Светът ми изтъкан е от вселени


Светът ми изтъкан е от вселени


Светът ми изтъкан е от вселени

и всяка носи се по собствен път.

Изплетени от мисли преживени

се сблъскват често те на кръстопът.

 

Реалностите ми са толкова различни

и погледът ми често е лъжлив;

понякога едва изричам срички,

а някога посичам със език.

 

Живее в мен най-верният приятел,

но често се обръща в смъртен враг;

и мъдра съм, досущ като гадател,

и безразсъдна като див хлапак.

 

Понякога увивам се в кристали

и всеки допир чупи и боли;

с гранитено-стоманени огради

изграждам свят, почти неразрушим.

 

Ръка подавам, често наранена,

душата си изглаждам в самота,

сърцето ми с цветя е пременено

(пронизано от кървава стрела).

 

А всъщност искам само да обичам...

Посипана от свята голота.

И без вселени - трудни и различни,

да бъда земна, тиха и добра.

 





Коментари:



Вашият коментар: