Ако ме пуснеш да си ида
може би слънцето
ще спре да се сърди
и нашите спомени първи
отново ще греят
в цветни картини,
а не в чернобели подправени рими,
в които се преструваме,
че живеем щастливо.
Ако ме пуснеш да си ида,
може би дори светът
отново ще разцъфне,
вятърът отново ще повее
и ще се събудим преродени
за живота,
пролетта,
за всичко,
което сме пропуснали нарочно,
вкопчили се в някаква измама.
Пусни ме да си ида.
Така ще бъде най-добре.
Нека светъл спомен
да ни раздели,
а не омраза да ни свързва;
и нека да живеем пак на воля –
не искам като кучета на лов
да се преследваме,
разкъсваме,
подтиквани от страшна злоба.
Не искам
на черното да кажем бяло,
оковите да наречем любов.