Под карантина с петима

Под карантина с петима

- Мамо, защо пишкаш?

Часът е 7:15. Вратата на банята е наполовина отворена, а главата на Велизар е завряна на две педи от дупето ми.

 

Ден 934-ти от домашната изолация (или поне така се усеща). Трети ден вали дъжд. Съседите организираха скромни празненства в дворовете си с ватенки и ушанки. На тишина и спокойствие, защото зверовете не излизат навън. Изпиха по две дамаджани с ракия, а всяка къща закла по прасе. Животинките умряха щастливи, спомняйки си стресиращата кончина на кокошката на баба Неда. Празничните им звънчета весело подрънкваха в чест на осмянките насред пукналата пролет.

 

Иначе закачките в тоалетната трудно могат да ме уплашат. Онзи ден Роско се промъкна зад мен и пусна водата, докато още не бях станала от чинията. Тогава съжалих, че на времето не пожелах да си сложим биде. То било хубаво!

 

 

Скуката от седенето вкъщи не се отразява добре на момчетата. Вчера ги заварих в стаята за игра. Роско и Зарко бяха изсипали всички 194 играчки от туристическата кошара, а самата нея обърнали върху себе си на леглото. Борето се беше заклещил между едноок крокодил и бъбрека на Шрек и ревеше. А татко им реши, че кошарата би вършила чудесна работа като клетка и се захвана да мисли как да осъществи прокарването на сравнително безопасен електропастир.

 

 

Опитахме всякакви трикове за справяне със скуката. За по-големите купихме различни настолни игри, с които да се забавляваме семейно. Те се забавляваха, а аз чистих надъвканите и изплюти карти и фигурки. На Борето взехме интерактивна проходилка, за да могат Роско и Зарко да я разглобят за минути, а след това и да я разкъсат с дупетата си четири размера по-големи от поносимото. Батко им се сдоби с последната игра с полицейско преследване за конзолата, но така и не я подкарахме. Някой вече беше опитал да стартира пакет мокри кърпички. Безвъзвратно.

 

 

Предната вечер Роско извади цялото хладнокръвие от задния си джоб, седна пред диспенсъра и за по-малко от три минути източи 19 литра вода. На пода. Върху ламината.  Сега докато си наливаме вода, глезените ни малко потъват в паркета, но няма нищо. По-страшното е, че интереса му към водата роди братската любов към безкрайните игри в банята. След третия опит за обилно наводнение се принудихме да заключваме вратата отвън. Но за пореден път подценихме потенциала им. Бързо хванаха цаката на отключване и заключване. Започнаха и да крият ключа. След един срамен инцидент с човек от нашето семейство, който не носи памперс, и един изгубен ключ, започнахме да го вдигаме на високо. Те откриха страстта към катеренето. Струпахме в хола всички столове и лесно подвижни неща, които биха могли да използват за стълбичка. Оказва се, че освен хитри, момчетата са и силни. Скоро обмисляме да заживеем на четири голи стени, но докато съберем психическа енергия за това, ключът от банята виси на врата ми – досущ като звънците на съседските прасета.

Баща им каза, че не ми отива много да бъда прасе. Но мисля, че съм единствената кукувица, която по време на домашна изолация навърта по 15 000 крачки на ден. И май ми отива. Вярно е, че ежедневието ми не е съвсем безинтересно. Откакто баща им заяви, че този, който най-лесно можем да прежалим, ще се грижи за изхранването на семейството, сутрин домашните ми постилат килим от рози, изпращайки ме към магазина. Удрят резето след мен и пускат кучето, което мислят, че не ме познава. Но мен всички кучета ме познават. А когато успея да се прибера, се преструват, че нямат нищо общо със залостената порта и побеснелия звяр на двора. Дори с огромна любов ме засипват и петимата (един през друг) с въпросите си:

- Купи ли ми шоколад?
- Бонбони?
Поничка взе ли? А пуканки?
Какво ще вечеряме?
Ахгрхргхрргъъър, мама?

Гордея се със себе си, че винаги успявам да изпълня желанията им, макар времето, прекарано в магазина, да е същинско приключение. Откакто обявиха извънредното положение, замених обикновената пазарска кошница с най-голямата количка. Изобщо не е вярно, че когато са вкъщи, децата ядат по 7-8 пъти на ден. Ядат по 18 пъти най-малко! Ядат, след като станат. Ядат веднага след като са се наяли след ставане. Правят първа тренировка, втора тренировка, трета тренировка, а дойде ли времето за официалната втора закуска, ядат четири пъти повече от обикновено, за да са сигурни, че спокойно ще дочакат първата, втората и третата тренировка преди официалния обяд. Ядат преди да легнат да спят следобед, ядат, докато спят, след като станат, тренират за вечеря, вечерят, и за финал хапват по няколко пъти десерт. А когато не ядат, пият мляко. Прясно, кисело – без да подбират. Няколко пъти на опашката в магазина опитвах да водя конструктивен диалог с две-три баби, които ми се караха, че се презапасявам. Не успях да ги убедя, че 14 кофички кисело и 6 литра прясно мляко са само за загрявка на четиримата братя и татко им. Почувствах се леко притеснена, когато един дядо ме подгони с бастуна, защото съм си позволила да взема последните три четворки тоалетна хартия с надеждата утре да не купувам пак. След тази гонитба навъртях близо 5 000 крачки. Изобщо не подценявайте възрастните хора с бастуни! Не знаете на какво са способни.

След случката си поръчах сигнално розова тениска с щампа: „Глухоням преносител на корона вирус!“. Положението ми рязко се подобри. Не само че не ме закачат повече, а целият магазин се опразва в моя чест. Сега навъртам само по 4500 крачки, спокойно обикаляйки търговския обект и пълнейки бездънната си пазарска количка. Отвън тълпата не ме споменава с добро, но тениската се оказа по-могъща и от атомна подводница.

Има и друго, което ме подържа във форма. Борето много обича да заспива в количката. Когато затвориха паркове и градинки се наложи да променя някои навици. Разстоянието на долния етаж, което взимам по права линия, е около 10-11 метра в едната посока. Ако трябва да съм прецизна – точно 10 894,3 мм. Но да не изпадам в подробности.

Приспиването на бебе следобед у дома е истинско приключение. Да не изпадам отново в подробности, но по време на това упражнение навъртам средно по 7896 крачки. Много повече, отколкото ако заспива в някоя градинка. Но в парка едва ли ще ми се случи да бутам бебешката количка с едната ръка, докато в другата подмятам метлата и едно висящо от нея двегодишно, което реве и се тръшка за нея. Малка вероятност има разхождащите се по алеята деца да се мятат под колелата, плюейки братята си. Също така в парка никога не ми се е налагало да засилвам бебето по инерция или да бия остри спирачки, докато гоня някой от останалите да не се качва сам по стълбището към втория етаж, да не бърка в дюзата на газовия котлон с клечката за уши или да не пуска пералнята с все котката в нея. Не за друго, но в парка все още няма стълбища, газови котлони и перални.

Но пък Борето доказа, че е пич! И че е истински син на майка си, способен да заспива, дори когато Пета танкова дивизия провежда тренировки на източния фронт.

 

 

Заспиването по тъмно е още по-предизвикателно. Ако се разхождам нощем в парка, най-много да срещна побесняло куче или последовател на Фреди Крюгер. За кучетата вече обясних – всички са ми приятели. А дори и истинският Фреди не би се закачал с мен от страх да не го сбъркам с някое от хлапетата. Но пък разпръснатите кубчета лего не се страхуват от нищо! А надали има родител, който не е изпитвал парещата любов на конструктор, целуващ крайчето на кутрето му. Същата тази любов у дома прераства в истински екстаз, защото кубчетата са точно 963 броя (толкова настъпих предната вечер). Бранимир изчисли, че ако всяка вечер настъпвам равен брой кубчета, след 16 години кутрето ми ще изсъхне и вече няма да ми създава главоболия.

Като споменах Бранимир, редно е да го похваля. Дистанционното обучение върви много добре. Покрай упражненията му по математика Роско научи до съвършенство изразите „майка ти стара“ и „ай, сиктир, бе“. От последвалата ми разправия с тийнейджъра малкият усвои „Ти акъл имаш ли, бе?“ и „Ей ся ще видиш кон боб яде ли!“. А четиримата вкупом видяха къде стои точилката. Не постигнах желания възпитателен ефект. Тъкмо обратното. Братята се възползваха от наученото по най-добрия начин и започнаха да използват точилката за решаване на възникнали междуличностни разногласия. Опитах да вържа и нея на врата си, но отражението в огледалото ехидно ми се изсмя.

 

 

От утре времето щяло да се оправя. Вече не ми е жал за съседите. Трябва да събират енергия за осмянки по Петровден. Единствената ми тревога е, че извънредното положение скоро ще свърши, но дъждовните дни ще бъдат безкрай.

 

Ако се забавлявате с историите на БъркоThingS, харесайте и страничката във Фейсбук!
 

Прочетете още:
Дворно приключение в извънредно положение