Доста често ми задават ироничните въпроси „Какво точно е толкова специално в личните писма от Дядо Коледа?“, „Наистина ли са единствени? Има толкова предложения в интернет!“ Като автор на единствените лични писма от Дядо Коледа знам, че надали съм открила нещо, което досега не е правено. Но след дълго проучване се убедих, че в България (а и не само), към момента никой друг не може да ви предостави точно тази услуга. Затова и с гордост, увереност и премерено самочувствие заставам зад думите си, че те наистина са единствени – във вида, в който ги създавам аз; с вниманието, което обръщам на всеки един любимец на Дядо Коледа; със старанието, което влагам в написването на всеки един ред.
Нека ви разкажа малко повече за това каква е историята на единствените лични писма от Дядо Коледа.
Първото лично писмо от Дядо Коледа написах за сина си.
Бранимир тогава беше на девет години. Съвсем отскоро бе станал батко и даряваше мъничкия Велизар с такива обич и внимание, каквито не сме предполагали, че се крият в детското му сърце. В този период Бранко силно се стараеше да се промени. Да стане по-добър, както сам се изразяваше. Той винаги е бил нежно, спокойно, изключително възпитано и чувствително дете. Чупливо, обичах да го наричам.
В трети клас имаше леко наднормено тегло. Това го правеше обект на подигравки и тормоз от страна на някои ученици. Самочувствието му страдаше, страдаше и сърчицето му. Записа се на борба, за да възмъжее. Признавам, че дълбоко в себе си бях много против този спорт, защото смятах, че е прекалено агресивен за него. Но той беше твърдо решен да успее. И аз не го спрях.
Освен това Бранимир беше написал в писмото си до Дядо Коледа ето това: „Скъпи Дядо Коледа, тази година искам само семейството ми да бъде здраво и да донесеш добрина на всички хора по света.“
Наред с материалните подаръци, исках тази година да му подаря и нещо, което да му донесе още малко вяра, обич и топлина в коледната нощ. И тогава ми хрумна. Защо Дядо Коледа не отговори на писмото му?
Седнах и започнах да пиша. Първото лично писмо от Дядо Коледа беше кратко и някак плахо. Но ето мъничка част от това, което Дядо Коледа отговори на Бранимир:
„Показа на родителите си колко си умен и старателен в училище. Показа колко си отговорен и смел. Показа, че си истински млад мъж, който държи на думата си и на когото може винаги да се разчита.
Макар и с много трудности продължаваш да се бориш и да следваш мечтата си – да бъдеш истински борец и да покоряваш върховете. Дори и болката от счупеното рамо не те отказа. Тъкмо обратното – като че ли тя ти донесе повече хъс и желание да преследваш мечтата си. Продължавай все така, млади приятелю! И запомни едно: всяка крачка е една малка победа, независимо, че не всички ти носят медали. Всяко участие, всяко желание, всяка мисъл и всяка мечта. Всеки един дъх те прави победител и те приближава по-близо до върха. Никога не се отказвай от нещата, за които мечтаеш и много скоро, сигурен съм, че ще ги постигнеш.“
Любовта към малкото му братче и добрината, която поиска в писмото си, нямаше как да не са забелязани от Дядо Коледа. Затова добавих:
„Не на последно място, моето момче, ти показа на целия свят, че едно дете е способно да обича повече от всеки друг! А това малцина го могат! Да обичат истински и всеотдайно, да се грижат и да бдят над някого. Твоето братче е още много мъничко, за да ти каже, но аз знам, че Зарко оценява всеки един миг, в който си до него. И чувства, че са малко децата като него, които имат до себе си толкова истински и добър батко, какъвто си ти. Зарко е щастливец, защото има теб! Никога не го забравяй, а продължавай да даваш цялата си любов и на него, и на мама, и на тате, и на баба.“
„Малко деца ме изненадват с писмата си, млади приятелю! Но твоето ще пазя дълго. Не знам как да ти изпратя добрина, защото тя не е подарък, а нещо, дълбоко скрито в сърцето на всеки истински човек. Затова ще ти изпратя своята обич, която да помогне да запазиш тази добрина, която винаги е туптяла в огромното ти сърце.“
Когато беше готово, показах писмото от Дядо Коледа на баща му. Той се разчувства. Направих красива коледна подложка, оформих писъмцето и го разпечатах. Взех коледна опаковъчна хартия, отрязах я по шаблон и сгънах първият коледен плик. Залепих етикетче с надпис „Получател: Смелият Бранко с огромно сърце“ и прибрах писъмцето на сигурно, докато настъпи коледната нощ.
Онази година Бранимир толкова се развълнува, че повече от месец спеше с писмото от Дядо Коледа, което беше получил. Днес вече е голям младеж, но все още пази писъмцето. А споменът за топлината и емоциите още го вълнува.
През същата година написах около 65 лични писма от Дядо Коледа.
Показах писмото от Дядо Коледа, което написах за Бранимир, на мои приятелки. Те помолиха и техните дечица да получат такова, а когато ги прочетоха, споделиха със свои близки и познати. Така мълвата скромно се разпростря, а личните писма от Дядо Коледа се харесваха много.
Потърсих в интернет дали някой друг предлага подобна услуга. Попаднах на много готови решения, където Дядо Коледа разказва приказки на децата в коледните си писма; имаше и различни шаблони, съобразени с възрастта на дечицата, но писмо, което е написано от човек за човек, а не попълнено от машина, не срещнах.
Оттогава всяка година личните писма от Дядо Коледа стават все повече.
За Коледа 2019 от Пощенската станция на Северния полюс потеглиха над 500 писма. Които съм написала сама – от първия до последния ред, от първата буква до последната капка лепило на плика. И всяко едно писмо от Дядо Коледа е било наистина уникално и създадено точно получателя си – независимо малък или голям.
Днес едно писмо от Дядо Коледа е дълго средно между 750 и 1200 думи, които носят усмивки и радост на хората, които ще ги прочетат. Пликовете от опаковъчна коледна хартия останаха в миналото – днес са дизайнерски, разпечатвани върху луксозна хартия, с високо качество на изображението. Коледните подложки са повече от 60, а любовта и вниманието ми към получателите им стават все по-силни и искрени.
Писмата от Дядо Коледа са пропити с емоции.
Нерядко се е случвало да се смеем със сълзи с човека насреща. Особено когато Дядо Коледа пише за пораснали хлапета. Защото добрият старец се опитва всячески да носи радост и щастие. Измислям шеги, закачам се с получателя. А човекът, поръчал писмото, се смее, докато чете черновата и благодари, че е попаднал на мен. Нямате представа на какво са способни джуджетата! Как взривяват сгради, как крадат ракията на Дядо Коледа, как пръскат парите от подаръците в определени заведения, какви разправии с пътна полиция и въздушно движение имат! На весели чудеса от храброст са готови малките разбойници, само за да усмихнат онзи, който ще прочете редовете.
Не рядко се случва и заедно да тъжим. Когато детенцето живее при баба и дядо и не знае дали мама някога ще се върне. Когато мъниците искат неща, непосилни за техните родители. Когато някой е загубил някого и не може да намери обяснение в тази несправедливост. Или когато някой толкова много иска да прегърне първородната си рожба, но мечтата все по-силно се превръща в неосъществима. Такива моменти са част от живота на всеки от нас. И тогава имаме нужда просто да усетим топлина, обич и капчица нежност, било то и от Дядо Коледа. А когато думите са искрени, емоциите и вълнението са неописуеми.
Писмата от Дядо Коледа носят надежда.
Няма да забравя едно писъмце за момиченце, което мечтаеше да лети с балон и да види Париж. Дядо Коледа й написа това:
„… А когато нарисуваме най-вълшебните рисунки, които могат да бъдат създадени, с джуджетата имаме изненада! Построихме огромен балон, с който двамата с теб да полетим в нощното небе и да стигнем чак до Париж…“
Няколко дни след Коледа, майка й ми написа:
„След като прочете писмото, дъщеря ми каза: Мамо, съмнява ме, че Дядо Коледа не съществува. Обаче толкова хубаво го е написал, че ми се иска да съществува. Но дори и да не съществува, вече съм сигурна, че един ден сама ще сбъдна мечтата си – ще летя с балон и ще видя Париж от високо! Сигурна съм! И тогава ще благодаря на Дядо Коледа, защото първи той ми го е пожелал и ме е накарал да повярвам!“
Личните писма от Дядо Коледа се превърнаха в мое признание.
Всяка година, след като затвори Пощенската Станция на Северния полюс, правя равносметка на последните няколко месеца. Отбелязвам си грешките и ги отстранявам, ако не съм успяла да се справя с тях на момента. Предприемам действия, които да ми попречат отново да ги допусна. Мисля как мога да направя личните писма от Дядо Коледа още по-хубави, цветни и качествени. Премахвам от каталога подложки и пликове, които не са се приели добре от хората насреща. Изготвям нови, като създаването на един комплект ми отнема повече от месец. Избирам цветове, комбинирам изображения. Подреждам шрифтове, изпробвам нови и все по-луксозни хартии. Защото, макар и най-ценното в личните писма от Дядо Коледа да е текста, самото оформление също трябва да бъде перфектно.
Шест поредни години се старая по Коледа да разпращам още мъничко обич, нежност и топлина до всеки дом и всяко сърчице. И се получава! Благодарение на моята отдаденост и вашата признателност, личните писма от Дядо Коледа стават все по-популярни. И бъдете сигурни, че те нямат нищо общо с всички останали предложения, които ще срещнете в интернет.
Ако желаете да опитаме, да се посмеем заедно и да сътворим нещо наистина вълнуващо за вашите любими хора в празничните дни, можете да ме откриете във Фейсбук, на електронен адрес vessela@vesselag.com или чрез формата за запитвания в сайта.
