Актрисата без сцена


Актрисата без сцена


Из "Улична история"

Нощта пада и тежка завеса

венчае начало на грешен сюжет.

Аз съм главна актриса в тази пиеса,

започвам да пея своя куплет.

 

Започвам от улица малка и тъмна

с няколко къщи без ток и вода,

със стълбища грозни, разбити и стръмни,

пропити от лудост, безумна печал.

 

Започвам със мръсна, неугледна стая,

с едно огледало на жълти петна,

със старата спалня и счупена ваза,

и сива, олюпена ледна стена.

 

Започвам със мъж, гледащ винаги строго,

с цигара, която вечно дими,

с усмивка пропита от скоч и отрова,

и глас, който шепне все за пари.

 

Започвам със стъпки, с безсилна тревога,

с един силует, идващ право към мен,

с дрехи разпръснати нейде по пода,

и думи, изречени с дъх на абсент.

 

Започвам със утро, очаквано, светло,

със слънце – спокоен антракт,

със сънища чудни, далечни и ведри,

с желания чисти и свят непознат.

 

Започвам със грим и изтъркана рокля,

със мирис на идваща нощ.

Започвам да готвя поредната роля,

готова да давам, да давам любов…

 

Още от "Улична история":

Изповедта на един грешник

Уличница

 





Коментари:



Вашият коментар: