Мама днес ме изненада.
С чудна кошничка дойде
и усмихна ми се благо –
даде ми я на ръце.
Аз погледнах любопитно
що се крие в нея. Ах!
Малки котенца игриви –
чак от радост онемях.
И на китната полянка
сядам и ги пускам аз.
Скрити под дебела сянка
се заливаме от смях.
Аз ги гоня, те подскачат
и се крият покрай мен,
смеят се и ме закачат,
бягат по килим зелен.
Бързо-бързо ги догонвам,
пускам ги да тичат пак.
Те ми бягат, аз ги погвам –
за игра това е знак.
Мамо, мамо, мила мамо,
как ли да благодаря
за чудесния подарък
и безкрайната игра?