Поезията ми, казваш, е бездарна,
като фалшива песен в нощен бар.
Певицата над чаша полупразна,
разголена зад димния олтар
разхвърля полусенки по лицата,
фалшиви ноти, тромав словоред.
На гости чака само самотата –
и тя бездарен, призрачен поет,
неканена и скитница коварна,
като мелодията в опушения бар.
Надеждата е винаги напразна,
щом всичкото на някого си дал,
а той разкъсал е таланта на парчета,
света с размах от листа е изтрил.
Стихът веднъж откъснат от сърцето,
със спомени не би се залепил.
Остават само празни полуноти,
безсмислени полуслова.
Полусърце – прокъсана банкнота,
бездарен стих, припяван през нощта.
