Светът ми изтъкан е от вселени
и всяка носи се по собствен път.
Изплетени от мисли преживени
се сблъскват често те на кръстопът.
Реалностите ми са толкова различни
и погледът ми често е лъжлив;
понякога едва изричам срички,
а някога посичам със език.
Живее в мен най-верният приятел,
но често се обръща в смъртен враг;
и мъдра съм, досущ като гадател,
и безразсъдна като див хлапак.
Понякога увивам се в кристали
и всеки допир чупи и боли;
с гранитено-стоманени огради
изграждам свят, почти неразрушим
Ръка подавам, често наранена,
душата си изглаждам в самота,
сърцето ми с цветя е пременено
(пронизано от кървава стрела)