Двама с Борето ще спим

Двама с Борето ще спим

Щом паркирах във кревата

по-големите юнаци,

осени ме мисъл снежна –

що не взема да подремна?

 

С Борето решихме дружно,

че за двама ни е нужно

да се опнем на дивана

и директно да ни няма.

 

Скрихме се под одеялцата

и завихме си крачката,

от възглавничките меки

махнахме пакет солети

и се сгушихме ведно -

като къдраво кълбо.

 

Ала нещо все ни пречи –

сандвич, лего, плик с кубети.

Ставам бързо да разтребя,

на спокойствие да дремя.

 

Той похърква, аз похърквам.

Видиш ли, в носа ми бърка.

Аз го галя по челото,

той ме щипе по ухото.

 

Но намерихме си място –

няма как да ни е тясно

на любимия диван –

хубав, мекичък, голям!

 

Не след дълго двете хали –

ей ги, бързо се наспали!

Стават, бият се крещят

 

Зарко взел торба с пирони

и кове по акордеона,

Роско скача и пищи

и се пробва да лети.

 

Ние с Борето обаче

като истински юнаци,

с калпазани не дружим

и на топличко си спим.

 

Нека скачат, нека викат,

и чорапи да разплитат,

щом решили сме да дремем

няма как да не успеем.

 

Лудницата продължава,

и следобедът минава.

С Борето се будим чак

след като е паднал мрак.