Без празници ще минем


Без празници ще минем


Да те обичам мога всеки ден.

Така безмълвно, малко ежедневно.

Да чакам кротко с поглед спотаен

да влезеш ти със слънцето вечерно.

 

И да те срещна ведро на вратата,

с целувка мила теб да поздравя,

а ти да ме погалиш по косата,

да питам как преминал е денят.

 

Да хапнем двама топлата вечеря,

две чаши вино тихо да звънят,

над ядовете с теб да потреперя

и радостта ти пак да споделя.

 

А после да погледам отдалече

игрите ти с четирите деца.

Едно и също е, ще кажат, всяка вечер,

но същото е пълно с топлина.

 

Да те обичам мога всеки ден.

Не са ми нужни празници, любими.

Не ми постилай рози и сатен -

обичай ме! Без празници ще минем.

 





Коментари:



Вашият коментар: