Фотопис, част I: Калиакра


Фотопис, част I: Калиакра


Днес всеки мечтае да бъде... някъде. На любимо място, с любими хора, в незабравимо време.

Няколко поредни дни ще опитам да ви пренеса до някои от най-магичните места по Северното черноморие.

Със стихове ще ви разкажа легенди и предания, а със снимки ще опитам да ви потопя в морското вълшебство.

Има места, които на пръв поглед, не блестят с нищо особено - камъни, трева... и останки от една крепост, в която душата ти бива пленена.

 

И тези места те грабват. За вечни времена. И винаги се връщаш там. И дишаш. И живееш.

Такова едно място е Калиакра....

 

 ЛЕГЕНДА ЗА КАЛИАКРА

В нощта дошли. От синята стихия.
Докарани от тъмни ветрове.
Разпръснали най-кървава магия
по българските горди брегове.

 

И грабели, убивали на воля.
Подпалили честта на всеки дом.
Не давали за милост да ги молят -
отнели всичко - вяра и подслон.

 

И като дар за мрачните им воини
отмкънали девици - светлинки -
красавици - най-чисти и покорни,
четирдесет разцъфнали души.

 

Затворили ги горе над морето,
където гордо виел се носът.
Затворът им докосвал се с небето
и със звездите сливал се страхът.

 

Заключили ги сълзи си да крият
до изгрева на първи слънчев лъч,
и воините със тях да се опият
и да отнемат девствена им кръв.

 

Ала девойките - уплашени, но силни,
не можели срама да понесат.
Не искали честта им да отнемат
и българското в тях да покорят.

 

И заедно оплели тежка плитка.
Овързали коси си в злътен лъч.
Сърцата им повели страшна битка -
поставили честта си пред страха.

 

Ръце в ръце с оплетени коси
четирдесет девойки полетели
по страшните назъбени скали
към морската божествена постеля.

 

Морето ги приело за утеха.
Животите им вплело във вълни.
И всяка нощ по лунната пътека
до днес се носят техните коси.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 





Коментари:



Вашият коментар:



Прочетете още: