Ефектът на пеперудата: Размахът на крилете


Ефектът на пеперудата: Размахът на крилете


Когато две жени нямат какво да правят, обикновено тормозят мъжете. Или само един мъж. А понякога покрай него страдат и всички останали мъже в обкръжението му. Тези мъже вярват в съдбата и нищо не подозират за ефекта на пеперудата, който е бил оказан върху животите им. От две жени, на които им е било скучно.

 

Родният ми квартал беше зелен оазис в сърцето на София. Малки, стари къщички, зеленина и спокойствие. Моята най-добра приятелка живееше в другия край на махалата и беше безумно влюбена в своя съсед. Младежът населяваше отсрещната къща, но 25 години не бяха намерили сгоден момент да се чифтосат. Или поне да разменят две приказки, от които да пламне искрата. До онази гореща юнска вечер, когато на двете ни доскуча. И бяхме твърдо решени да се напием под звездите в задния ми двор. Планът ни включваше бутилка ракия за нея и бутилка мента за мен.

Много бях праволинейна в тийнейджърските си пиянски години. Първото ми правило гласеше: ако в началото на вечерта вибрациите на езика ми трептят с честотата на една бутилка мента, задължително трябва да имам и втора. А второто: ментата се охлажда до еднаква температура с прясното млекце, с което ще бъде омешана. Иначе се пресича. И не че не е вкусна и така, но парцалите залепват по езика и нарушават чувствителността на вибрационните рецептори.

Започнахме да пием по женски. Пихме, говорихме, смяхме се. Пак пихме, пак си говорихме. Много трябва да ни е било скучно обаче. След 200 грама алкохол на калпак още не бяхме погнали немския шпиц Топчо. Обичахме да го храним с домати или да месим кифли осморки с опашката му. А в най-веселите вечери го подсилвахме с концентрат и го пускахме при кокошките на баба Стояна да го играе лисица. Но пък силата ни беше завладяла в самото начало на вечерта.

Голяма сватовница бях по онова време, да знаете. Славата ми се носеше през четири квартала, чак в пети. Песни се пееха как съм чифтосала Пешо Кривогледия от съседната улица с мастията Надка. Истинска мастия си беше, да не помислите, че обиждам. Смесица между коли и аржентински дог. Та, гледам аз тъжната искрица в очите на моята дружка, как гори и изпарява градусите от пивката ракиица, още преди да е попаднала в стомашно-чревния тракт, и с неподправения си нюх за страстни афери тропнах по масата.

- Я му се обади на тоз хубавец! И да не успея да ви чифтосам, ще се разсеем, та и Топчо може да намаже.

Изпълнена със силата на любовния трепет и смелостта на 1,2 промила алкохол в кръвта, моята най-добра приятелка прегърна идеята и телефона. Той пък завалията сам бил, скучно му било и на него, но нямал ракия. И ей го на, след има-няма 10 минути приседна на масата.

Тук е моментът да отбележа, че с младежа за първи път се виждахме очи в очи. А в заформилото се алкохолно трио аз бях най-малката. Той - 30-годишен, уж вече улегнал мъж, университетски преподавател. Дружката ми на 24, завършила образование, търсеща пътя и любовта в живота си. А аз... Какво да ви кажа? 19-годишно пишлеме, което между четворките белот, ментата, сватосването и тормоза над Топчо, четях усилено Елин Пелин и Яворов за наближаващите кандидатстудентски изпити.

Оказа се, че въпреки богатия си житейски опит тайният любим на моята приятелка никога не беше опитвал мента примесена с мляко.

- Това изглежда странно...

- Ммм, много е пивко, да знаеш - убеждавах го с усмивка. - Пиеш ментово сокче. И не усещаш грам алкохола. Пробвай бе, пробвай. - И тиках бледозеления бъркоч под носа му.

- Приятно е - заключи след шестата чаша. - Има ли още?

Извадих втората бутилка и продължихме тримата да бъркаме в ушите на кучето. Вечерта тръгваше на добре.

- Малко е коварно питието - пиеш, пиеш, а на сутринта се чудиш дали не си вълка от Червената шапчица - тежичко ти е леко, само че камъните не са в търбуха, а в глупавицата ти. Или казано с думи народни - гъз се вдига, главата трепти с честотата на корабен двигател.

Тук е и първият момент, в който ефектът на пеперудата ярко ще се усети във времето. Защото направих уточнението, едва след като извадих и третата бутилка мента, покрита за черни дни. Ако бях честна с момчето в самото начало на запознанството ни, сигурно щеше да кара внимателно - не ми мязаше на пропаднало пиянде, свикнало да се буди сутрин с три танкови бригади, залепнали за слепоочията му. Но погледът вече беше премрежен, усмивката някак отпусната, а речта – смислена, но силно прилепнала към носоглътката на господина. И точно този момент се оказа повратен за живота на много народ, които дори не се познаваха още.

- Виште ся, мили мумичета... - впрегна сили новият ми познайник - утре пак съм сам. И съм поканил едни пергиши, колеги от университета, на дворно парти. Бива да додете и вий, а?

Нескрита бе споделената любовна тръпка в  завлачения му словоред към моята приятелка, но и до днес съм непоклатимо убедена, че такъв запартък като мен, хич не му беше притрябвал на интелектуалната сбирка. Алкохолният делириум, за който все още не подозираше, го бе обвзел с всички сили и бе го принудил да изтупа прахта от излишната учтивост, заседнала дълбоко в задния джоб на хавайските му гащета.

Изпратих ги по живо по здраво. Двамата се сляха с нощта, лъкатушейки на крак и половина. Топчо остана на двора да повръща домати, а аз легнах с едно трезво око да размишлявам върху любовните терзания на лирическия герой в поезията на Яворов.

Същата нощ моята приятелка и нейния възлюбен едва ли са се чифтосали. То не знам как въобще са открили пътя към къщи. Обаче една пеперуда разтвори трезво крилца и от "Надежда" прелетя в центъра. Кацна на рамото на господин Георгиев, докато той сладко си спеше, и с ехидна усмивка просъска в ухото му: Ей ся ти видях сметката!

 





Коментари:



Вашият коментар:



Прочетете още: