Началото


Началото


Държа да се знае, че тази работа с несверения ми часовник датира от време много преди ерата на Целогодишна сборна група Съскащите чучулиги. Някак ми се струва нечестно и незаслужено цялата светлина на прожекторите да пада върху тях, когато още на кръщенето попът ме е бил с канчето, а то се е гънело като свинска флейка в тенджерата под налягане.

Още преди да проходя съм намерила начин да избягам на нашите и да падна в някаква дълбока дупка. Изяла съм кротко половин кубик пръст и семейство щипалки, докато чакам някой да ме намери. А майка ми остаряла с едно десетилетие през това време. След като съм проходила, татко ми забелязал, че са ми много криви краката. Притеснил се човекът – каква ще е тази мома с крака като новите кръгови в Стара Загора? Много скоро осъзнал, че кривите ми крака ще бъдат най-малкият му проблем… с мен.

Сигурна съм, че още в средата на 80-те нашите несъзнателно са се усъмнили в съществуването на третия пол, гледайки ме в дантелена розова рокличка, с гаечен ключ 50 в ръка и напъхана под спортното Жигули на вуйчо ми. Или когато влязох в кофата за боклук с чисто бяло екипче. Убедена съм, че нямаше да разберат за тази ми пакост, но някак успях да вляза много по-лесно, отколкото (не)можах да изляза.

Не си спомням точния механизъм на действие, но когато бях на 4, успях да напъхам черешова костилка в носа си почти до фронталния синус. Докторът бая се измъчи да я изкара, докато аз рисувах кученца върху рефлектора му.

На 8 годинки бях вече известна! Цялото спешно и отделението по травматология в „Пирогов“ знаеха имената, егн-то, оценките в бележника ми и колко пломби имам в устата. Особено популярна станах, когато успях с рамо да огъна страничната колонка на москвич осмица.

Докато играехме на криеница, откраднахме предната гума на ЗИЛ от кварталния гараж на ВиК-то. На другия ден стана авария и махалата два дни стоя без вода, докато ние раздавахме четворка белот върху гумата. И комар съм играла. Губила съм лява обувка и половин тениска. Веднъж дори заложих братовчед си. Спечелих си го обратно заедно с бременната котка Гергана на съседите. Докато танцувахме рок в гаража на приятелката ми, сама си избих двата предни зъба с юмрук. Беше ме срам да призная и я обвиних, че ме е млатила с касетофона. Баба й я наби, но тя не ми се разсърди. Покани ме у тях, а аз й помогнах да изядем мазилката от стената на кухнята.

Веднъж откраднах ченето на баба ми Софка, докато спеше. Взех няколко лака за нокти на майка ми и оцветих зъбите в четири цвята. Увих ги старателно в любимия й терлик и ги оставих на възглавницата до главата й като подарък. Мислех, че ще се зарадва. Тя пък взе, че се разсърди. Помня, че тогава много бързо избягах. Вечерта излезе на пейката при другите баби с маска на лицето, а аз за капак я центрирах с все сила в главата с баскетболната топка. Не беше нарочно наистина! Но пак се разсърди.

Любимо ми беше да стрелям с прашка по трамваите, скрита в близките храсти. Много прозорци напуках тогава. За зла беда веднъж уцелих отворен прозорец и напуках нещо друго. Трамваят спря, разни хора се суетяха наоколо, а една сърдита лелка пищеше. Явно не беше сериозно, защото трамваят потегли отново, след като линейката си замина. Повече не се повтори тази ми пакост, защото подпалихме храстите и нямаше къде да се крием.

На бала много исках да ида с москвич. Отидох да питам чичкото, чийто москвич нагънах преди години. Той пък като ме видя, се заключи вкъщи и пусна кучетата. Затова отидох с бус, натоварен с тринайсет говеда, които подскачаха все едно отново сме 94-та година и дори сме омазали шведите. Градската легенда твърди, че возилото рядко е докосвало пътната настилка, а части от него са били намирани край Горубляне и Локорско. На връщане се прибрах с такси. Бакшишът искаше да ми вземе 50 кинта от НДК до „Надежда“! Набих го. Насред бензиностанцията. Научих, че оттогава повече нощни смени не взима. Компанията ме заведе в една квартална кръчма, където певецът беше пиян и пееше фалшиво. И него набих. Метнах братовчед си през рамо и се прибрах малко разочарована, защото по пътя нямаше кой да набия.

Когато реших, че е време да се омъжа, всички се зарадваха – помислиха, че вече ще се укротя. Разочаровах ги. За сватбата ще ви разкажа друг път. Но изобщо не се кротнах, а започнах да тероризирам съпруга си. В този ред на мисли, на първата ни среща му казах, че искам шест деца, ван и да си направи огромна застраховка живот. 15 години по-късно събра смелост да ми признае, че онази нощ си е помислил: „Боже, каква откачалка! Добре че никога повече няма да я видя!“. Днес децата сме ги докарали до четири, ванът ни е малък, а той твърди, че няма застраховка. Аз обаче знам за тайника в чекмеджето, където складира непраните си чорапи. Нищо вече не може да ме уплаши – видях я! 15 години по-късно си мисля: „Боже, какъв откачалник! Да ми се върже на акъла! Останалите две деца друга да му ги ражда!“. Още не съм събрала смелост да му го кажа.

 

Спомням си баба ми как съскаше през жълто-червените зъбки: „Твоето дете ще ти го върне! Едно да е, наполовина щуро като теб да е, ще разбереш!“ Тогава не й вярвах. Е, днес моите вече са четири. И са по-щури от мен. И не, не се оплаквам, просто крада частица от славата и за себе си. J

Нека шоуто на Съскащите чучулиги започне сега!





Коментари:



Вашият коментар:



Прочетете още: