За маските и хората

За маските и хората

В нашето градче си имаме една кака Зинка. Зинка е от ромски произход, или както тя самата казва – чисти сигани сме си, как’ Веске!

Кака Зинка има 11 деца. Още като млада невеста, мъжът й поставил условие: Жена, правим женското и спирам! Речено – сторено! Праволинеен се оказал женихът. 10 момчета, момата излязла единадесета.

Пред кака Зинка генерал Мутафчийски бледнее като плодова биричка пред истински Гинес! Оправна жена! Нашивките й са вградени направо в процесора, а челядта й е дресирана така, че само по погледа я разбират. И нищо, че живеят в жилищен блок, по чиито етажи спокойно се разхождат коне и магарета, кака Зинка и родата й са винаги спретнати. По цигански натъкмени, ама чисти и къпани. Ходят по цял ден из града, търсят работа, намират. Чистят дворове, копаят дупки, извозват боклуци. Легендата твърди, че за един следобед тя и две от момчетата й успели да зарият басейн с пръст, разтоварена от четири пълни гондоли. Децата й са като роботчета – работят праволинейно, без скътавки и без обичайните за много българи „цигански“ работи. Също така всички са учени. Къде до 8-ми клас, къде по-нагоре. Един няма, който не може да чете или пише. Щерка й сега е в девети клас. Някои от момчетата работят в чистотата, други са общи работници в близкия по-голям град, останалите ходят с нея и търсят работа из нашето градче.

И тая сутрин ги беше строила в чинна редица и метнали лопати и мотики през рамена, маршируваха към днешното си работно място.

Добри хора са, да знаете. Бедни, обикновени и читави. Цигани. Ама не за тях точно искам да ви разказвам в момента. Тя, кака Зинка винаги ми се усмихва, когато се срещнем. Но днес не видях усмивката й, защото носеше маска. И тя, и останалите четири роботчета, които вървяха пред нея. Та се зачудих за нас българите. Че едно многочленно циганско семейство, което надали изкарва повече от 50-60 лева на ден в добрите си моменти, чинно беше отделило по 2-3 лева на глава от домакинството, за да си купят маски и да ги сложат. Без мърморене, без протести, без жалби. А ние, големите разбирачи, мрънкачи и всезнайковци, го обърнахме пак на чест и слава, че видиш ли – задава се диктатура. Ми сбъркана ми е тая работа, да знаете.