва направо от сърцето, дори ако въпросният дар е нематериален. И макар личните писма от Дядо Коледа да са точно такъв вълнуващ и докосващ подарък, в тази история става въпрос за друг израз на обичта и добрината. Традицията за раздаване на подаръци води началото си от даровете на тримата влъхви, които първи приветствали младенеца Исус. Хиляди години оттогава хората продължават обичая и правят коледния празник още по-топъл и светъл.

    Легендата за коледната роза ни показва, че жестът е много по-важен от самия подарък. И най-вероятно самата история е възникнала, само за да научи на хората, че няма голямо значение какво подаряваме, когато подаръкът идва направо от сърцето. Дори и въпросният коледен дар да е обикновено цвете. Благодарение на легендата за коледната роза – цветето, което цъфти само през зимата, цветовете й са се превърнали в неотменен символ на коледните тържества по целия свят.

    Легендата за коледната роза.

    В студената декемврийска нощ всички идвали да приветстват младенеца и му оставяли блестящи и безценни дарове. Тримата мъдреци влезли при бебето Исус и положили до него своите скъпи подаръци от смирна, злато и ладан. Млада овчарка на име Мадлон, видяла как влъхвите преминават край нея. Доближила се вратата на конюшнята, за да зърне детето. Натъжила се, защото била много бедна и нямала възможност да донесе нищичко, което да предложи на новородения Спасител. Почувствала се толкова безпомощна при вида на всички прекрасни подаръци, които мъдреците положили до Исус. Свила се на вратата и тихичко започнала да плаче. По-рано търсила цветя, които да остави в дар, но не намерила цвят, който цъфти в суровата зима. Ангел видял мъката в сърцето на младата овчарка. Смилил се над нея и с ангелската си сила разпръснал снега под краката й. А там, където падали сълзите й, подали се красивите цветове на коледната роза. Ангелът се привел над Мадлон и тихо прошепнал в ухото й, че тези зимни цветове са много по-ценни от всякакви злато, тамян или смирна, защото са чисти и пълни с любов. Усмихнала се младата овчарка и с радост в сърцето набрала вълшебните цветове, разцъфнали с божествена магия насред студения сняг. Влязла при бебето Исус и ги положила до него. А той като усетил, че подаръкът е отгледан със сълзи и обич, се усмихнал насреща й в знак на благодарност и удовлетворение.

    Оттогава коледната роза символизира надеждата, любовта, искрената обичу скрита дълбоко в сърцето, и всички онези безценни и топли моменти, които Коледа носи във въздуха.

     

    Прочетете още:
    Истории за Коледа: Легенда за Бабушка

    Истории за Коледа: Легендата за захарното бастунче

  • Истории за Коледа: Легенда за Бабушка Истории за Коледа: Легенда за Бабушка

    СРЯДА, 06 МАЙ 2020

    Коледа е предвестник на весел ...

    Коледа е предвестник на веселие, обич и топлина; на щедро раздаване на подаръци, картички и коледни писма; на споделени емоции със семейството и най-близките хора и време прекарано в топлата прегръдка на любовта. Разбира се, от целия коледен дух, който витае във въздуха, подаръците са най-чаканата и обичана част от Коледа. Особено за децата. Това е традиция, която според легендите започва с раждането на Христос, когато на него поднасят първите дарове. През годините обичаят се запазва и се превръща в най-важният аспект от празника Рождество.

    Точно като подаръците и коледните истории са неразделна част от коледния дух. Всяка държава и регион имат своята любима коледна история, с която възрастните и децата засилват чувството за обич и топлина през най-празничното време от годината. Една много трогателна коледна история разказва за това как се е зародил обичаят за раздаване на подаръци на децата. Това е легендата за Бабушка. Смята се, че тя произхожда от Русия, където е била много популярна преди Революцията от 1917 година.

    Легендата за Бабушка е за стара жена, за която се счита, че е дала начало на обичая да се раздават подаръци на децата. Бабушка, което на руски език означава баба или стара жена, живеела в голяма, топла и просторна къща. Тя обаче водела много самотен живот – без семейство, приятели или компания. Само шумът от преминаващите по пътя пътешественици нарушавал еднообразието на дните й. Звукът на животните, изкарани на паша, бил единствената й утеха. Бабушка била толкова добра, че винаги оставяла храна за птиците и била готова да приюти всеки нуждаещ се пътник.

    Когато дългата и сурова руска зима идвала, малките й радости изчезвали. Пътниците не преминавали край дома й, животните не ги изкарвали на паша, а птиците отлитали на юг. Старата жена оставала тъжна и самотна, мечтаеща за радост и компания.

    В една студена декемврийска нощ, Бабушка дочула странен шум. Звукът непрекъснато се усилвал и старата жена се почудила какво ли може да е това, щом цялата земя е покрита с дебел сняг и на километри от дома й нямало хора, нито животни. На вратата на Бабушка силно се потропало. Тя побързала да отвори, мислейки, че някой загубил се и премръзнал пътешественик дири подслон. Какво било удивлението й, когато на прага си видяла три разкошни коня, яздени от трима благородници, облечени в най-изисканите и богати дрехи, които някога била виждала.

    Бабушка поканила мъжете в дома си, но те й отказали. Вместо това й предложили да пътува заедно с тях. Били се отправили към Витлеем. Там трябвало да приветстват детето, което щяло да се стане цар и да поведе човечеството към спасението. Нощта била тъмна и студена. Старата жена отново поканила непознатите благородници да пренощуват в топлия й дом, а на сутринта заедно да поемат към Витлеем. Но те не искали да се бавят и продължили по пътя си.

    Бабушка не преставала да мисли за тримата мъже и новините, които й донесли за момчето, което щяло да стане цар. Почувствала се тъжна, че отклонила поканата им да тръгне на път заедно с тях и решила, че мигом трябва да ги настигне и да се срещне с детето във Витлеем. Събрала няколко играчки, за да му ги дари и тръгнала в студената зимна нощ. Късметът обаче не бил на нейна страна. Тя не успяла да открие следите на тримата благородници, които почукали на вратата й. Не намерила и пътя към Витлеем. Легендата твърди, че Бабушка до ден днешен търси момчето, което щяло да стане цар. А срещне ли по пътя си детенце, поздравява го с играчка, откъдето и идва обичаят на Коледа да се раздават подаръци на децата.

    Нека заедно продължим традицията, започната преди толкова много години от добрата Бабушка и да радваме дечицата с най-необикновени, вълнуващи и топли подаръци всяка Коледа. Ако не сте намерили точния подарък за вашите любими хора, защо не им подарите лично писмо от Дядо Коледа? Безценен подарък, който всички дълго ще помнят.

     

    Прочетете още:
    Истории за Коледа: Легендата за захарното бастунче
    Истории за Коледа: Легендата за коледната роза

  • Истории за Коледа: Легендата за захарното бастунче Истории за Коледа: Легендата за захарното бастунче

    СРЯДА, 06 МАЙ 2020

    Бонбонените бастунчета, нарич ...

    Бонбонените бастунчета, наричани още захарни бастунчета, са един от най-отличаващите се символи на коледния празник. Наред с коледните свещи, венците и коледните звънчета, захарните бастунчета неотменно присъстват във всяка една коледна украса и несъмнено са любимци за всички деца. Захарните бастунчета привличат вниманието със своята проста, но интересна форма, а освен това са и толкова вкусни! Въпреки че се предлагат в разнообразни аромати, най-често срещания вкус е този на мента и на канела. Захарните бастунчета могат да бъдат декорирани с цветни панделки и са чудесна украса за почти всичко – от коледната елха, през коледната торта или закичени на гирлянди и пръснати из цялата стая. Закачливата им форма и страхотният им вкус придават закачлив оттенък на всяко нещо, свързано с най-светлия християнски празник в годината – Коледа. И като всеки един символ на днешните Коледи, и захарните бастунчета имат своята приказна история.

    Легендата за захарното бастунче.

    Широко разпространено е мнението, че захарните бастунчета, които по-рано са били обикновени прави пръчици, са получили извитата си форма от немски хормайстор. Историята разказва, че една вечер по време на служба децата били много непослушни – вдигали шум, създавали суматоха и не обръщали никакво внимание на хормайстора. За да ги накара да стоят мирни и тихи по време на церемонията за Коледа, той им подарил по една дълга бяла захарна пръчица. Раздаването на бонбони в църквата обаче се считало за светотатство. Затова хормайсторът прегънал захарните пръчици в единия им край, за да изглеждат като пастирски бастун и така им придал религиозно значение. В католическата църква Исус се счита за добрия пастир и така обикновените захарни пръчици се превърнали в свещен символ. Бастунът се приема и за символ на пастирите, дошли да посетят младенеца Исус.

    Захарните бастунчета стават много популярни в САЩ през 1847 година, когато емигрант от германско-шведски произход решил да ги използва за украса на коледната си елха. Идеята му бързо се разпространила и много скоро се превърнала в своеобразна коледна мода.

    Около 1900 година захарните бастунчета започват да се появяват в добре познатия ни и днес вид – на бели и червени ивици. Преди това били само бели. А добавеният аромат на мента и канела ги превърнал в една невероятно вкусна и устойчива коледна традиция, дори и у нас през последните години.

    Захарните бастунчета се превърнаха в предпочитана коледна декорация, тъй като „куката“ в горната им част ги прави много удобни за закачане на коледната елха, а уникалната им форма и тематичен външен вид ги превръща в неустоимо вкусна атракция.

    Символиката на захарните бастунчета за християнския свят.

    Доскоро символиката на захарните бастунчета се търсеше единствено във връзката им с добрия пастир и пастирските бастуни. В днешно време съществува и съвременна алегорична интерпретация на значението на бонбонените бастунчета. В латинската азбука буквата “J” се свързва с името на Исус Христос (Jesus Christ), а обърнати на обратно захарните бастунчета приемат именно формата на буквата “J”. Белият цвят на бонбоните олицетворява чистотата на Христос, докато червените ивици символизират неговата жертва и камшиците, които е получил от ръцете на римляните. Червените ивици символизират кръвта на Спасителя. Смята се, че дори ароматът на мента и канела не е случаен, защото много наподобява исопа, който според Стария Завет символизира пречистване и жертва.

     

    Няма голямо значение в кой край на света се намираме и кои точно традиции почитаме най-силно на Коледа. Нищо не губим, ако до топлите подаръци, личните писъмца от Дядо Коледа и искрената топлина добавим по някое захарно бастунче.

     

    Прочетете още:
    Истории за Коледа: Легенда за Бабушка
    Истории за Коледа: Легендата за коледната роза

  • Фотопис, част I: Калиакра Фотопис, част I: Калиакра

    ЧЕТВЪРТЪК, 16 АПРИЛ 2020

    Днес всеки мечтае да бъде... ...

    Днес всеки мечтае да бъде... някъде. На любимо място, с любими хора, в незабравимо време.

    Няколко поредни дни ще опитам да ви пренеса до някои от най-магичните места по Северното черноморие.

    Със стихове ще ви разкажа легенди и предания, а със снимки ще опитам да ви потопя в морското вълшебство.

    Има места, които на пръв поглед, не блестят с нищо особено - камъни, трева... и останки от една крепост, в която душата ти бива пленена.

     

    И тези места те грабват. За вечни времена. И винаги се връщаш там. И дишаш. И живееш.

    Такова едно място е Калиакра....

     

     ЛЕГЕНДА ЗА КАЛИАКРА

    В нощта дошли. От синята стихия.
    Докарани от тъмни ветрове.
    Разпръснали най-кървава магия
    по българските горди брегове.

     

    И грабели, убивали на воля.
    Подпалили честта на всеки дом.
    Не давали за милост да ги молят -
    отнели всичко - вяра и подслон.

     

    И като дар за мрачните им воини
    отмкънали девици - светлинки -
    красавици - най-чисти и покорни,
    четирдесет разцъфнали души.

     

    Затворили ги горе над морето,
    където гордо виел се носът.
    Затворът им докосвал се с небето
    и със звездите сливал се страхът.

     

    Заключили ги сълзи си да крият
    до изгрева на първи слънчев лъч,
    и воините със тях да се опият
    и да отнемат девствена им кръв.

     

    Ала девойките - уплашени, но силни,
    не можели срама да понесат.
    Не искали честта им да отнемат
    и българското в тях да покорят.

     

    И заедно оплели тежка плитка.
    Овързали коси си в злътен лъч.
    Сърцата им повели страшна битка -
    поставили честта си пред страха.

     

    Ръце в ръце с оплетени коси
    четирдесет девойки полетели
    по страшните назъбени скали
    към морската божествена постеля.

     

    Морето ги приело за утеха.
    Животите им вплело във вълни.
    И всяка нощ по лунната пътека
    до днес се носят техните коси.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

  • За маските и хората За маските и хората

    ВТОРНИК, 31 МАРТ 2020

    В нашето градче си имаме една ...

    В нашето градче си имаме една кака Зинка. Зинка е от ромски произход, или както тя самата казва – чисти сигани сме си, как’ Веске!

    Кака Зинка има 11 деца. Още като млада невеста, мъжът й поставил условие: Жена, правим женското и спирам! Речено – сторено! Праволинеен се оказал женихът. 10 момчета, момата излязла единадесета.

    Пред кака Зинка генерал Мутафчийски бледнее като плодова биричка пред истински Гинес! Оправна жена! Нашивките й са вградени направо в процесора, а челядта й е дресирана така, че само по погледа я разбират. И нищо, че живеят в жилищен блок, по чиито етажи спокойно се разхождат коне и магарета, кака Зинка и родата й са винаги спретнати. По цигански натъкмени, ама чисти и къпани. Ходят по цял ден из града, търсят работа, намират. Чистят дворове, копаят дупки, извозват боклуци. Легендата твърди, че за един следобед тя и две от момчетата й успели да зарият басейн с пръст, разтоварена от четири пълни гондоли. Децата й са като роботчета – работят праволинейно, без скътавки и без обичайните за много българи „цигански“ работи. Също така всички са учени. Къде до 8-ми клас, къде по-нагоре. Един няма, който не може да чете или пише. Щерка й сега е в девети клас. Някои от момчетата работят в чистотата, други са общи работници в близкия по-голям град, останалите ходят с нея и търсят работа из нашето градче.

    И тая сутрин ги беше строила в чинна редица и метнали лопати и мотики през рамена, маршируваха към днешното си работно място.

    Добри хора са, да знаете. Бедни, обикновени и читави. Цигани. Ама не за тях точно искам да ви разказвам в момента. Тя, кака Зинка винаги ми се усмихва, когато се срещнем. Но днес не видях усмивката й, защото носеше маска. И тя, и останалите четири роботчета, които вървяха пред нея. Та се зачудих за нас българите. Че едно многочленно циганско семейство, което надали изкарва повече от 50-60 лева на ден в добрите си моменти, чинно беше отделило по 2-3 лева на глава от домакинството, за да си купят маски и да ги сложат. Без мърморене, без протести, без жалби. А ние, големите разбирачи, мрънкачи и всезнайковци, го обърнахме пак на чест и слава, че видиш ли – задава се диктатура. Ми сбъркана ми е тая работа, да знаете.


Виж още

Последни публикации

  • СЪБОТА, 22 АВГУСТ 2020

    Доста често хората ми задават въпроси, свързани с индивидуалните приказки от поредицата „Имало едно време“. Реших в тази статия да събера най-често задаваните от вас въпроси и отговоря на повечето от тях. Надявам се по този начин да ви спестя ценно време и да ви запозная по-отблизо с индивидуалните приказки.

    За колко време са готови индивидуалните приказки?

    Написването, оформянето и подготвянето на всяка една индивидуална приказка отнема средно между 5 и 7 дни в зависимост от натовареността ми. Винаги се опитвам да се съобразя с вашите потребности и дати, които ви ограничават (рождени и имени дни най-често) и в повечето случаи успявам. Понякога може и за един ден вашата индивидуална приказка да бъде написана и изпратена към вас. Разбира се, има моменти, в които това просто е невъзможно.

    Каква е тематиката на индивидуалните приказки?

    Тематиката на всяка индивидуална приказка е съобразена изцяло с желанията, мечтите и ежедневието на вашите малки герои. Няма готови сюжети и стандартни истории. Точно и затова са индивидуални приказки.

    За каква възраст са подходящи индивидуалните приказки?

    Генералният отговор е: за всяка възраст. Стават и за малки, и за големи, за бебенца, за тийнейджъри. Също така индивидуална приказка може да бъде написана и за възрастни. Много родители запазват спомените от раждането и първата годинка на техните дечица като своеобразен дневник – приказка. Индивидуална приказка може да бъде написана за лудориите на най-малките, която на по-късен етап става интересна за тях и се превръща в любима книжка. Но ако търсите подарък, с който да привлечете вниманието и интереса на вашето детенце още сега, то обективният  отговор е, че приказките са вълнуващи за малки герои над 3-годишна възраст. Когато са достатъчно осъзнати, за да имат желания и мечти, и да могат да се разпознаят като главен герой в приказката.

     

    Може ли една индивидуална приказка да бъде за две дечица?

    Може. Но с някои условности. Като цяло винаги препоръчвам индивидуалните приказки да се пишат за едно детенце, защото по този начин то се превръща в едноличен герой и се чувства наистина специално. Разбира се, има случаи, в които родителите настояват в индивидуалната приказка да бъдат главни герои две (и повече) дечица. За да може текстът да бъде максимално издържан, дечицата трябва да са братчета и/или сестричета, разликата във възрастта им да е не повече от 2 годинки и да имат поне един общ интерес.

    Мотивите ми не целят материална изгода. Трудността в написването на една индивидуална приказка за две и повече дечица идва от това, че разпределянето „по равно“ на главната роля е твърде рисковано. Доста често разликата във възрастта, макар и малка, оказва сериозно влияние на начина, по който дечицата възприемат написаното. А дори децата да са близнаци, те са толкова различни като интереси, мечти, страхове и желания, че често има сърдити – нищо, че преди това родителите са харесали и одобрили текста. А единствената задача на индивидуалните приказки от поредицата „Имало едно време“ е да даряват усмивки.

    Колко са големи индивидуалните приказки?

    Стандартният формат на индивидуалните приказки е 15х21 см (А5) в сгънато положение и 30х21 см в разгънато. Допускат се малки отклонения от посочените размери поради рязане и подравняване на готовата вече книжка. Някои издания, например коледните индивидуални приказки, се изработват в по-голям и луксозен вариант. Размерите им са 20х20 см в сгънато, и съответно 20х40 см в разгънато положение. По-голяма книжка може да бъде изработена и за всяка друга индивидуална приказка, но това повишава цената й.

     

     

     

    Обемът на индивидуалните приказки не е фиксиран. Средно се получават в диапазона 1700 – 2500 думи. Колко дълга ще бъде вашата приказка? Никой не може да каже докато не я напиша. По-къса или по-дълга приказка не променя цената. Като брой страници книжките се получават средно с между 10 и 16 страници, или като брой разгъви (брой листа) – от 5 до 8.

     

     

    Може ли да има ваши снимки в книжката?

    Може. Но не препоръчвам. От една страна – това е просто приказка. И макар героите да са реални, преживяванията им – част от тяхното ежедневие, не е препоръчително особено децата да се отъждествяват с често фантастичните сюжети. От друга страна индивидуалните приказки са красиво илюстрирани, като за всяка книжка илюстрациите се подбират тематично. По този начин се получава красива и весела книжка, интересна за малчуганите и най-вече – показваща им света около тях по забавен и цветен начин. Добавянето на снимки би нарушило естетическия вид на книжката.

     

     

    С меки или с твърди корици са индивидуалните приказки?

    Всички индивидуални приказки от поредицата „Имало едно време“ се изработват с твърди корици и с твърди страници. Книжките не се печатат в печатница. Страниците им печатам на висококачествена фотохартия с наситеност на цветовете и гарантираща запазване на изображенията за най-малко 20 години. При желание от ваша страна може да изработя книжката и с меки страници, но това няма да промени цената й.

     

     

    Текстът на индивидуалните приказки минава ли през редакторска намеса?

    Да. Текстът се проверява по няколко пъти. Първоначално вие виждате черновата – с всичките й несъвършенства и технически грешки. Главната задача на черновата е да ви запознае с текста и да придобиете представа за приказката, която вашето детенце ще получи. След одобрение от ваша страна, текстът се проверява щателно и техническите грешки се отстраняват преди печат.

    Не бива да забравяме, че въпреки старанието ми, все пак сме хора и грешки се случват непрекъснато. Дори при печатните издания има допустими норми и граници, в които техническите грешки се считат за приемливи. При индивидуалните приказки технически грешки в текста до 1-2 думи на 2000 се считат за допустими и не са предпоставка за препечатване на книжката. Също така и сгрешени имена на близки хора, животни и играчки, предоставени като информация от вас, след като сте прочели и одобрили черновата. При наличие на правописни грешки, липсващи абзаци или неправилно конструиран текст, индивидуалната приказка се препечатва и изпраща за моя сметка.

    Каква е цената на индивидуалните приказки и как се доставят?

    Редовната цена на индивидуалните приказки е 55 лева. Не дължите нищо предварително. Едва след като прочетете черновата, харесате я и се убедите, че е написана специално за вашия малък герой. Ако написаното не оправдае очакванията ви или стилът ми не ви допадне, можете просто да се откажете.

    Следете страничката Поезия за специални случаи във Фейсбук за актуални намаления.

    Доставка се поема от купувача. Индивидуалните приказки изпращам с куриерски фирми Еконт и Спиди с наложен платеж и опция за преглед преди получаване. При 3 и повече поръчани книжки доставката е безплатна в рамките на България. Възможна е доставка до всяка точка на света, като преди изпращане плащането се извършва по банков път с включена стойността на куриерската услуга. За международни пратки по ваше желание книжките могат да бъдат изпратени с Български пощи.

    При поръчка на голям брой индивидуални приказки (повече от 3) след написването на първата и одобрена чернова от ваша страна, изисквам авансово плащане в размер 50% от стойността на цялата поръчка. Плащането се извършва по банков път срещу коректно издадена фактура.

     

    Можете да се свържете с мен чрез лично съобщение в страничката Поезия за специални случаи във Фейсбук, както и на имейл vessela@vesselag.com. Независимо дали имате допълнителни въпроси, на които не съм се сетила да отговоря в настоящата статия, или желаете да зарадвате любимо детенце с индивидуална приказка, оставам винаги на разположение.

     

    Прочетете още:

    Имало едно време - индивидуални приказки за вашите деца

  • ПОНЕДЕЛНИК, 10 АВГУСТ 2020

    Индивидуалните приказки от поредицата „Имало едно време“ са проект, който обмислям от дълго време. Идеята се роди преди години, но техническата ми ограниченост тогава не ми позволяваше да придам съвършен вид на книжката, която вашите деца ще получат. Е, вече този проблем е решен! Индивидуалните приказки са тук. Красиво илюстрирани, здраво изработени, достъпни и готови да раздават усмивки!

     

     

    Какво представляват индивидуалните приказки?

    Това са книжки-приказки, написани специално за вашето дете. От първия до последния ред. Приказки, в които главен герой е самото детенце. Всяка история е измислена точно за него, а в нея участват всички негови любими хора и играчки. Обикновено в индивидуалната приказка оживява най-голямата мечта на вашето детенце, неговите интереси и заниманията, които го правят щастливо.

     

     

    Как става написването на индивидуална приказка?

    Задавам ви някои основни въпроси за вашето детенце. С помощта на вашите отговори придобивам представа за това, което би го накарало да се почувства щастливо. Докато пиша индивидуалната приказка за вашия малък герой, е възможно да ви задам някои допълнителни и уточняващи въпросчета, за да бъдем сигурни, че във всичко написано детенцето ви ще се познае.

    Текстът на всяка индивидуална приказка наистина е специален.

    Голяма част от текстовете на индивидуалните приказки консултирам смислово и тематично с педагози с дългогодишен опит с работата с деца. Конструкцията на текстовете е съобразена с възрастта на детенцето-получател, за да бъдем сигурни, че то ще разбере и осмисли написаното. И не на последно място, разбира се, ще се зарадва и ще се почувства като истински герой в негова приказка.

    За съжаление, не всичко в живота, дори и в детския, е весело и щастливо. Не са рядкост случаите, в които дечицата преминават през тежки и болезнени моменти. Ако индивидуалната приказка трябва да засегне проблемни теми за малчуганите и да им помогне да ги преодолеят, текста на свой ред консултирам с детски психолози, чиито съвети ми дават ценни насоки. Естествено, мнението на специалист е наложително, за да бъда сигурна, че индивидуалната приказка ще предаде правилното чувство на детенцето, но в никакъв случай не може да се сравнява с консултация и работа с психолог в помощ за преодоляването на целия проблем.

    Индивидуалните приказки са подходящи за всякакви възрасти.

    Макар насочени главно към малчуганите във възрастова граница от 2 до 10 годинки, то индивидуална приказка може да бъде написана за всеки. Не са малко родителите, които избират този оригинален начин, за да запечатат най-важните и весели моменти още от раждането на своето детенце. Превръщайки индивидуалните приказки в своеобразен дневник, запечатват като безценни спомени всяка една лудория или трудност, през която са минали и те като родители, и малкото разбойниче.

    Индивидуална приказка може да бъде написана и за по-големи деца. Дори и за възрастни! Разбира се, стилът се променя, историите – също. Хуморът, съобразен с възрастта на читателя, заема основно място в сюжета, но специалното чувство, което се заражда в сърцето на получателя от подобен жест, си остава все същото.

    Индивидуалните приказки не се печатат в печатница.

    Всяка книжка от поредицата „Имало едно време“ се разпечатва на висококачествена фотохартия с наситеност и дълготрайност на цветовете. Индивидуалните приказки се изработват с твърди корици и с твърди страници, за да гарантирам максимална устойчивост на крайния продукт – както от влиянието на времето, така и пред любопитството на малките детски ръчички.

    Оформлението е съобразено изцяло със сюжетната линия, за която се разказва индивидуалната приказка. Надявам се в скоро време приказките да бъдат илюстрирани с изображенията на някои от най-надарените български детски илюстратори. На този етап всички книжки се оформят с висококачествени тематични изображения от сток банки, с платен лиценз за търговска употреба.

     

     

    Индивидуалните приказки са подходящ подарък за всеки повод.

    Подобен подарък радва малки и големи с повод и без повод. Индивидуалната приказка е чудесен жест за:

    • Рожден ден;
    • Имен ден;
    • Завършване на детска градина;
    • Тръгване на училище;
    • Успешно завършване на училище;
    • Коледа;
    • Когато детенцето ви има нужда някой да му вдъхне увереност и смелост;
    • Или просто търсите начин да му покажете колко специално е то.

    Освен това индивидуалната приказка не е еднократен подарък. Децата растат и се променят бързо, с тях и техните мечти. Днес искат да бъдат пожарникари, а утре – полицаи. Понякога балерината след години мечтае да бъде архитект или ветеринарен лекар. Индивидуалните приказки може да се превърнат в безценна поредица, запечатала по невероятен начин порастването на вашите малки герои.

     

     

     

    Ако идеята ви допада и искате да разберете повече за нея или да превърнете някого в герои в негова собствена приказка, свържете се с мен с формата за контакт, по имейл на електронен адрес vessela@vesselag.com или чрез страницата на Поезия за специални случаи във Фейсбук.

     

    Прочетете още:

    Въпросите, които ми задавате за индивидуалните приказки

  • ПОНЕДЕЛНИК, 03 АВГУСТ 2020

    Връщаме се с Борето от педиат ...

    Връщаме се с Борето от педиатър и двамата сме много щастливи. Положението не е толкова страшно колкото сме си представяли и денят е чудесен. Товарим се в буса, закопчавам го в столчето по всички правила за безопасност и потегляме към вкъщи. Докато шофирам си спомням за един интересен разговор с батко им, който проведохме преди няколко дни, отново пътувайки. Трябваше да идем до новото училище, за да се запише. Въртяхме, сукахме разни теми и от немай къде си Бранко изръси:
    - Ама тате е по-умен от теб!
    - ?!?!?!? И що тъй реши?
    - Ти все забравяш разни неща…
    Така ли, пиле шарено? Ела сега да ти обяснѝм некои неща!
    - Бранко, кой вкъщи пазарува, готви, чисти, старае се да сте изпрани и спретнати?
    - Ти.
    - Кой те кара на зъболекар? Кой те връща от зъболекар? Кой води малките на градина? Кой ги прибира от градина? Кой те ръчка сутрин да се надигнеш и кой те кара към училището да се запишеш?
    - Ти.
    - На кой звъниш, когато искаш да ядеш шоколад, фъстъци, да пиеш пепси?
    - На теб.
    - Кой се самосезира, когато вечерно време към 21:30 го застреляте с въпроси като: „Ама защо няма мляко? Защо няма маслини? Кога ще ядем пица? Защо пицата не е с кренвирш?
    - Ти.
    - На кой звъниш, когато забравиш половината си ученическа раница вкъщи? И кой ти носи нещата? Кой те кара по рождени дни и по срещи с момичета? Кой те прибира от там? На кой се обаждаш, когато искаш да останеш до късно и когато ти трябват още пари, за да черпиш девойките?
    - На теб.
    - На кой ревеш като ти се скъсат боксерките и кой обикаля с теб по магазините, за да се накиприш? Кой пазарува и носи в градината чашки, салфетки, тоалетна хартия? Кой внимава винаги да има памперси и мокри кърпи у дома, да има сапун, шампоан, пуканки, кисело зеле, сладолед и пюрета?
    - Пак ти…
    - А татко ти какво прави през това време?
    - Работи.
    - Точно така. Работи и когато трябва помага. Така че ми е позволено понякога да забравям разни неща, не мислиш ли?
    - Така е, мамо, извинявай.
    Със наведен поглед и гузно гласче приключи темата за разликата в интелектуалните на родителите си. А самодоволната ми усмивка напука леко предното стъкло на колата.
    Та, карам си аз буса към къщи, мисля си за веселия разговор и внимавам да не се усмихвам много, че този голям джам няма лепене. Борето си пее нещо в столчето на задния ред и двамата сме щастливи, че засега се разминаваме с поредната доза антибиотици и болнични разправии.
    Паркирам пред вкъщи, заключвам колата, влизам с усмивка. Баща им ме посреща с очакващ поглед.
    - Няма нищо, гърдичките му са чисти, така че всичко е наред.
    - Това е чудесно, ама къде е бебето?
    - Ъъъъъъъъъъъъъъъъъъ?!?!? В колата…
    Та така де. Позволено ми е понякога да забравям разни дребни неща.

     

  • СРЯДА, 08 ЮЛИ 2020

    Много ми се смяхте, когато на ...

    Много ми се смяхте, когато написах историята за многодетния родител и че в един момент спира да ти пука, когато водиш децата на детска градина и едното си настъпва крачола, а на другото чорапите му стигат до коляното.

    Прибирам вчера Роско от ясла. На Велизар му тече носа и ни наказва вкъщи. Та, спирам буса пред градината и от висотата на двата му метра виждам как мишоците търчат из площадката на сянка. Приближавам се, а нашият опитва да натъпче раницата си на гърба с помощта на леля Славка.

    - Веселке, къде ги намери тези обувки? – почва ме с усмивка леля Славка. Ама не просто усмивка, а смях – искрен, добронамерен и много весел смях.

    Пуля се аз насреща й, мигам като пешеходна пътека на слънчеви батерии. Гледам обувките, нищо им няма – сандалки. Май са си неговите.

    - Душа, тези на батко му ще са големи!

    Навеждам се аз да проверя като истински Тома Неверни, почуквам отпред, подръпвам отзад, нищо странно не виждам.

    - Неговите са си, лельо Славке!

    А жената вече дъх от смях не може да си поеме.

    - Как ще са неговите бре?!? Виж, още един крак може да побере в тях.

    Пъхам пръст в най-предната дупка на обувчицата. Пъхам втори. Пъхам трети. Малиии! С добро старание цяла котка мога да събера в сандала му.

    - Е, нали не се е пребил… - гениалността ми започва да се надига.

    - Веселке, Веселке... Падам с тебе! Акъл нямаш ли бе, жена? Сутрин не гледаш ли какво му обуваш?

    И се смее леля Славка, а аз потъвам в земята невидимо, щото на последния въпрос трудно мога да отговоря.

    Последните месеци в градината станахме прочути със способността да губим пантофите на децата. Мхм. Връщат ни ги следобед с пантофки в раниците, докато се приберем и разтоварим, пантофите хванат гората. Отначало незабелязано. После по-забелязано, но безсилието ми пред магическите способности на пантофите (и децата) си оставаше същото.

    Първата сутрин, когато на входа на групата разбрах, че са без пантофи, изкарах голям късмет. В буса обикновено държа лозарска ножица, гумени ботуши, вериги, джанти от велосипед, стълба, бързовар, три климатика на части, долни гащи, чорапи, буркан свинска мас, дъждобран и намордник. И други неща возя със себе си, но разхвърлянето на споменатите пред входа на градината беше много артистично за околните, докато изровя двата чифта пантофи, за които бях сигурна, че са там. Съдейки по вида им, ако колата не беше нова, щях да се закълна, че са от времето на батко им. Нищо, че едните бяха розови, а другите – номер, който на никой от двама им не пасваше. И идея си нямам как са се озовали там, но знаех, че ги има! Никоя майка не се оплака, че след 6 месеца са се намерили безследно изчезналите пантофи на детето й, така че появяването им си остава загадка. Метнах розовите на Велизар, че по му отиват на усмивката, другите на Роско, защото не е никак капризен, и спасихме положението. Следващите няколко дни нямах такъв късмет, защото и мистериозните пантофи бяха изчезнали. Намерихме части от тях в килера, на закачалката, в кошарата за игра, а Велизар гордо заяви, че лявата розова пантофа е пуснал в тоалетната чиния. Не съм я чакала на изхода на канализацията, но приех твърдението му за вярно, тъй като чифт еднакви розови пантофки повече не успях да сглобя.

    Три поредни дни купувах пантофи. Жената в магазина спря да ме пита какво търся, а просто вадеше на тезгяха тези, които са останали. Толкова близки си станахме и вече знаеше, че няма никакво значение дори пантофите да са с бели панделки отгоре им. В яслата леля Славка ме посрещаше с думите:

    - Пак ли нови? Ко ги праите тез` пантофи бре, жена?

    Въпросите й звучаха някак риторично и винаги оставаха без отговор - все пак всички видяха разхвърляните климатици, лозарските ножици и буркана със свинска мас, от който внимателно издърпах резервните пантофи онази сутрин.

    Няма голямо значение дали става дума за пантофи или за обувки. Карнавалът ни е същият. Вкъщи се опитвам да държа отвън само по един чифт обувки на четиримата. Другите уж са прибрани. Обаче често ми се случва да търся из цялата къща еднакви сандали, ботуши, маратонки или цели чифтове от тях.

    Вчера сутринта ситуацията беше същата. Сандалите на Роско бяха изчезнали. Завирах се под леглата, над леглата, зад секцията и във фурната, а от устата ми излизаше рунтава пяна, защото закъснявахме. Баща им се превърна в герой, като заяви гордо, че ги е намерил. Роско винаги се обува сам и докато чаках да свърши Втората Световна Война, попитах татко им къде ги е открил.

    - Левият беше в бюрото на батко им, а десният в някакъв плик с други обувки.

    От доста по-необичайни места съм вадила разни неща, така че отговорът ми се стори логичен. Поехме горди и безгрижни към градината, докато не дойде моментът да го прибирам и леля Славка не ме осветли, че всъщност прибирам малкия Мук. Грижата ми вече беше сериозна - откъде са се взели тези сандали? Обувките на Велизар си бяха на краката му, а тези, с които шляпаше Роско, изглеждаха точно като неговите - само малко пораснали за една нощ.

    Вкъщи проведох разследване. Обърнахме двата етажа и татко им пак се превърна в спасител - намери още едни сандали. Не съм го питала къде точно, но имах чувството, че странните звуци на съдомиялната този следобед бяха свързани някак с цялото положение.

    Сандалите бяха на Роско. И бяха абсолютно същите като гигантските, с които го прибрах от градина. Бога ми, не знам от къде се е появил този чифт, още повече, че наистина са с два номера по-големи от тези на Зарко! Поредната мистерия.

    Издадох декрет. Всички обувки ще стоят заключени - лява и дясна, с велосипедни вериги! След стриктна проверка на номер, вид и десен!

    Тази сутрин благополучно стигнахме в градината. Роско беше с неговите сандали! Аз бях горда, а леля Славка усмихната пак.

    - А, тоя път са му тамън - рече ми тя, а аз изпъчих гърди два метра пред мен. - Нищо де, няма да се притесняваш! Нали не си го довела с две различни обувки.

    А на мен ми призля. На излизане от вкъщи видях как Велизар разпилява ботушите в хола. Представих си как утре сутрин влизаме в градината с Роско по джапанка и с апреска. Но гледам положително на нещата - мегдан има още бая да се излагаме дружно.


    Прочетете още: Многодетен родител? Съвсем не е страшно!

  • ПОНЕДЕЛНИК, 25 МАЙ 2020

    Когато баща им не знаеше какв ...

    Когато две жени нямат какво да правят, обикновено тормозят мъжете. Или само един мъж. А понякога покрай него страдат и всички останали мъже в обкръжението му. Тези мъже вярват в съдбата и нищо не подозират за ефекта на пеперудата, който е бил оказан върху животите им. От две жени, на които им е било скучно.

     

    Родният ми квартал беше зелен оазис в сърцето на София. Малки, стари къщички, зеленина и спокойствие. Моята най-добра приятелка живееше в другия край на махалата и беше безумно влюбена в своя съсед. Младежът населяваше отсрещната къща, но 25 години не бяха намерили сгоден момент да се чифтосат. Или поне да разменят две приказки, от които да пламне искрата. До онази гореща юнска вечер, когато на двете ни доскуча. И бяхме твърдо решени да се напием под звездите в задния ми двор. Планът ни включваше бутилка ракия за нея и бутилка мента за мен.

    Много бях праволинейна в тийнейджърските си пиянски години. Първото ми правило гласеше: ако в началото на вечерта вибрациите на езика ми трептят с честотата на една бутилка мента, задължително трябва да имам и втора. А второто: ментата се охлажда до еднаква температура с прясното млекце, с което ще бъде омешана. Иначе се пресича. И не че не е вкусна и така, но парцалите залепват по езика и нарушават чувствителността на вибрационните рецептори.

    Започнахме да пием по женски. Пихме, говорихме, смяхме се. Пак пихме, пак си говорихме. Много трябва да ни е било скучно обаче. След 200 грама алкохол на калпак още не бяхме погнали немския шпиц Топчо. Обичахме да го храним с домати или да месим кифли осморки с опашката му. А в най-веселите вечери го подсилвахме с концентрат и го пускахме при кокошките на баба Стояна да го играе лисица. Но пък силата ни беше завладяла в самото начало на вечерта.

    Голяма сватовница бях по онова време, да знаете. Славата ми се носеше през четири квартала, чак в пети. Песни се пееха как съм чифтосала Пешо Кривогледия от съседната улица с мастията Надка. Истинска мастия си беше, да не помислите, че обиждам. Смесица между коли и аржентински дог. Та, гледам аз тъжната искрица в очите на моята дружка, как гори и изпарява градусите от пивката ракиица, още преди да е попаднала в стомашно-чревния тракт, и с неподправения си нюх за страстни афери тропнах по масата.

    - Я му се обади на тоз хубавец! И да не успея да ви чифтосам, ще се разсеем, та и Топчо може да намаже.

    Изпълнена със силата на любовния трепет и смелостта на 1,2 промила алкохол в кръвта, моята най-добра приятелка прегърна идеята и телефона. Той пък завалията сам бил, скучно му било и на него, но нямал ракия. И ей го на, след има-няма 10 минути приседна на масата.

    Тук е моментът да отбележа, че с младежа за първи път се виждахме очи в очи. А в заформилото се алкохолно трио аз бях най-малката. Той - 30-годишен, уж вече улегнал мъж, университетски преподавател. Дружката ми на 24, завършила образование, търсеща пътя и любовта в живота си. А аз... Какво да ви кажа? 19-годишно пишлеме, което между четворките белот, ментата, сватосването и тормоза над Топчо, четях усилено Елин Пелин и Яворов за наближаващите кандидатстудентски изпити.

    Оказа се, че въпреки богатия си житейски опит тайният любим на моята приятелка никога не беше опитвал мента примесена с мляко.

    - Това изглежда странно...

    - Ммм, много е пивко, да знаеш - убеждавах го с усмивка. - Пиеш ментово сокче. И не усещаш грам алкохола. Пробвай бе, пробвай. - И тиках бледозеления бъркоч под носа му.

    - Приятно е - заключи след шестата чаша. - Има ли още?

    Извадих втората бутилка и продължихме тримата да бъркаме в ушите на кучето. Вечерта тръгваше на добре.

    - Малко е коварно питието - пиеш, пиеш, а на сутринта се чудиш дали не си вълка от Червената шапчица - тежичко ти е леко, само че камъните не са в търбуха, а в глупавицата ти. Или казано с думи народни - гъз се вдига, главата трепти с честотата на корабен двигател.

    Тук е и първият момент, в който ефектът на пеперудата ярко ще се усети във времето. Защото направих уточнението, едва след като извадих и третата бутилка мента, покрита за черни дни. Ако бях честна с момчето в самото начало на запознанството ни, сигурно щеше да кара внимателно - не ми мязаше на пропаднало пиянде, свикнало да се буди сутрин с три танкови бригади, залепнали за слепоочията му. Но погледът вече беше премрежен, усмивката някак отпусната, а речта – смислена, но силно прилепнала към носоглътката на господина. И точно този момент се оказа повратен за живота на много народ, които дори не се познаваха още.

    - Виште ся, мили мумичета... - впрегна сили новият ми познайник - утре пак съм сам. И съм поканил едни пергиши, колеги от университета, на дворно парти. Бива да додете и вий, а?

    Нескрита бе споделената любовна тръпка в  завлачения му словоред към моята приятелка, но и до днес съм непоклатимо убедена, че такъв запартък като мен, хич не му беше притрябвал на интелектуалната сбирка. Алкохолният делириум, за който все още не подозираше, го бе обвзел с всички сили и бе го принудил да изтупа прахта от излишната учтивост, заседнала дълбоко в задния джоб на хавайските му гащета.

    Изпратих ги по живо по здраво. Двамата се сляха с нощта, лъкатушейки на крак и половина. Топчо остана на двора да повръща домати, а аз легнах с едно трезво око да размишлявам върху любовните терзания на лирическия герой в поезията на Яворов.

    Същата нощ моята приятелка и нейния възлюбен едва ли са се чифтосали. То не знам как въобще са открили пътя към къщи. Обаче една пеперуда разтвори трезво крилца и от "Надежда" прелетя в центъра. Кацна на рамото на господин Георгиев, докато той сладко си спеше, и с ехидна усмивка просъска в ухото му: Ей ся ти видях сметката!

     

  • ВТОРНИК, 12 МАЙ 2020

    Нашият татко памперси сменя

    Нашият татко памперси сменя,

    бебета къпе, храни, пои.

    Мама във всичко наравно отменя,

    с него забавни са всички игри.

     

    Нашият татко нежно приспива,

    песнички пее, думи реди,

    с обич безкрайна топло завива,

    леко ни люля и стихче шепти.

     

    Нашият татко умее да готви.

    Чисти понякога, сръчно пере,

    мии чинии, подрежда, простира,

    прах ще избърше, ще сложи кафе.

     

    Нашият татко от работа вкъщи

    бърза да бъде отново със нас,

    Вечно усмихнат и нивга намръщен,

    бодър и весел, греещ от смях.

     

    Нашият татко е толкова сръчен!

    лесно поправя наште бели,

    те си остават хубаво скрити

    и всички ни мислят за много добри.

     

    Нашият татко хич не се кара.

    Кой ни изпрати татко от мед?

    Прави ни банички, вкусна попара,

    някога тайно ядем сладолед.

     

    Тате безкрайно мама обича.

    Сякаш и тя е щастливо дете.

    Често й казва: "Ало, момиче,

    бързо излизай да пиеш кафе!"

     

    Мама все казва, че помощ не трябва.

    Най й е нужен детския смях.

    Тя не му дава нищо да прави,

    само до край да лудее със нас!

Контакти

Свържете се с мен на имейл: vessela@vesselag.com или изпратете запитване през формата по-долу
get