Мъж на диета

Мъж на диета

След близо 15 години брак господин Георгиев влезе в критическата. И прояви
неподозирани качества, с неуспешно прикрити задни мисли.

- Гоги, мисля, че е време отново да вляза в сватбения костюм!
- Ти да не си решил пак да се жениш, серсемино?!?
Гледа ме изпод вежди и с тънка усмивка процежда:
- Ти пък, няма такова нещо! Да сваля 30-40 килца, да се разхубавя, да се подмладя, да си спомня какъв хубав левент бях на сватбата.
- А бе, решил си ти пак да се жениш, ама да видим.
- Дай сега някоя от твоите диети да се вталя!
Той не е капризен, всичко яде. За закуска хляб и половина и казан супа от биволски бивни оправя, за вечеря омита два хляба и тава пилешки човки. И тестис от смок съм му готвила. Всичко си хапва, грам не подбира. Само яхния от сини сливи каза, че не обича, ама и такова е ял - обърках веднъж сливите с патладжан. Вкусно му беше. Месце и хлебец щом има марулята минава за телешки бургер, а карфиола поглъща като свински крачка.
- Значи, Георгиев, ще бъдеш модерен! Минаваш на кето диета!
- Ко туй? - гледа ме странно.
- Ядеш само мръвки и сваляш корема.
- Ухаааааа!
- Ама хляб не ядеш.
- Еееееееее.... А макарони?
- Не.
- А понички?
- Тцъ.
- И черно ли хлебче не може? - в очите му проблясват първи сълзички.
- Месце, рибка, яйца, салатки и разни засукани манджи, когато си слушал. Всичко, без въглехидрати.
- Ама какво ще закусвам тогава? - сълзите вече поливат прясно подстриганата му брада.
Ставам сутринта с първи петли. Пържа яйчица на очи в краве масло, гарнирам с доматки и сиренце. Правя кафенце и чакам жениха.
Идва доволен и всичко омита.
- Ох, много добре ми дойде! Богата закуска.
- Ха, така! Да те държи до обяд.
- Даже мога и да го пропусна!
Започва денят и се захващам със задачите. Минавам през магазина и стриктно купувам продукти, които може да хапва, съобразно наложената му диета от мен! Взимам шунка, 300 грама бекон, сиренце фета и чедър, разни брашна, дето до вчера ги свързвах само с тропически плодчета.
Легендарни са уменията ми в кухнята. Кажа ли, че ще готвя яхния, от печката излиза руло Стефани. Макарони варя ли, хапваме пица. А веднъж пекох четири часа месо на 90 градуса и много се разстроих, когато центруфугата му свали маринатата. Но съм твърдо решена да задоволя напълно нуждите на страдащото ми все още настояще съпружеско тяло. Ровя рецепти, цъкам с език и избирам най-безопасните. Ще готвя гриловани тиквички с гъби, лукче, печени чушки, кашкавал и беконче. Връщам се в магазина и набавям необходимото. Подминавам месата, беконче съм купила. Пътьом минавам покрай едно заведение, за да нахраня децата. Имат миш-маш в обедното меню. Обаждам се на гладуващия дали иска да му взема за обяд - миш-маш може. Иска, разбира се, има си хас!
Прибирам се нахъсана и разпищолвам торбите. Пека тиквички, задушавам гъби и лук, чушки препичам. Нашият набива миш-маш. Отварям хладилника - беконът го няма!
- Къде е беконът бре, куче такова?!?
- Ами изядох го. Много беше вкусен с доматче и сиренце.
- Целият ли?
- Целият та! Колко беше? Една хапка.
- 300 грама! 300 грама бекон!
- Виж ся, ще сготвиш манджата с шунчица, нея не съм я подкарал. Освен това тази диета много ще ми хареса! Прочетох, че в уискито няма никакви въглехидрати.

Прочетете тази и още много интересни и забавни истории в сайта на Мама Нинджа.